Призвание герой 9 - коментари и ревюта

Започнах със Шимбанг - просто това е първият разказ. Авторът не изневерява на стила си и продължава с поредния корейски епос. Ще прескоча похвалните слова - тъй като съм сигурен че съм ги давал в изобилие в предишните му произведения - абсолютно заслужено! и ще мина към градивната критика. Струва ми се доста трудничък - според мен щеше да е по-добре да се направи игра на нива (ниво любител с по-добри начални показатели, ниво трудно с по-нормални и ниво корифей на книгите-игри със сертификат за познаване на корейската народопсихология със сегашните). Друга спънка - може и да не е спънка - просто аз да изпускам нещо важно или да смятам грешно - но стигнах след може би неприлично голям брой преигравания еп. 139 и там според умозаключенията ми верният отговор трябва да е 84 ... само че ... не е. Може ли инфо (може и на лично, за да не става спойлер - ако проблема е в мен и моите сметки - къде бъркам?).

Прочетох новия сборник. Корицата наживо изглежда много добре. На файл хич не ми беше харесала, особено с този коронавирус зад маринката. Спойлерите съм ги скрил в таг.

Шимбанг

Определено „Шимбанг“ ми хареса най-много от всички неща на Светльо до момента. Шимбангът поне на мен ми беше много по-интересен герой от хуаранга. Похвално е как можеш да бъдеш потопен толкова бързо в атмосферата на Древна Корея, а и стилът на писане идеално пасва за сетинга. Историята също беше доста приятна и интригуваща. Условно мога да я разделя на две части – първата е „разследване“, която е с по-дълги и литературни епизоди, където събираш улики и информация (кодови думи) и ми допадна много повече от втората част, която е по-скоро само „resolve” на това как си играл в първата част. Тук е момента и да си помрънкам. Хич не ми допада в книги-игри, които залагат на добра литература и силна атмосфера да има по 2-3 записа в дневника почти на всеки един епизод. Особено във втората половина на книгата, когато прочиташ 2-3 изречения и правиш толкова записи в дневника. При спортните книги на ММ или на руски това е ок, но за книги като „Шимбанг“ това поне мен много рязко ме „изхвърля“ от историята. Осъзнавам, че структурата на играта налага това и няма как да е иначе. Същото не ми харесваше и в някои от книгите на Краси Стоева. Може би това, че са кратки произведения също е фактор да са точно такива. Личното ми мнения е, че книги-игри, в които литературата е силна и искат да има и добра игра определено трябва да са много обемни. Ако са кратки, то по-скоро може би е добре да са с минимум механики, например само кодови думи. Така читателят по-пълноценно може да „влезе в кожата“ на героя.

Спойлер:

Като тегля чертата, „Шимбанг“ е много добра книга-игра, която препоръчвам горещо.

Оценка: 4,5/5

„Къща за гости“

Дебютното произведение на arsonist-a може да се каже, че ми хареса, но като всяко дебютно произведение си има своите кусури. Играеш призрак върнат в къщата, където си се самоубил, след като си хванал гаджето ти да ти изневерява с най-добрия ти приятел. Началните умения са интересни, заложих на МИНАЛО, СКОРОСТ и ПРЕДМЕТ и превъртях играта от първия път. Може да съм имал просто късмет. Историята тръгна обещаващо, но очаквах повече. Обяснението защо духът ми се е върнал в къщата някак си не ми беше достатъчно, може би очаквах че ще е свързано по някакъв начин с причината за самоубийството ми. Но като цяло е приятна история. Не е нещо „уау“, но не и дразнеща. Откъм литература също има какво да се желае, но е очевидно, че авторът повече залага на играта отколкото на нея. Обаче при подобен сюжет това изпъква повече. Сигурен съм, че при някоя по-непретенциозна тематика, която предполага основно игра, ще се справи много по-добре.

Оценка: 3/5

Сектор 49: Лабораториите

Първият Сектор ми беше допаднал доста, но вторият определено ми хареса в пъти повече. Това са от малкото игри, които играя напълно спазвайки всички правила – хвърлям зарове за битки, проверки, кефя се на всяко намерено оръжие или устройство, чертая си карта. Даже съм си адаптирал малко правилата за кодовете. Не ги записвам в дневника, а просто на картата, която чертая, докато играя. Историята продължава от там, където свърши първата книга. Трябва да се опиташ да достигнеш до реактора, за да има енергия, която да поддържа живота на хората във виртуалната реалност. Но определено в хода на играта се разкриват доста интересни части от историята. Минах я от първия път, даже накрая имах ще 6 енергия. Може би изкарах късмет в началото. Още на епизод 1 хвърлих чифт шестици и взех яко оръжие, с което отнесох с по един изстрел. Определено в цялата игра ми вървеше и на заровете. Boss fight-a накрая беше як. В тази връзка точно там мисля има една дребна техническа грешка

Spoiler:

Финалът на историята беше супер. Надявам се авторите да продължат с друга история с Кайбър Нют, въпреки, че доколкото се отнася за Сектор 49 историята е вече напълно завършена. През цялото време, докато я играех, си мислех, че от този сетинг и история може да излезе доста приличен филм или компютърна игра (като Dead Space).

