Предпочитана механика за игра в книгите-игри

Привет отново,

Ваща Пешка продължава със своето изследване за вкусовете за книги-игри сред публиката.
Днес ще ви занимавам с нещо по-суго от сетингите/жанровете, и доста обсъждано във форума (да се надяваме че флъда ще е малко, за сметка на гласовете).

Искам да помоля всеки заинтересован да цъкне по-горе своите предпочитания за това как трябва да е построена системата на една книга-игра. Заемам се да разясня в кратце опциите, за които се сетих:

Пълна липса на дневник или записки - интерактивен роман

Типични представители - повечето неща на Любо Николов, "тънката поредица" на Блонд и Уейн и още много. За всички които просто искат да се излегнат с книжка.

Малък дневник с основни параметри за играта - като снаряжение и подобни

За разлика от горното, тук имаме и известно количество записки. Най-често игрите от този тип включват и някаква бойна система, но има и без.

Няколко или много коефициенти за героя - освен багажа и записките за играта, като коефициентите се проверяват на даден "епизод - цедка"

Типичните системи за игра на Майкъл. Десетина коефициента, повечето от които се определят на случаен принцип (един или два - с тестове, които стават безполезни на втория прочит) и играча се съобразява със силните и слаби страни на героя си. Бойната система се изразява в проверка на коефициент, сбор от коефициенти със или без шанс. Или минаваш, или не минаваш.

В доста от книгите на Джордж също го имаше това, ама те бяха по-лесни.

Няколко или много коефициенти за героя - освен багажа и записките за играта, като коефициентите се използват чрез правила за битки с многократен шанс

Типични представители са книгите от поредиците "Кървав Меч", "Битки Безброй" и "Магьосничества". Също и много български книги от ранните. Няколко коефициента, много мятане на зарове. Блонд също имаше доста такива в късния си период (визирам Сенки и Вампири).

Готова система коефициенти, които за в пряка зависимост от здравето и състоянието на героя

Тази система позната ни от "Сонора" и "Варварския Бог" като че незаслужено "потъна в забвение". Джордж включи нещо подобно във "Вълшебната тетива", Блонд използва елемент от нея (пак във Сенките и Вампирите), но като цяло не стана особено популярна.

Наличие на една или няколко тактически карти на приключението, ключови за развитието на играта

Схема на част от местността, където се разиграва приключението както в "Синът на пустинята" и "Пустинен огън". Успешно приложена и в "Лейн и Брайт". Крайно неподходящи примери са всички книги на Еленка с плаващи кодировки, където картинките просто бяха излишни.

Друг удачен пример са схемите на Джордж от "Виртуална полиция" и "Вълшебната тетива".

Ориентиране по авторово описание, без наличието на гореспоменатите карти

Сещам се за много малко такива - Гората на Демона (където картата общо взето не отговаряше много на истинската местност) и първата част на "ТОРНАДО 6" - където играча трябва да се ориентира по памет. Като цяло вместо да разглежда карта, героя трябва да се ориентира по авторовото описание до къде е стигнал, и накъде може да продължи. Игра по карта - без карта.

Наличие на кодови думи или по-сложна кодировка, която се попълва постепенно и е критична за изхода от играта

В зависимост от цялостната сложност на играта можем просто да имаме кодови думи, или пък цяла таблица с кодове които се променят. Тук включвам и плаващите кодировки. Мен лично такива системи малко ме объркват (като читател), но вероятно позволяват доста добре да се "маскират" определени решения на играча.

Наличие на циклични системи, с цел спестяване на обем

Типично за Майкъл в кънсото му творчество - "Черната Маска", "Клопка за победители". Джордж също има доста книги с такава система, Елена се опита да я приложи в "Тигрово Око" и "Рубинено сърце". Като цяло недостатъка е че по-описателните епизоди втръсват от четене в един момент - и човек просто почва да го кара по диагоналната.

Друго

Моля опишете.

Одобрявам наличието на шанс (сляп избор или случайно число/зар)


Не одобрявам наличието на шанс (сляп избор или случайно число/зар)

Всяка система може да се преработи до някаква степен така че да използва или да не използва "шанс". Дайте си мнението за едното, ако имате предпочитания.

Пешка... една молба - сложи Все ми е тая за шанса, а?
Сигурен съм, че има като мен хора, на които не им пука особено за шанса.

В този случай не чекваш.

В тази тема всичко ми е ясно. Гласувах без проблем! Аз съм ЗА големите дневници по принцип!

Нека да видим как ще се гласува и после ще обсъдим резултатите!

Ето това е смислена тема, браво че си се сетил за нея.
По начало предпочитам игрите да включват повече оценки, макар че и тези с малки/никакви дневници имат потенциал - даже понякога са много по-сполучливи от по-(излишно)усложнените книги-игри.
При спортните книги-игри например, за мен е най-удачно и интересно дневниците да са по-обемисти. Така наистина се чувствам, като мениджър, който изгражда отбор и е тактическо предизвикателство да се намери точният баланс между оценките. Боговете на футбола е едно изключение, където се разчита прекалено много на късмета.
В някои приключенски игри сложните дневници могат да навредят на историята, а има чудесни заглавия с прости дневници - повечето на Блонд/Уейн, някои на Колин и други, каквито съм сигурен че съществуват, но съм забравил.
И последно - ненавиждам отвратителната система на ББ. Няколко еднотипни за всички игри от серията умения, които се определят на случаен принцип, и пълна липса на тактика в битките.

morphy писа: писа:

Ето това е смислена тема, браво че си се сетил за нея.

Маркетинг, маркетинг...

Айде, трябва и още да има!
Rock the vote!

