Запад/verwesten - ревюта и коментари

Ревю без спойлери
Уточнения: Чета мамейки и опитвайки се да видя всички възможни развои на всяка една ситуация (да, шизофренично е, знам), за да видя какво всъщност може да се направи и постигне. Въпреки това преравяне, на много места се бях изморил, разсеял или ми беше станало гадно и бях пропуснал ситуации, които открих след цялостно разлистване на книгата. Дори да имам някакви критики по-надолу, нека се счетат за добронамерени градивни критики и наистина са дребни спрямо многото положителни качества на цялото нещо

Накратко: Макар да има няколко скучни (незаинтригуващи) случки и усещане за влачене на действието, Запад е едно много полирано и увлекателно произведение. Чудо с такъв обем няма как да не изпитва затруднения с всичко, което се опитва да представи, но със сигурност успява да даде добре написани 15 + 1100 + 6 епизода (описания, обосновки и избори) и да даде няколко възможни чудесни завършека.
Стига човек да иска да преживее такъв тип приключение; да се потопи в такъв тип атмосфера - Запад с две ръце и три крака.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: В произведението има някои гнусни случки, както и усещания за подтиснатост/депресия ("разпад"). Няма задължителни такива случки, но все пак читателят може да се нацепи на тях, защото са доволно много. Имайте си едно наум.

Оформление книжното тяло: Много ми харесва! Дневникът е на 2 страници, които се виждат заедно - всичко се вижда и не трябва да прелиствам. Самият дневник хем има картинки, хем има е с леки тематични украшения - блазни окото!
20 илюстрации от Веско Чакъров! Жива да не бях! Наистина страшно много ми допадат и мисля, че придават много за усещането от ключовите ситуации (само те са илюстрирани, но не абсолютно всичките). Надявам се и за вбъдеще да можем да получаваме издания с толкова много и то висококачествени картинки.
Шрифтът е добър и се чете лесно. Само инструкциите в курсив на 1-2-3 епизода - намирам в момента само епизод 711- 1вият ред - се четат трудно. Все едно са изчезнали шпациите между думите.
Текстът с блед шрифт - хитро! Много хитро! Като зрителен и най-вече тематичен похват.
Самото тяло преживя моето разлистване и няколко огъвания и падания от кревата докато заспивах четейки, така че изборът на хартия за страниците и кориците е много добър. Такъв дебел том и все едно е бил разлистен само ....

Правила на играта: много елегантни и добре представени. Хем са на порции, хем показателите и това как се повишават придават стратегическо значение, което за мен даде стратегически тон на приключението.

Епитопите - скритите препратки в играта. От всички възможни само 3 наистина ми допаднаха (особено журнала на форд Апачи! Това беше хитро и мазно(елегантно) казване на "евала" от страна на автора).

Неоенергията - май ми се искаше да има с една идея повече начини/места за лекуване/възстановяване, макар и да разбирам тематичната нишка на изтормозване, както и геймплей баланса. Просто като виждам, че ме шамарят и знам, че я има как да се излекувам, я не, и ставам по-предпазлив, а това понякога ме лишава от дадени възможности и ситуации.

Бяла и черна карма - много приятни системи.

Системите - как се променят от теб, за какво служат и как понякога се изменят непредвидено от случващото се. Много добри баланс и елегантност.

Бележките - тук имам една дребна критика, че трябваше секцията да се казва просто "Бележки", тъй като има доста предмети и кодове, за които си пазех бележки, докато епитопите са малък краен брой и са незадължителни, така че бележките специално за тях са ми голям праз.

Грубо казано ще си позволя да разделя книгата на 7 части и ще ги разгледам по отделно:

1. Встъплението - А епизодите: приятно въвличане в тематиката и как изборите дават последици (кармата, напитката и първия епитоп)
2. До Сфиренов - страшно интригуващи ситуации, при които се вълнувах какво ли ще се случи след всяка една. Знаех, че трябва да съм на щрек, но въпреки това изненадите са пред мен.
   Тук ми беше и много драго, защото Новоберлин много ми напомни за Берлин от игрите и RPG системата Shadowrun
3. До Брока - тук имах чувството, че съм в сериал с процедурно развитие ("procedural" като "От местопрестъпленето" или "West world"). Има много случки, някои от които са по-въвличащи от други. Като цяло какво мога да извлека като сюжет и описания много повече ми допадна, отколкото какво мога да извлека като игра (ключове, кодове, предме и карма).
   Може би по-малко случки и по-сбит, преднамерено сюжет - като на филм, а не като на сериал.
   Тази част доста ме измори и ми трябваха почивки, за да си върна желанието да продължавам да чета.
4. В Брока - Има много разнообразие, но и сюжетно движение и напрежение в кажи-речи всички ситуации. Тук има една геймърска тънкост за едно от постиженията, която не обичам, но я одобрявам откъм тънкост само за веднъж (ключ "меридиан" и постижението, свързано с него).
5. Гробището - Много се радвам, че тук събитията се случват точно по този начин и на етапи. Дори приключението да беше свършило тук с отворен край, пак щях да съм доволен.
6. Островът - тук съм със смесени впечатления. Секцията е написана много добре, но бях натрупал други очаквания за това какво би се случило тук. Все пак последиците са интересни, леко неочаквани и смислени.
7. Епилозите - Я епизодите: ах, какъв си хитър, Яворееее! Хем имаме няколко възможни завършека, хем 2 от тях са толкова хитро написани, така че с един и същ текст се обхващат два възможни варианта. Фактът, че имаме и леки разклонения тук също е много як - наистина епизоди, а не "салами" (два или повече епизоди, които просто водят един към друг без избор - реално сцени/епизоди).

Ревю със спойлери