Въпроси към Майкъл Майндкрайм

А от коя книга беше?

Това е от Обречените земи, част 3 на Тъмната страна на Земята.
Имах още едно подобно, този път чрез Стюърт Дарк от поредицата за Хлапето:

Задушен под могъщи корони
аз съм храст сред вековна гора
през решетка от сплетени клони
гледам слънцето и дъжда

Аз съм пленник на своите корени
и се готвя да срещна смъртта
задушен под могъщи корони
вехнещ храст сред вековна гора

Не мога да си спомня да съм публикувал чужди неща в мои книги-игри, особено стихотворения. Със сигурност бих сложил и името на автора, ако не съм аз.

Не изтъквам стиховете си, защото докато в книгите-игри съм доказал, а в литературата и изобщо в писменото слово съм се упражнявал доста и съм чел доста, то в стиховете съм съвсем неук и вероятно стиховете ми звучат съвсем лаишки. Нещо като онези левскарски и метълски стихотворения, които навремето преписвахме по лексиконите. В тях имаше прости рими и много чувство, много малко класа. Та, затова...

Като съм се отворил на стихотворения, да не се самоизтъквам, да завърша депресивното отношение с едно на Буковски, което ми е любимо:

Cause And Effect

the best often die by their own hand
just to get away,
and those left behind
can never quite understand
why anybody
would ever want to
get away
from
them

Аз го харесах на български, звучеше така:

най-добрите от нас си отиват от собствената си ръка
просто за да се махнат
а онези, които остават
никога няма да разберат
защо му е притрябвало на някой
да си отиде
от
тях

Шапки долу пред поета.
Ей заради такива неща не се гордея с моите, не че не си ги обичам.

повечето стихотворения добиват стойност когато научиш кой и защо ги е писал.

Смъртта на поета на Лермонтов не ми беше толкова силно, преди да науча, че го е написал за Пушкин и е заплатил с живота си за последните 20 реда.

xenox, не ми задаваш въпрос, но имам мнение

Едно произведение не може да придобие общовалидна стойност, само защото е дело на масов убиец точно в минутите след извършване на престъплението. Този факт може да предизвика интерес, разбира се, но само дотам. И, разбира се, придава различна стойност на произведението.

Понякога някое стихотворение ти става близко, когато научиш историята на създаването му. Друг път - когато прочетеш какво е вложил в него авторът му. Или пък когато се сблъскаш с произведението в подходящ момент от живота си. Много и най-различни начини има.

Та, не съм съгласен с това "повечето", когато не споделяш нещо съвсем лично с ясното съзнание, че си различен, а се опитваш да формулираш по-общовалидно заключение.

Всъщност, когато научиш историята на някое стихотворение, самото то не добива стойност. Добива стойност историята, от която то става е част.

Мишо, имам един малко по-личен въпрос, на който в никакъв случай не си длъжен да отговаряш. Няколко пъти споменаваш, че не харесваш отделни моменти в "Тъмната страна" и определяш част от решенията си за грешни - например за светената вода - може местният свещеник да е по-добър, по-вярващ и т.н. от папата, което е факт, особено като се има предвид, че настоящият папа прилича на ситски лорд. Та, въпросът ми е за религията - вярващ ли си и ако да, в какво? Защото предполагам, че си наясно с всеобщото и предполагам недотам правилно обществено мнение, че ако човек слуша "тежка" музика, това го прави или атеист, или сатанист - имидж, който се поддържа донякъде и от самите почитатели на въпросната музика.

Аз отговарям и на някои прекалено лични въпроси, нямам особени комплекси
Например тези:
На колко лекари със специалност психиатрия си плащал за преглед и мнение: трима.
Помогналили са ти с нещо: само единия, преди 3 години пръв погледна резултатите от всички видове изследвания и ме успокои, че нямам тумор в мозъка.
Колко сериозен е бил проблема ти с алкохола: пиех по един литър уиски на ден в продължение на месец и нещо. Ама беше много качествено уиски и всеки сериозен пияч ще ви каже, че ако започнеш със 100 на закуска, не е нищо работа да ги докараш до литър на ден.
И така

Към Trip: понякога за някой човек дадено произведение добива по-висока стойност, ако научи историята на създаването му.

