Какво е да пишеш в дует с някой?

Здравейте Отдавна искам да пусна тази тема,но все забравям,и най-после успях Моят въпрос към всички автори е: Какво е чувството да пишеш в дует с някой и как става?
Например как пишете епизодите? Заедно, поотделно или се редувате на епизод? Как се пише като цяло? Дистанционно един от друг, заедно или прочие? Затова искам да помоля някой от авторите, който е писал в дует (Ейдриън Уейн,Робърт Блонд или въобще някой, който има някаква представа как става) да напише как става, защото ми е любопитно .
Послепис: Не съм тръгнал да пиша такава КИ, ако сте си го помислили

добавил съм интервалите, но нека това е за последно

[offtopic]Тити, научи се, че след препинателен знак се слага интервал. Това е правило, което не търпи изключения.

Наскоро Мишо ти направи същата забележка. Всички подхождаме много толерантно и деликатно към теб, но просто ме изумява, че за толкова време не успя да научиш нещо толкова елементарно...[/offtopic]

Пише се едно към гьотере повярвай ми. Или единия свършва повече работа или другия. Най - добре се пишат сюжетни линий, които се обединяват в един момент.

В шести клас с един съученик писахме една книга-игра. На мен беше полезно, защото сам едва ли щях да я завърша, така че получавах един ритник. Тя беше линейна в общи линии, като от 1 епизод можеше да отидеш на още 4-5, от там по още 1-2 разклонения и пак се сливаше. В общи линии се разказваше за ученик 12-и клас в последния срок и какъв път ще поеме, като в зависимост от това накрая си намираше работа/университет и евентуално се женеше. В общи линии беше полезно, а редовния номер беше единият от нас да стигне до разклонение с 7-8 епизода и да предаде на другия да продължи Естествено, обсъждахме нещата предварително и в общи линии се получи добре, разбира се за тогавашните ни разбирания и стандарти. Беше хит сред съучениците и накрая един я потурчи, преди да успеем да я преснимаме, ама и тогава 80 листа преснимане сигурно ни се е струвало бая пара и сами сме си виновни.

Имаше идея и за продължение, нещо като СИМС, със семейство и строене на къща, ама не видя бял свят, понеже беше към края на 7 клас вече и така. За мързеливци като мен, дето хващат нещо и не го довършват е доста положително

Аз имах една като дете, още поне три в съавторство като ставаше дума за наши приятелски междуособици... много се смяхме, останала ми е фразата на един приятел:

Ладата кара бясно. От друга кола откриват стрелба по нас, задното стъкло се пръска. Всички крещим, ще умрееем, ще умреем, карай по - бързо. Дебелия който е шофьора ви поглежда, усмихва се и каза:
- Споко бе, те не стрелят всъщност по нас.

та тоя стил... най е добре като сам си правиш нещата.

comics_ross писа: писа:

[offtopic]Тити, научи се, че след препинателен знак се слага интервал. Това е правило, което не търпи изключения.

Наскоро Мишо ти направи същата забележка. Всички подхождаме много толерантно и деликатно към теб, но просто ме изумява, че за толкова време не успя да научиш нещо толкова елементарно...[/offtopic]

Съжалявам, забравям го. Не съм свикнал да го правя и като (ако) успея да довърша книгата си, ще ги добавя наведнъж.