(Калоян и златният печат) Тема за конструктивна критика

Здравейте, приятели и почитатели на книгите-игри Отдавна четях този форум, но днес вече не издържах и се регистрирах. Искам с първото си мнение във форума да поздравя автора на "Калоян и златният печат". Снощи я прочетох и книгата адски много ми хареса - с нетърпение чакам продължението й и съжалявам, че то ще е чак през лятото на 2014-та, но какво да се прави ... Книгата доста ми напомняше на двете книги за викингите на Майндкрайм и двете на Колин - "Конникът на апокалипсиса" и "Сянката на сататата". Хареса ми богатият дневник, кодовите думи, преговорите с търговците, Църквата, богомилите, куманите и особено главата, в която Калоян е в Константинопол - лично за мен най-силната част в книгата. Интересувам се от история доста, но признавам, че научих и някои неща, за които не бях чувал - например данъкът алеленгион. Много добри идеи на автора ! Мен лично хуморът в книгата не ме дразни, даже мисля че по този начин се чете доста по-леко

Като пропуски отчитам вече посочените грешки от съфорумците - несъответствия в препратките, грешката при битката с Торвалд, някои други дребни пропуски. Може би лееекинко е прекалено с бройката на кодовите думи - на мен лично не ми пречи, но други може би биха се дразнили да пишат толкова много думи. Освен това, много малко беше засегната темата с даването на титлите деспот и севастократор - освен някакви отрицателни последици, ако си пренебрегнал този или онзи, нищо друго не последва. Мисля си, че трябваше да има и някакви преговори с представители на другите държави - надявам се във втория том да има такива. Може би можеше да има таблица за отношенията с Целгуба, като целта можеше да е да натрупаш определен брой точки, за да се влюби в Калоян - но пък, от друга страна, кой ли ги е питал жените тогава какво чувстват А и предполагам обемът щеше доста да се увеличи. Други неща, които отчитам като слабости са липсата на таблица с числа, на карта на тогавашните територии на държавите и на речник, който обяснява думи като прониар, Базилея, севастократор, василевс, схизма и т.н. - все пак не всеки се интересува от история и знае какво означават тези понятия.

По шестобалната оценка давам 5.50 на книгата и чакам с нетърпение следващата книга за Калоян. Искрено се надявам там да има добро продължение на обещанията, които дадох на някои от търговците - да строя пътища и пристанища (като един средновековен бат Бойко ), да понижа митата, ктиторство за Църквата и т.н. Надявам се да не е фатално това, че архиепископа ми така и не ми даде благословия за преговори с Папата. Аз лично когато съм играл книги-игри, както и компютърни игри, винаги съм се кефел повече на логически решения, изграждане на инфраструктура, дипломация, културно-просветна дейност и т.н., но съм наясно, че втората част ще е посветена доста и на битките и особено тази с Балдуин Фландърски. Успехи и поздрави на автора, видях че чакаш детенце, дано всичко е наред с него и да ти е живо и здраво, а ние с нетърпение чакаме продължението

Най-накрая намерих време да прочета книгата. Много ми хареса. Историята е представена интересно, особено ми допадна частта в Константинопол и печеленето на разнообразни точки. За съжаление цялото това акумулиране на дипломатически ресурси остава самоцелно и реално ще можем да оценим достойнствата на играта в продължението, когато видим как се използват всичките тези показатели. Изборите бяха логични и ми допаднаха. Завърших със 125 точки, но прецаках отношенията с болярите като дадох деспотство на видинския болярин и това ми коства много ценни точки. Сега имам силни боляри, които ме недолюбват. Подобни отношения имам и с църквата - попът не ме хареса, въпреки че му се слагах и накрая даже ми забрани да преговарям с папата. Ядосах се и се обърнах към богомилите, симпатични луди хора, и смятам в продължението да сменя официалната религия в царството. Книгата е много интересна и се надявам продължението да успее да сработи на игрално ниво, с доста сериозните изходни вариации, които са се натрупали до момента. Успех на автора!

Meriadoc писа: писа:

Ядосах се и се обърнах към богомилите, симпатични луди хора, и смятам в продължението да сменя официалната религия в царството.

Добре! Кандисах! Калоян не може да приеме богомилството за официална религия (ще даде повод на де що има кръстоносци да му се изсипят на главата), но поради силния интерес ще включа вариант за разбирателство с Богомилите, което ще носи по-сериозни бонуси от първоначално замислените. Разбира се, на цена 1 точка Отношения с Църквата, но в първи том можеш да направиш близо 14 точки Отношения с Църквата, във втори също можеш да добавиш десетина точки, така че съвместното съществуване на двете религии да стане възможно.

За останалото не се тревожете - обсадата на Варна е на близо 100 епизода, войните с Маджарите и Византия - също. Конфликтите с Хриз и Иванко са на 50 епизода. Преговорите с папата отидоха към 50 епизода и се простират в 4 години. Всичко обещано от Калоян ще може да се изпълни.

