Второ демо от Калоян.

Офтопик:
Относно засадите, неочакваните атаки и прочие. Наскоро четох доста подробно за Battle of Stamford Bridge. Според изворите 6000-7000 викинги са били изненадани и нападнати от приблизително толкова англичани. Повечето от тях, разбира се, са избити.

Изворите могат да бъркат, а може и да е вярно. Сложна работа.

1. За щита - нищо не ти пречи да вървиш странично. Щита все пак е предвиден да пази фронтално толкова, колкото и от ляво.
@ММ - прехвърлянето на щита не е умна идея, ако се каниш да атакуваш някой - не всеки може да върти оръжие с лява и дясна ръка еднакво добре.
2. Ксенокс, Разузнаване или Шпиониране визираш? Щото едно е да пращаш разузнавачи, съвсем друго да получаваш сведения от шпиони.

Ви играта има три вида агенти, с три различни оценки: разделил съм ги условно, за да не се бъркат. Шпиони са тези, които разузнават на чужда територия. Разузнавачите действат "на терен", по време на поход. Съгледвачите - в самия дворец на царя, следят за заговори, предателства и т.н.

Епизод 30 ще се пренаписва. Или ще има илюстрация към него. Разбирам къде са му слабите страни.
Картината в моята глава не се визуализира достатъчно добре от читателя. Това е основен проблем при книгите-игри изобщо.

Чакай сега... не се каниш да атакуваш никого, докато вървиш по пътеката към върха. Каниш се да се приближиш до противника. И както казах поне веднъж преди това мнение, не се каниш за отбиваш майсторски всяка насочена стрела с щита си (освен ако не си се дрогирал от прекалено много прочетени и изгледани фантасмагории за елитни бойци). Ето защо съвсем спокойно можеш да крепиш щита с която ръка поискаш, стига да не позволяваш на етикета да ти попречи да държиш щита между себе си и стрелците. И... да, ако щитът е от по-големите, може би ще е от полза да се попрегърбиш малко, в опит да оставиш голяма част от тялото си защитена.
Когато излезеш в позиция да атакуваш врага, прехвърляш щита, ако преди това е бил в неудобната ръка, и тръгваш напред.

Да не говорим, че в описаната ситуация няма да атакуваш никого. Те са само 100 човека. Ще избягат много преди войниците на Калоян да се доближат до тях. Ето защо вместо да ги щурмуваш, по-добре е да се опиташ да ги заобиколиш и избиеш. Но такъв избор не ни е предоставен.

Просто исках да обясня защо не се кефя на книгите-игри. Не мисля, че разумен човек би продължил нататък, ако му се наложи да избира в края на 1 и после в края на 30.

Ако не се бях намесил, най-вероятно щяхте да окуражите човека, да го потупате насърчително по рамото и да получите кофти продукт. И няма никакво значение колко сред вас могат да направят разлика между шоколада и фекалиите, когато и двата продукта са еднакво кафяви. Кофти продуктът си остава кофти продукт.

След намесата ми може да има редактиране на два епизода. Хич не е достатъчно. Аз прочетох само няколко епизода и с лекота избрах два, които ми се струват много проблемни. Ако тази книга беше дошла при мен, докато бях надъхан редактор в МЕГА, най-вероятно щях да се опитам да убедя автора да я преосмисли и пренапише.

Както се вижда, на един велик издател и на един велик писател (и на един форумен модератор, ама без претенции да е професионалист в изкуството на словото) такива неща не им правят впечатление, те окуражават и одобряват. После да не питате защо изпитвам и към двамата презрение.

Да, никакви проблеми с прехвърлянето....

Не че епизод 30 няма адски проблем с описанието (но това ксенокса сам си го призна). Така описано:

Първата ни цел беше крепостта Станимака. Намирахме се на ден път от коравите и стени, когато срещнахме и първата приготвена от Иванко изненада. Пред войската ми пътят се разклоняваше на две около малко скалисто възвишение. Върху него се бяха настанили стотина лъконосци и започнаха да ни обсипват със стрели.

изглежда сякаш стрелците са на върха на възвишението, около което се вият две пътеки, а нашите хора напредват по тях. В такъв случай ми е много странно, как точно стрелите не идват отгоре, а идват странично. Личен съвет - една тактическа илюстрация помага неимоверно в подобни случаи.

Това за щитовете го пише абсолютно официално навсякъде където съм, го чел в сериозни статии засягащи военната история. Ако се зачетете в някоя статия за римските легиони ще ви направи впечатление че умишлено най-тежката войска е била в дясното крило - винаги там се е нанасял решаващия удар за да се порази фланга от страната на щитовете накъдето са насочени.
Относно обсадните машини - пренасяли са се на части и са се сглабяли на място. Има дори чертежи и византийски мозайки изобразяващи такива съоръжения. Българските най-вероятно са копирани от византийските и едва ли се различават.

