Боговете на футбола

От темата за "Формула 1".

Блек искам да защитя Боговете:
На книгата и липсва съвсем малко за да бъде много добра. Не знам дали М.М. умишлено го е въвел, но Купата и Лигата е трябвало да станат две взаимно изключващи се цели, които само при супер шанс да се постигнат едновременно. Майкъл дава възможност да се избира между два епизода и ти лесно ще научиш, кой е правилния след 1/2 изигравания. Ако беше сложен шанс това нямаше да е така.
Можем спокойно да оставим мениджърската част, както и момента с обира и бойния турнир (които да бъдат направени на следния принцип - грешния избор да не води до смърт, а до по-малко пари). Ако се сложи и малко шанс като вариатор, ще се получи добре.
Същината на играта, а именно мачовете могат да бъдат подобрени по следния начин:
1. Важен акцент да се постави на стартовите оценки: от тях да си направиш преценка може ли да се бориш за лигата или не (слаби оценки за зона и глуха и силни за изкуствени засади да кажем, можем съвсем да те тласнат да се бориш за купата да кажем).
2. Оценките на футболистите да се направят на следния принцип: да няма слаби оценки на един епизод, а силни на друг, ами да кажем 3 силни и 2 слаби на един и 2 силни и 3 слаби на друг.
Пример:
Ефенберг (измислям си оценките му)
Техника
Игра в защита
Физика
Шут
Игра с глава
Нека средните му оценки да са седмици. В първия епизод ще има
а: Техника, Шут и Физика са 8, а Глава и Защита са 6
б: Техника, Шут и Физика са 6, а Глава и Защита са 8
В първия случай играча ще е силен в нападение, а във втория ще е силен в защита - примерно.
Малко повече мачове като този с Милан няма да навредят.

Не съм я отварял от 16 години тази книга-игра, но си спомням, че заедно с Демоните това беше най-преиграваната книга-игра. Изключителен успех на ММ, в подходящо време да се пусне подходящ продукт.
Помня, че освен чист футбол имаше и кражби, подкупи, трансфери - супер яко. За времето си беше голям хит.

Футбола беше по-скоро фон в тази книга-игра, мениджърските галимации заемаха доста голяма част... Мачовете бяха във фаза "разработка", което е повече от нормално предвид че е от съвсем първото поколение, както и трета (мисля) на автора.

"Футболът - тактическа игра" предлага много повече за мен.

Пешка това последното не съм го чул. Във ФТКИ имаше добра мениджърска част, добра треньорска част, но уви и там играта липсваше - беше супер еднообразна и дори като съм бил малък пикльо на 14/15 не ми е харесвала толкова колкото ми допаднаха Боговете. Даже Боговете могат да станат супер готина книжка ако се удари едно рамо на футболната част.

Съвсем малко ще се увеличи обема ако добавим разни препитванки, когато играеш срещу Барселона и Юнайтед да кажем. Нека мачовете не се решават с подкуп ами с проверка на оценки в зависимост от това какво избираш да играеш срещу тях. Дори това може да бъде приложено и срещу малките тимчета като Доновете, Грубияните и каквито там имаше.

А, този похват с тестовете от "Края на коридата" не го одобрявам. Кой да ти помни какво е станало след 4-5 сезона...

На ФТИ ми хареса цикъла мач, може би е възможно да се разбие още играта, но и така съдържа достатъчно ситуации според мен.

Е то това е ценното на боговете и затова е реалистична книга за българия - в коя друга книга може да уредиш мача със съдията или да симулираш контузия. Също както и в българия няма значение кой с кого играе има 3-4 отбора които се знае че са начело и единствените важни мачове на които се обръща внимание са срещу тях. Имаше хулигански изпълнения, балтии, всякакви уреждания на черно тото - всичко от реалния футбол.
Единствения мач на живот и смърт е срещи МУ който е много подробен.

И интересното беше че дори да спечелиш титлите пак можеше да загубиш ако не си събрал пари.

Greed писа: писа:

... И интересното беше че дори да спечелиш титлите пак можеше да загубиш ако не си събрал пари.

И обратното - да загубиш титлата и да спечелиш играта.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

А, този похват с тестовете от "Края на коридата" не го одобрявам. Кой да ти помни какво е станало след 4-5 сезона

Без тестове - освен ако не са общо футболни. Да кажем може да бъде нещо от рода на това:
Как ще атакуваш Барселона?
А) Атака по фланговете
Каква е оценката за центриране или да кажем центриране + глуха защита
Каква е оценката за шут на центр. нападател и едното от крилата
Б) Постепенно нападение
Каква е оценката ти за постепенно нападение или постепенно нападение + контра
Каква е оценката ти на халфа за пас или на плеймейкъра за пас

Тест обвързан с това какво имаш като футболисти.

Вилорп не мога да редактирам топика и да добавям каквото и да било.

И в двете футболни книги-игри на ММ самите футболни срещи остават на втори план. В трите му баскетболни играта е доста по-подробно разработена в същински спортна насока. Ооставам с впечатлението, че темата за NBA е надъхвала автора много повече. Не че не е заявявал футболните си страсти, но футболът в Боговете и в ФТИ е пресъздаден твърде оскъдно и опростено, колкото да се оползотворят мениджърските решения. Във Футболът - тактическа игра цикличната схема омръзва още след първата изиграна среща. На практика ограниченията при изграждането на състава и избора на тактически схеми оставят читателя само с един-два варианта за перспективни атаки, които разклонения можеш да научиш наизуст, а шансът има просто огромна тежест, особено при атаки на противника. Това че само 4 отбора са назовани с нвякакви имена, а играчите са безименни, е огромен минус. В сравнение с всичко това Демоните в НБА и Пробив в НБА са страшно реалистични, детайлни и разнообразни. Само дето винаги съм се вълнувал от футбол, не и от баскетбол.

Една от любимите ми книги игри показва футболът такъв какъвто е.За мен най- добрата спортна игра на Майндкрайм.

Супер е книгата! Скъсвал съм я (буквално) от преиграване, като сам си поставях цели - да събера колкото се може повече пари, да победя без да съм спечелил титлата и т.н. Последното е възможно при второ място в първенството и спечелена купа.

Наистина куца откъм футбол. Играеш само три мача - два с Милан и един с Юнайтед. Останалото е задкулисни игри, но и така играта е на ниво.

Мнението на vg се припокрива с моето. Очевидно е, че ММ е бил много по-запален по NBA в онзи период. И дори с по-бледа игра, Боговете остава една от великите книги-игри, заради интересните хрумвания с банковия обир, справянето с изнудвача, охраната на тима... (спам) За мен култов момент е онзи в мача с Юнайтед за първенството, когато от тълпата полетяват бутилки и кенчета от бира, а ти можеш да симулираш удар, с което мача е прекратен и печелиш служебно. Срещу Барса също е забавно. Там избираш кои от боговете им да подкупиш и според това дали си съобразил добре, печелиш леко. Ако решиш да не взимаш подобни "мерки", загубата е единствения даден изход - с 0:2 или 0:4. Брутално.

При тая сценка с кенчето все ми идеше да си запиша три точки, както в Демоните в НБА... нали заслугата за победата е изцяло моя!

Да но от друга страна точно тази сценарийност ограничава преиграването, защото първия път е ОК такава ситуация но на втори прочит вече като знаеш какво ще стане няма никаква изненада и разнообразие.