Казус. Когато героят ти е жена.

Ами ето на! Една четвърт от героите ми са жени, точно за тая една четвърт от играчите, които биха избрали такъв герой. Всичко е точно.

No woman, no cry...

Ни най-малко не смятам подобно нещо, ze BG.

История разказана от мъж и жена би звучала по съвсем различен начин, естествено. Дори история разказана от двама различни мъже би звучала съвършено различно. Именно по тази причина се старая да избягвам всякакви мисли, чувства и други подобни, които биха изградили образа на героя. Старая се да описвам само случващото се с него и около него и то само това, което има отношение към играта и историята, а не към него като конкретен персонаж.

Давам си сметка, че съм се захванал с нелека задача, но въпреки това смятам, че би могло да се получи.

Звучи смешно, но в някои ролеви книги (на английски) предупреждават и пишат по следния начин- един абзац him/him, един she/her. Аз го намирам за приемливо.

Аз мисля, че една наклонена черта ти решава проблема. Едва ли някой би се издразнил от "отишъл/а" , "колил/а" "бесил/а", "спал/а" "избрал/а" "тръгнал/а","утрепал/а"(финалния бос) из изреченията. Мен не би ме подразнило.

Цитат от Демоните в НБА

Дължа едно обяснение на всички читателки. Истината е, че книгите-игри са ориентирани главно към мъжката част от читателската аудитория и затова навсякъде става дума за герой, а не за героиня. Теоретично и практически е невъзможно да се напише книга, така че обръщението към читателя да удовлетворява и двата пола.
Все пак читателките не бива да се отчайват. В главата ми се върти идея за книга, която смятам да нарека „Магиите на блатната вещица”. Героинята в нея ще трябва да направи дори невъзможното, за да се превърне от чорлава, пъпчива и зла старица в прекрасна девойка. Залогът е любовта на Добрия принц, а съперницата – самата Снежанка. Може би звучи малко шантаво, но ти гарантирам, че ще бъде смешно. Разбира се, реализацията на тази идея зависи от мнението на издателите.

Въпреки всички възможни трикове няма как навсякъде да се избегне пола. Предполагам във всички езици трето лице единствено число е разтроено на той, тя и то. Това, което ми хрумва, е непреодолимите места да се сведат до минимум и те по-възможно най-елегантния и плавен начин да се разделят за двата пола (може би най-удачно в отделни епизоди).

Emanon писа: писа:

Едва ли някой би се издразнил от "отишъл/а" , "колил/а" "бесил/а", "спал/а" "избрал/а" "тръгнал/а","утрепал/а"(финалния бос) из изреченията. Мен не би ме подразнило.

Мен би ме подразнило изключително много. Бих го приел в технически текст в курсив, в който авторът се обръща към читателя. Подобен похват в самото повествование ми се струва неприемлив.

Примерът който дава Шангри с решението до което е стигнал Майкъл и на което се спрях и аз ми се струва най-приемливото.

Шангри - бъркаш за езиците. В корейския и японския няма род, няма число, няма местоимения. Много е забавно.

Интересно как в японския няма местоимения, род и число, но в същото време имат например 7-8 думи за "диня" в зависимост от размера и, степента на узрялост или разстоянието, на което се намира спрямо споменаващия я.

Думичка не знам на корейски. На японски покрай аниметата и видеоигрите поне някоя и друга псувня и няколко смъртни закани поназнайвам. :ninja:

Значи ако срещнеш мъж и жена японци или корейци и без да поглеждаш точно към някой от тях можеш да напсуваш единия и да му отправиш смъртна заплаха и никой от двамата няма да ти отвърне, защото ще сметне, че сигурно е отправена към другия.

Или пък има шанс и двамата да ти скочат, защото ще решат, че към тях е отправена обидата.

Между другото, Shin, старанието ти около книгата радва душата. Много съм се ядосвал на някои стари КИ за това колко набързо и през пръсти са правени това или онова из тях.