(Калоян и златният печат) Тема за плюене

Играх около два часа, изписах една камара статове и кодови думи и накрая героят ми се провали в опита си за бягство. Ужасих се, че трябва да отделя наново всичкото това време (което нямам почти никога), за да изпиша отново тези неща.
Не знам защо Авторът смята, че е измама да не се почне отначало, особено в тази КИ, която изисква много свободно време.

Какво не ми хареса в Калоян:

Дребни забележки:
1. ВК са тромави, нон-стоп зачертаването е изключително досадно, а е адски лесно да запишеш 10+ думи, които никога да не повлияят на нищо. Не знам, дали и как може да се направи по-добре, но е основната неудобна част в системата.
2. Битката с началника на варягите е тотален шанс, ако не си взел някаква кодова дума за някаква позиция.
3. Как точно варягите са се били с двуръчна брадва и щит не ми е ясно. Предполагам, че е ставало дума за обикновена бойна брадва или дори отделни поделения с едноръчни и двуръчни брадви. Или смесено въоръжение. Или нещо от сорта.

Основен проблем:
Огромна част от книгата просто не е игра. трупам некви точки, някъде, на нещо си, но реално ги използвам изключително рядко, да не кажа никога. Знам, че с втора книга това ще се оправи и това не пречи книгата да е едно много яко преживяване, но си е момент, който ме оставя с лош вкус в устата. Също така, малък бунт за потушаване щеше да е приятна разтуха от цялата политика и досадните фракции, на които искаш да отрежеш главите, а не да угаждаш.

Ако бях на 12 или 13 г. можеше да ми хареса книгата Лошото е, че отдавна минах тази възраст... Лично аз игра почти не виждам, по-скоро това си е един кратък курс по история... Не можах да я дочета - избутах до края на трета глава и след това просто прегледах отгоре - отгоре какво става до края...

Тъй като в момента чета и Тервел, прочетох и Калоян и отивам към Крум, мога да кажа, че при Калоян литературната част е доста по-добре, в сравнение с Тервел. Играта може да се каже, че е на нивото на Тервел. Вероятно проблемът е в мен, защото очаквам сериозна гейм-механика зад такива книги, но пък тя си е голяма играчка, а и за кого да се прави, ако пазарът ни е толкова малък? Разглеждам и двете книги по-скоро като някаква фенска игра, обединяваща интереса към българската история и книгите-игри. Надявам се ,че специално историческия жанр в книгите-игри ще се развива и следващите такива ще са по-добр.

Лично за мен Калоян е по-добре издържана (най-малкото не е чак такава железница; имаш стратегически избори какво да учиш или дали да се биеш лично с куманския хан или да се биеш с някой от синовете му и ти да избираш оръжието) Ако книгата има слабост, то е, че не е завършена. Въпреки всичко много от кодовите думи могат да се използват, защото е записано колко точки дават при оценяването. Да, точките отношения не могат да се използват пълноценно, но те помагат за оценяването на играта така че нещата не са фатални. Стилът е по-забавен, защото е хумористичен. Липсата на илюстрации е проблем, но допускам че новите автори имат проблем с парите. Старите автори не плащаха за авторски права.