А относно армията на византия - според всички военни историци византийската армия е винаги била най-силната до късното средновековия , само според българските "историци" те са някакви слабаци съдейки по това че сме си побеждавали по случайност 2-3 път, нищо че само населението на Константинопол е било десет пъти повече от цяла България и че 90% от територията на Византия е била в мала азия където никога ромеите никога не са спирали са се бият на многобройни фронтове при хронична липса на войници. Цялата стратегия на ромеите е избягвала големите жертви - за разлика от наш Симеонча който е оставил разсипана държава, лесна плячка за "уж" победените византийци.

Wukong писа: писа:

Това за щитовете го пише абсолютно официално навсякъде където съм, го чел в сериозни статии засягащи военната история. Ако се зачетете в някоя статия за римските легиони ще ви направи впечатление че умишлено най-тежката войска е била в дясното крило - винаги там се е нанасял решаващия удар за да се порази фланга от страната на щитовете накъдето са насочени.

Може би имаш предвид фалангите? По това, което аз съм чел, легионът (докато е имало по-тежки и по-леки части) се е строявал в дълбочина (леки отпред, тежки отзад), а не в елинистичния ляво-дясно принцип, а съюзните сили, докато са ги ползвали обикновено са се разполагали по фланговете.

Wukong писа: писа:

А относно армията на византия - според всички военни историци византийската армия е винаги била най-силната до късното средновековия , само според българските "историци" те са някакви слабаци съдейки по това че сме си побеждавали по случайност 2-3 път, нищо че само населението на Константинопол е било десет пъти повече от цяла България и че 90% от територията на Византия е била в мала азия където никога ромеите никога не са спирали са се бият на многобройни фронтове при хронична липса на войници. Цялата стратегия на ромеите е избягвала големите жертви - за разлика от наш Симеонча който е оставил разсипана държава, лесна плячка за "уж" победените византийци.

Не беше ли точно за Ангелите (династията) основен проблем, че таковат мамата точно на армията?

Не става дума за един легион а за цялостното разположение - слагали са най-силната кавалерия и ветераните на дясното крило за да прекършат лявата страна на противника след което се е напредвало в линия централно. Ако се разстърся ще намеря и точните статии които бях чел от един линк от списание военна история.

Не беше ли точно за Ангелите (династията) основен проблем, че таковат мамата точно на армията?

Ами може и така да е - не съм компетентен чак толкова но по скоро става дума става дума за проблеми извън самата армия сама по себе си. Доколкото чета кръстоносците докато са нападали изненадващо Константинопол никой не се е готвел за защита - нямало е е никаква събрана армия. A самата византия е била така след възстановката си след Латинската империя изтощена, че са можели да съберат някакви жалки сили срещу многократно превъзхождащите ги по брой противници. Не може да се очаква с 20 кораба и 15 000 войска да побеждаваш 30-50 хилядни армии на турци, мнонголци и европейци. Ако се зачетете - в Мала Азия битките никога не са спирали. Селджуците и Кръстоносните краства не са спирали джентълменски да дадат шанс на Византия да се справи с българите и латините. Битката при Манзикерт с турците е много интересна - това е най-големия разгром на Византия, губят сърцето на империята и западат. A точно по същото време на другия край на империята - Италия норманите им разбиват другата армия.

За съжаление ние като българия имаме навика (вкл. историците) да се вторачваме само в нашата си история и докато се бием в гърдите с булгар, булгар някак си не четем достатъчно какво е ставало и извън границите ни в дадените периоди. Например много се говори как ако сме били обединени сме щели да спрем османците които разбира се са пълни глупости - но все пак се повтаря като мантра от много хора.

Последно за щитовете, че стана дълга и широка. Алексий Комнин съветва при битка с турците, които имат предимно конни стрелци, да се разполагат войниците така, че стрелците да се падат от ляво, за да могат по-лесно да се пазят със щитовете си, които са държат с лява ръка.

За упадъка на Византия, в това число и войската им, темата е огромна и много дълга. Дори при Комнините, с разклатена армия, са имали големи успехи. Дори Исак Ангел успява да бие Асен на няколко пъти и негов военачалник се справя с норманското нашествие. Дори при обсадата на Константинопол от кръстоносците Мурзуфул успява да организира много добра защита, като надгражда кулите с дървени площадки, от които да се хвърлят камъни по корабите. Дори след това прогонените гърци се мобилизират и успяват дълго време да се бият на много фронтове и си връщат Града. Но са си докарали нещата дотам, че са врагове с всички. При това положение няма как да спечелиш.

Иначе самите гърци не ги бива много във военното дело, те разчитат главно на наемници.