Оценка: 4,5/5

Просто нямаше да е същото без нещо такова... Мисля да назнача vanio_l за първи читател, стига да иска. Още първия хуаранг ме хваща в крачка...

Благодарим за високата оценка за Сектор 49: Лабораториите, Nixata! Тери Адамс отново на линия.

Благодарим и за докладваната грешка, за която се извинявам - като основно следящ за геймплея и таблиците, грешката е основно моя. Да, разменени са местата (на ниво "Читател" няма никога Проверка за атака). Толкова пъти ги проверявах, но това ми е убягнало и то още от самото начало и така е останало.

От любопитство, на какво ниво на трудност я победи? Разбира се, късметът, бил той добър или лош, може да повлияе на разиграването. Възможно е играта да не е била толкова трудна, но ние със Саймън поначало не обичаме игри с късаща нервите трудност. Благодарение на Ал Торо все пак повишихме трудността, тук бях съгласен, че играта ще спечели повече.

А дали ще има други истории за Кайбър само времето ще покаже (и Саймън може да каже като автор на историята ). Ще се радваме да ги споделим отново!

Привет, Тери! Минах я на "играч", но както писах имах силно начало, а и ми вървеше яко със заровете, както в битките така и при намиране на устройства и оръжия. Забавното беше, че бях забравил за ВОС-овете и се биех само с намерените оръжия. Сетих се за тях преди boss fight-a и те ми решиха битката

Сори. Играх го на средна/нормална трудност. И по-горе исках да кажа, че съм забраил да използвам наностимулаторите. То е е е ясно, че ВОС няма как да се пазят, те нямат заряди. А наностимулаторите бяха яки - атаката на врага е неуспешна и берсерк - удрях два пъти

Къща за гости - започва добре, с интересен дневник, сравнително добра завръзка и приятен стил на писане. След два неуспешни опита се нахъсах и потретих вече по-сериозно. Тъкмо взе да става интересно, аджеба какво се случва тук и....всичко свърши внезапно. Сякаш спря тока по време на парти...
Добър замисъл, добра завръзка, интересна игрова механика, но слаба развръзка и разочароващ край. Играта определено заслужава повече от представеното. Дали авторът се е притеснявал от твърде голям обем или се е разпилял в твърде разклонена схема...мога само да гадая.
Изборите не са кой знае какво, но не са и тотал щета като при ББ.
Дано в следващата КИ потенциалът на автора да успее да се разгърне по подобаващ начин.

п.с.
Като за дебют е ОК, но като за КИ, която трябва да спре залеза...твърдо не

Шимбанг
Евала! That's what i'm talking about!
Лейдрин избухва с това произведение! Безапелационен фаворит за Златна никса според моите критерии (но още не съм видял Керото )
История, герои, игра, предизвикателства...всичко сякаш е направено в абсолютен синхрон. Как успява толкова бързо да ме "вкара" в древна Корея, остава загадка за мен. Как успява да създаде толкова добра игра в толкова малък обем - изумяващо.
Поздравления за г-н Суйвър и редакторския екип на ПГ!

Не знам какво мога да дам като препоръка занапред (при положение че не съм на това ниво) на Автора. Може би ми липсваше известна "характерност", "отличителни черти" на главния герой. (например, че обича да играе табла, че мрази да плува...). Някаква странност, която да му придаде повече плътност. Следната книга би била полезна за всеки в тази насока:


Интервю с Неделчо Богданов
Винаги съм смятал, че хората с добро чувство за хумор са с една идея по интелигентни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Колкото и да се лигави и бъзика Неделчо не може да скрие от зоркото ми око добрият умствен потенциал, който притежава.
В това интервю по един ясен начин са изказани истини, които сякаш всички ги знаем, но не знаем, че ги знаем
Успех на новата КИ на един от най-енергичните автори на Новата вълна.

