Проект за книга-игра на Торо

- Нека се качи – отвърнах й.

Мушнах книгоразделителя между страниците и оставих четивото си на масивната махагонова маса до още по-масивното ми кресло. Чел съм тази книга седемдесет и осем пъти, това бе седемдесет и деветия. Имаше някакъв чар в стила на Селинджър и най-вече в това, което виждаше у хората – гледище, което малцина могат наистина да осмислят, а аз до голяма степен споделях. Разбира се, по-рано не се намираха много алтернативни забавления – тогава четях повече. Всичко на всичко имаше книги и няколко класически настолни игри като шах и Го, на които бе почти невъзможно да се намери достоен съперник. Все още не бяхме изобретили радиото, телевизията, интернет – едва ли въобще можете да си представите такива времена. Понякога поръчвах театрални трупи, по дяволите, дори цели циркове, но да събереш толкова хора на едно място, които да пазят тайна, си бе трудоемко начинание. А и да си кажем правичката – артистите не струват, когато се представят пред дракон.

Едно време нещата са били по-други. Моят род е властвал над човешкия без да стои в сянка. Драконите са кръстосвали небесата, влизали са в епични битки и са предвождали армиите си без страх. Под мъдрото ни управление хората са еволюирали от маймуни до това, което са днес. Винаги е било така и винаги ще бъде. Е, да, случвало се е да бъде отвлечена прекалено публично някоя друга девица или да се изпепели някой по-дързък глупак с меч и броня, но хайде да не се съдим, вашият пубертет продължава има няма десетина години.

Технологичният прогрес донесе много на всички, но на нас отне свободата. Хилядолетия наред не успяхме да ви отучим да мразите всичко, което не е от вашия род. А не е нужно да си Симо Хаюха, за да уцелиш дракон, нали? Да, имаме по-дебела кожа, но ако искаш да живееш хиляда години, поемането на рискове не е твоят най-добър съветник. А ако имаш много власт, имаш много врагове. И така, бяхме принудени да живеем в тайна и го въведохме в своя кодекс. Задавали ли сте си някога въпроса защо е нужно на човек да строи зали, като тези в двореца на Доджите, в Кремъл или Версай? Може би се питате как такова нещо остава в тайна? Не е лесно, но ако контролираш всички медии и „исторически“ източници, ако можеш да заповядаш за какво може да се говори и за какво не, за две поколения пренаписваш историята както желаеш, а другото остава в „легендите“. На хората не им трябва много да се присмеят на някого, че е вманиачен, лунатик, обезумял привърженик на конспиративните теории. Достатъчно е само той да твърди нещо, което не го пише в учебниците и го няма във вечерния новинарски блок.

Много време мина, откак живеем и действаме под радара – изобретихме андроидите, посрещнахме извънземните, виртуалната реалност се превърна в цяла отделна вселена, а ние издигнахме своите величествени кули в небесата над Ормбург, вероятно от носталгия към висините. От тях продължихме да управляваме света – както винаги в борба за власт и разделени, както винаги спазващи кодекса и задружни. Да, вече не летим над армиите, бълвайки огън, но това никога не е било най-важното, което сме правили. Ние водим. Войската отдавна бе изчезнала институция, заедно с държавите, но ние още сме тук. За тези мисии, за които политиците не вършт работа, продължаваме да разчитаме на доверени "войни". Най-добрите от тях наричаме „сенки“…

---

Проект за книга-игра, вдъхновен като сетинг от „Роди се Сянка“ на Робърт Блонд, а като игра от „Герои“ на Ерик Берт.
Текстът е суров (даже аз самия не съм го прегледал) и е писан набързо, за няма и час - не задълбавайте върху грешките и глупостите в него, несъмнено има. По-скоро ми е интересно, ей така, не че ще седна да го пиша, от 1 до 10 колко яка ви се струва идеята. Може би ще трябва да прочетете и "Герои" за да може да прецените, но основната концепция е, че играта е предимно в разпределяне на подходящите "сенки" на подходящите мисии. За разлика от "Герои" мисля в мисиите да има (повече) избори - драконите отдавна са изобретили криптираната мобилна връзка и live action камерите

Project name: Сенки над Ормбург

SatanicSlayer писа: писа:

Ормбург си го избрал, защото те мързи да създадеш свят ли?

Да, мързи ме и съм слаб, генерално
Идеята се роди сама в комплект, иначе този тип механики на книга-игра могат да се сложат в абсолютно всякакъв свят, без особени затруднения. Като четях за магьосника Сиян в "Герои" на Берт, който разпраща приключенци насам натам, щото го мързи да си върши работата (както всички магьосници в книги-игри правят) и се сетих за драконите на Орм - кукловодите на футуристичния свят. Светът пък предлага много разнотипни мисии като локации и специалности. А сенките са си баш това, което са героите в "Герои" - уникални наемници от по-високо ниво. Даж (за да стане мазалото пълно) бих вкарал Хамелеона и Хорацио, че те имат да връщат едно гостуване в света на Блонд, чиито герои се бяха натресали в "Европа" на Грей. Супер-агентът и синът на светлината може да наминат и те.

Точно. Абе как може да не сте я играли, тя стана на 1 година тая книга откак е преведена... Ще я видите след няколко дена, айде, и ще кажете тогава

Ще я преместя в Shadowrun, няма проблем, нали от там е взет света.