Аз съм за кодировките. Винага са ме дразнили допълнителните смятания и други такива които изискват математика

Кратък дневник, кодировки, карти за ориентиране и игра по тях. Шансът трябва да присъства, но да максимално намален като опции. Туй то от мен!

featbeast писа: писа:

Аз съм за кодировките. Винага са ме дразнили допълнителните смятания и други такива които изискват математика

В книгите-игри няма математика, максимум основи на аритметиката !

Според мен най-добре балансирания дневник беше този от серията магьосничества, макар че битките бяха малко постни, но пък всичко останало беше много добре балансирано. Одобрявам също и кодовите думи и шанса (но не трябва да е в решаващи моменти). Цикличните системи са малко дразнещи, защото се въртиш в кръг и е малко скучно.

Най-интересни са ми книгите-игри с ключови думи, където наистина трябва да се мисли преди да се вземе рашение. "Наказания" да има само, когато героят не спазва основните характеристики на образа си, създадени от самия читател. Мисля, че така се опитваше да пише Майкъл навремето.

Голям дневник ! Сложни системи !!!! xD


не че не ми харесват и книги които са изцяло лирически... просто математиката ми е в кръвта .

сега си спомних за книгата "Пътят на дракона" .
Вярно че се води виртуална, но за мен беше просто една стъпка напред...
никога не бях очаквал че може да се сътвори нещо такова преди това.

също - кибернетични войни...

многото дневници комбинирани с разнообразна система (различни типове герой за игра -> от което следва различен метод на игра -> различно преиграване) увеличава бройката на различните преигравания.

)

Аз бих предпочел по-литературни книги-игри, с по-дълги и увлекателни епизоди. Спомням си как това беше част от рекламата на двете книги за Мрачното слънце, и още тогава много ми допадна. Винаги ми е било досадно да хвърлям зарчета и да гледам как кръвта на противника спада с по 2 когато хвърлиш 6 и половина. Книгите-игри с много статистики и сложни системи като чели няма да вървят добре сега, съмнявам се, че някой би играл нещо от типа на Боговете на футбола при наличието на компютърни игри като ФИФА.
От друга страна обожавам книги-игри с много събиране и използване на предмети - Замъкът на таласъмите, Варварският бог, Пътят на тигъра. Особено яко е когато предметите са по-нестандартни и с оригинални сцени при използването им, нещо повече от "имаш пушка -> стреляш с пушка"

Предпочитам системи при които мога да чета книгата без да имам в себе си моливи, химикали, зарове, тетрадки и т.н. Таблиците със случайни числа са добра идея, както и заровете на всяка страница при поредицата Магьосничества. Грешката при таблиците беше, че не бяха толкова случайни - не може да имаш пет 1-ци и само две 12-ки и да не се сетиш, че читателят ще се опита да ги научи, т.е. с небалансираната си таблица авторът предразполага читателя към чийтване. Ако таблицата ще имитира хвърляне на два зара, авторът е длъжен да си проучи вероятността да се падне всяко число и да сложи балансирана таблица. Ако няма да имитира мятане на 2 зара, да се сложи еднакъв шанс за посочване на всяко от числата.

Според мен цялостната идея със картите с епизоди по които можеш да вървиш правят книгата-игра да изглежда като бледо копие на компютърна игра, въпреки че имаше и читави попадения. Авторите трябва да се стремят към по-високо литературно ниво и разгръщане на историята.

Може би вече сте се сетили, че най-много харесвам стила на Любо. Обикновено има 2 или 3 пътя до финала като всичките са възможни за изиграване. Дали в началото си избираш предмети, магии, умения или животни в които можеш да се превръщаш идеята е една и съща - този избор може да ти бъде полезен и да ти улесни преминаването през някой от възможните пътища до финала. Ако не си избрал определен предмет или магия не е фатално - пак можеш да преминеш по същия път, но трябва да спечелиш битка или срещаш труден избор. Ако някой предмет е необходим за успешното изиграване, той не се избира в началото а се намира по време на приключението.

Системата изглежда проста но не е. В Пътя на тигъра например може да се забележи очевидното предпочитание на авторите към някои от уменията. Ако нямаш ловене на стрели или акробатика, съжаляваме но умираш. Ако имаш отровни игли то ти си пич и можеш да убиеш голяма част от трудните противници без притеснения. В сравнение с това, Любо се справяше много по-добре с баланса в книгите си.

Книгите от Битки Безброй използват лесна система за битки, която обаче си има и минуси. Последната битка почти винаги е невъзможна освен ако не си чийтнал в началото при хвърлянето на зар за умението. Ако не си чийтнал при зара за умението и си имал лош късмет се налага да преиграваш някои битки, което пак не е по правилата. Вие играли ли сте някоя от тези книги с умение 7? Ако механиката те предразполага към заобикаляне на правилата, значи не е добра. В книгите в които използваше същата система Любо отново я беше подобрил. Противниците не са толкова трудни или ако са трудни, можеш да прескочиш битката ако имаш някой предмет. Ако ти е прекалено лесно, в началото се правиш че си посочил 1 или 2 при определяне на умението и играеш с минимални показатели.

Системата с кодови думи е по-малко предразполагаща към чийт от системата с предмети. Избор който ме пита дали имам дадена кодува дума не ме кара да се замисля какво ще стане ако я имам, защото не знам какво означава. Избор който ме пита дали имам предмет, който съм видял 10 епизода по-рано, но по някаква причина не съм взел, освен че ми навява съвсем други мисли, ми ограничава възможността за преиграване на книгата защото другия път ще знам къде и за какво точно се използва. Това се отнася само за предметите които се намират по време на приключението, а не при избора на начални такива.