въпросът ми е за религията - вярващ ли си и ако да, в какво?
Неориентиран съм. Не съм атеист. Може би съм най-близо до "агностик".
Всъщност, не слушам особено тежка музика. Примерно, напоследък слушам почти само парчета на Keane или Bloodflowers на The Cure.
Покрай хазарта имам "суеверия". Например, ако мача тръгне зле, влизам да се бръсна, да взема душ или да си изрежа ноктите. Или пък сменям фланелката... Ама това се прави за собствено успокоение, а не защото вярвам, че някое божество ме гледа.

Каква е историята на стиховете в тъмната страна и Хлапето? Защо въобще реши да сложиш стихове?
В първата книга за Хлапето сложих стих, понеже ми хрумна, докато обмислях книгата и реших, че ще допринесе за едно по-добро възприемане на историята. Че този стих дава ключ към историята на Хлапето и е част от нея, която не бива да бъде изрязвана, само за да не бъда обвинен, че съм пишман-поет. Реших, че ако не заявявам амбиции като поет, няма да ме грабнат критиците.
Преди това бях сложил стих в Сърце от камък (там го направих, защото ме болеше от постъпките на едно момиче, написах стих и после ми се стори, че ще пасне и за Лари Стоун).
В други две от книгите на Хлапето написах стихове, за да не развалям стила на поредицата.
Освен вече цитираното стихотвореие за първата част, още едно ми дойде спонтанно и го намирам за важно: Паякът на омразата. Мисля, че беше към третата книга.

Благодаря за бързия отговор. Кое е любимото ти уиски? Моето, както се вижда от аватара ми, е Талискър 18.

Коментар за Вилорп - не правя реклама.

Пия много уискита, но напоследък не изпивам дори един литър на месец. Просто спрях алкохола, понеже не ме кефят малките количества, а за големите има проблем - откриха ми генетична чернодробна болест и не е добре да си тествам черния дроб, макар че самата болест поне засега изглежда козметична, а черния ми дроб действа на 100%.

Jack Daniel's
Gentleman Jack
BlackBush + Bushmills 10 Year Old + Bushmills 16 Year Old
Dewars 18 Year Old

И други

[offtopic]"Към Trip: понякога за някой човек дадено произведение добива по-висока стойност, ако научи историята на създаването му."

Това ясно - но не и само по себе си. "Харесвам го, щото го свързвам с историята му" си е доста красноречива парафраза [/offtopic]

Да вземем мен - аз не бих се хванал да помагам на Ал Торо, макар че харесах книгата му.

Защо? Липса на желание, време...или нещо друго? И за каква помощ точно става въпрос. Благодаря!

Ro#i# писа: писа:

Защо? Липса на желание, време...или нещо друго?

Ми, защото хората дето харесваме Котарака, искаме и за вбъдеще творчеството на Торо да си остане Mindcrime-free?

Или пък щото -нека развихрим фантазия- Торо би могъл да е достатъчно изграден като личност -включая идеи, познания, способности за самоанализ и самокритика- че да може сам да се развива без да трябва Майкъл да го побутва отзад?

Longshot писа: писа:

Ro#i# писа: писа:

Защо? Липса на желание, време...или нещо друго?

Ми, защото хората дето харесваме Котарака, искаме и за вбъдеще творчеството на Торо да си остане Mindcrime-free?

Или пък щото -нека развихрим фантазия- Торо би могъл да е достатъчно изграден като личност -включая идеи, познания, способности за самоанализ и самокритика- че да може сам да се развива без да трябва Майкъл да го побутва отзад?

ПС: И между другото, интересно е да се изхожда от презумпцията че Майкъл е по-добрия автор, при положение че за неговите книги мнението обикновено се разцепва, докато при Торо -поне засега- повечето хора са от едната страна на везните... Просто ми хрумна като любопитно наблюдение.

Наистина трябва да пробваш Талискър-а.

Твоята тема вече стигна 16 страници, пишеш и в няколко други. Човек би помислил, че ти е малко тъжно за почитателите, за книгите-игри, за цялото славно или недотам минало?