Като ти пеят бетатестерите за богомилите не слушаш, но редовите читатели ги слушаш

xenox писа: писа:

... но в първи том можеш да направиш близо 14 точки Отношения с Църквата...

Майко мила, пък аз направих (-1)
Май ще горя на кладата като Жана Д'арк

сириъс, ти може да се прераждаш по будистки. демокрация е в днешно време.

Вилорп, когато нещо може да се представи просто не трябва да се прави излишно сложно.

За паричните знаци имаме кентинарий и златица (перпера). 1 кентинарий е 7200 перпери. Такива единици са използвали навремето, такива използвам и аз. Искаше ми се всичко да е само в кентинарии (както в Черната маска е в лири), но не става. Заплатите на войниците трябва да се в перпери.
Нататък имаме сребърни аспри и бронзови оболи, но тях съм изключил от сметките.

Забравих да кажа какво не ми хареса в книгата. Не ми хареса, че на едно-две места се иска да се хвърли зар за шанс - спокойно можеше да стане със сляп избор на епизоди. Другото, което не ми хареса, пак е свързано със зара - битката на Калоян с византиеца - изобщо не ми изглежда на място хвърлянето на зарове тип файтинг фентъзи в тази книга. Бях си легнал удобно в леглото с лист хартия и молив и си се кефех на текста, когато изведнъж разбрах, че трябва да ставам, да търся зар, че после да си жертвам комфорта, хвърляйки зарове на масата. Ситуацията с битката можеше да се представи чрез няколко тактически решения, както и започва, но вместо евентуалните бонуси да си даде и краен резултат - много по-елегантно би било.

Или зарчета по страниците. Докато писах "Калоян и златният печат" най-екстравагантното, което ми дойде на ум бяха приложенията за случайни числа за мобилен телефон. За зарчета по страниците дори не бях помислял. Много добра идея в ПГ2.
Заровете в книгата не винаги могат да се заменят от случаен избор на епизоди - на места ми трябва 1:6 и тогава епизодите идват малко неикономични.

Във втора част ще има много хвърляне на зарчета в битките, но пък няма шанс почти никъде другаде (тук-таме при прилагането на някои по-рисковани планове, когато читателят не е взел най-правилното решение).

Ниво "Читател" предлага вариант да не се играят нито битката с Торвалд, нито масовите битки от втори том. Иначе за Торвалд държах не само да е с шанс, но и да е трудна битката, понеже според официалната история Калоян трябва да има "главоболие"!!!.

!!! - официалната история най-вероятно не отговаря на истината. Трупът от Калояновото погребение, с великанския ръст и раната на главата, най-вероятно не е на цар Калоян, така че половината "исторически факти" за личността на владетеля са силно съмнителни.

За богомилите само да вметна нещо - лесно е на съвременния читател да отсвири църквата, вижданията на самия разказвач (Калоян) също доста са поосъвременени (според мен), но да правиш разкол и да обявиш богомилството за официална религия тогава е било нечувано. Да не говорим че ако предприемеш нещо такова не само Църквата, ами и де що боляри - феодали има ще се обърнат срещу теб, което ще отслаби доста държавата. Според мен най-много Калоян просто да не преследва богомилите свирепо и това пак ще трябва да е с цената на компромиси.

Не че не им симпатизирах на богомилите, с тях много добри отношения изградих, но все пак...

Богомилите са против царя, феодалната система и управлението като цяло - нямаше как да съм с тях.

Направих още една игра на ниво СТРАТЕГ и си подобрих малко представянето на 150 точки.

Това, което ми направи впечатление:

1. Защо СИЛА на ЦЪРКВАТА е 2-3 точки в края на книгата, а на другите фракции изкарвам 7-8-9-10 точки ? Аз ли нещо бъркам в играта или това е така замислено.

2. Както другите споделиха и аз използвам само кентинариите - започнах със 70 и похарчих до 61 кентинария. Другите единици, които са вписани в играта не ми влязоха в употреба.

3. При преговорите с търговците изкарах максимума - 10 точки СИЛА и 5 точки ОТНОШЕНИЯ, която оценка ми е най-ниската в таблицата за вътрешна политика. Което за мен е леко нелогично, при положение, че им обещавах доста неща, правих им подаръци, водих ги на лов и т.н. За сравнение с КУМАНИТЕ и ЦЪРКВАТА имам двойно повече.

4. Този път избягах от Константинопол през каналите без да използвам лесният начин с венецианският търговец. Но се замислих - в епизоди 191 и 496 се обещава едно и също нещо. Изгодите са различни, но в правилата на играта ли е да се препокрият обещанията така, че и от двете места да се извлече изгода от едно обещание и на двете места ? Чисто любопитство ( не се опитвам да вървя по ръба на правилата )