Благодаря, Кирчо! И предпочитам Светльо, или Лейдрин. Няма нужда да се господиносваме. Прав си за ярката отличителна черта. Вземам си бележка и в следващата история за шимбанг ще се коригирам. И понеже все на залези те кара...Ако смяташ, че Шимбанг е добър, смея да твърдя, че е само намек за следващия хуаранг.

Здравейте, да дам и аз няколко бързи коментара тук, докато спомените ми са още сравнително пресни.

"Шимбанг" определено беше моята игра в този брой - добре развита история, интересен герой, смислени избори, баланс между уменията. В сравнение с приключенията на хуаранга ми се видя сравнително кратка.

"Къща за гости" - очаквах нещо в стил Краси Стоева и горе-долу го получих. Първото, което ме притесни тук, бе "защо"? Кой съм аз, защо съм умрял, защо съм се върнал, да плаша ли хората или да не ги плаша, как така свърши приключението? Цялата история ми заприлича на трейлър за нещо по-голямо. Чисто литературно, разказът вървеше като самоделно заснет тийн-сериал във vbox7 - кухи реплики, некохеренти разговори, странна мотивация на героите... Нещо се случва, но не е ясно защо. Призракът-тинейджър се забавляваше да шпионира и плаши старци, но нито веднъж не му хрумна да отскочи невидим в спалнята на момичетата или в женската тоалетна, освен за да води екзистенциални разговори. Разполагам с един куп уникални умения и почти никъде не ми стана ясно какъв смисъл има да избера дадено умение, докато не го използвам и не разбера какво се е случило. Любимите ми два принципа при избора не бяха спазени почти никъде - а), да са базирани на вече налична информация; б), зад тях да стои някакъв common sense. Според мен има още много работа по тази история, за да стане пълнокръвна.

"Сектор 49" - харесаха ми атмосферата, илюстрациите и историята, т.е. литературата. Игровите избори са сведени до минимум, т.е. да избираш наслуки посока, докато уцелиш вярната, за мен не е избор. Същинската игрова част, т.е. битките, тотално я прескочих - може би съм стар за тези неща - но 20 страници технически текст към 80 страници книга-игра ми дойдоха в повече. Пак да кажа, чудесна фантастична история, която ме потопи в спомените от Halo, Doom, Dead Space и Alien.

Цялостно броят много ми хареса и си подарих един чудесен коледен следобед с него.

Не съм чел нищо, но корицата ви е най - добрата до момента и радва много окото. Поздрави

Лейдрин Суийвър - "Шимбанг"

[Въведение]
Откакто свят-светува, реалността е разделена на две – добро и зло, беден и богат, силен и слаб. Но също така е разделена и на видим, и невидим свят. Единият се вижда от всички хора, а другият – от малцина. Те са известни като шамани. В моя случай, и в моето време те се наричат шимбанг.
Хората са слаби, объркани и нерационални същества. Те се лутат между доброто и злото, между бедността и богатството, между силата и слабостта си.

И правят грешки.
Много грешки.
Често.

Тогава се появяваме ние, шаманите, и започваме да ги оправяме. Да се договаряме с невидимия свят, за да не безпокои повече видимия свят. Понякога се налага да влизаме в директен сблъсък и да правим наглед неясни неща. Но те са неясни само за обикновените хора. Защото наша грижа е невидимия свят да си остане такъв, невидим.

[Тяло]
Искам да благодаря на автора и на всички замесени в това произведение. Хареса ми, защото по естествен път надгради историите за хуаранга и го издигна на едно, по-високо и духовно ниво, чрез нов главен герой. Системата за игра е отново същата и влиза в идеална употреба за подобен род класическа книга-игра. Диалозите са добре дозирани и не дразнят с излишни неща в тях. Може би по-силна персонализация на второстепенните герои би ми допаднала повече. Харесва ми и да научавам нещо нова за тази далечна и непозната култура, която е корейската. Техният фолкор е също толкова богат, колкото и нашия, българския. Илюстрациите добре подхождат на произведението, поздравления и за художничката.

[Заключение]
Щом тази история ме накара да очаквам съвместното приключение на хуаранга и шимбанга, значи авторът си е свършил работата.

Шимбанг - Страхотно начало на ПГ. Монах виждащ духове в Средновековна Корея. Игровата система е много добра и върши страхотна работа, в малкия обем хем ти се струва достатъчна, но ако направиш повече от един (два) грешни избора и си пътник. Стилът е много приятен, всичко е на супер ниво (без илюстрациите - не ми харесаха). Изиграх приключението, умрях се върнах, но така разбрах още повече от нещата. Като цяло ми носи удовлетворение.