Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Не помня добре книгата, но все пак... бих направил някаква система за битки, с която да е интересно да влизаш в схватки с различни динозаври. Бих ограничил изборите, в които имаш правилно и неправилни решения, за сметка на тактически избори, зависещи от съвкупност от случайни събития и избори на читателя (изборът да не е предопределен, а да зависи от това как си постъпвал дотук в играта и какво ти се е случвало).

Докато пиша новата си книга, прекарах доста време в това да си изясня кое за мен е добра книга-игра. Помогна ми мвного това, че успях да прочета своите книги и някои книги на колеги след повече от десетилетие пауза.

Новите идеи не ми хрумват докато си лежа и си фантазирам как ще пиша, а в процеса на работа. Понеже ще напиша една книга, просто няма да имам възможност да пробвам различни неща и да видя кое как работи и как се приема.

Радвам се, че книгата ти е харесала. Все пак, не ги пишех за себе си.

Здравей Мишо, изпаднахме в малко тъп спор в чата, но ми стана интересно. И бих искал да те попитам, ако случайно помниш. Става дума относно колито в "Тъмната Страна на Земята", та едното се появяваше преди полунощ и ти помагаше, а другото след и искаше да те убие. Та в спора, някои твърдяха, че колито е едно и също, просто през нощта е слуга на злото, а аз твърдя че са две различни- първото е слуга на доброто, а второто слуга на злото. Кое е вярното?

Нямам книгата под ръка. По спомен, бих заложил, че е едно и също куче. Но щом спорите, значи от текста не става ясно. Трябва да погледна книгата и може би ще си припомня нещо повече.

Текста е описан така, все едно че Денис мисли че е същото коли (не се уточнява изрично) - само че след полунощ, нали, вече не са приятели...

Купих си мобилен телефон през зимата на 2006-а

Това ми е малко странно. Всъщност до тогава не си ползвал вобилен телефон? Има ли някаква конктретна причина да го направиш толкова късно?!

Ами, главно от инат не си купувах телефон дотогава.

До лятото на 2000 г. бях сравнително беден, не можех да си позволя този разход. Вярно, имах няколко хиляди спестени долара, но бях без работа и без специалност. Започнах на съвсем смешна заплата във фирмата, в която сега съм мениджър - 75 долара. За сравнение, програмистите получаваха между 300 и 750. На днешно време получават между 2000 и 5000, значи днешния еквивалент на тогавашната ми заплата е около 500 лева.
После започнах да работя много. Бях или в офиса, или вкъщи. И на двете места имам стационарни телефони. За какво ми е мобилен?
През лятото на 2002г. се оказах ръководител на успешен проект. Самочувствието ми се повиши даже повече от парите. Поразгоних се, започнах да излизам с много жени. Не бях надобрял в това да ги свалям, но те някакси усещаха самочувствието ми и му се доверяваха, падаха си по мен. Така че се появи едно трето място, където пък съвсем не исках да бъда безпокоен. По онова време не ми трябваше мобилен за работа, а празни приказки с приятели, когато съм се концентрирал върху жена... не е моето.

Не мисля, че нещо хубаво се е случило в личния ми живот, благодарение на мобилния. Използвам го за работа, там е полезен. Всички хубави неща в личния ми живот, в които е замесен мобилен телефон, щяха съвсем спокойно да се случат и ако разполагах само със стационарен.


Горното не е съвсем вярно (макар че в началото бях наполовина честен - инат). Смартфоните имат много
практични приложения. Същото е и с киндъл и електронните книги, на които устоявам. Причината е, че съм инертен и не обичам промените. Сблъсъкът с нови неща ме напряга и изнервя. Понякога просто решавам, че не е сега момента. И понякога отлагането трае години.


Някои хора ми се възхищаваха и ми завиждаха, че се оправям без мобилен телефон. Споделяха, че ако не е работата, и те биха захвърлили техните. Но това беше преди смартфоните.

Между другото познавам хора, които наскоро си захвърлиха умнофоните и използват само нокия-фенерче, и твърдят, че производителността им се е повишила многократно.

Много ми е интересно, как твърдиш че си инертен, но за няколко часа успя да се зарибиш на X-Wing миниатюри

За щастие, имам свидетели, които могат да потвърдят, че интересът ми към X-Wing миниатюри не е от он-фест през този септември. Още през зимата се опитвах да убедя хората от клубчето на "Гагарин" да ми направят демонстрация на играта и бях готов да си платя. Не се получи нищо, затова реших да не си купувам нещо, което вероятно няма да има с кого да играя. Торо, Никсата и Юри - тримата бяха там и имаха интерес да видят демонстрацията, ама не се получи.

Срещата с Боян-Chimera на он-фест ме убеди да се вкарам в играта. Щях да имам под ръка човек, който да ми обясни правилата, освен това клуба на "Крум Попов" ми осигурява сравнително добра възможност да си намеря хора, с които да играя. Боян (с когото се познаваме покрай рпг.бг и старата Star Wars TCG на Wizards), изглеждаше достатъчно запален, за да са ми осигурени поне десетина игри с него.

Аз съм много емоционален и много разбалансиран човек. Когато се концентрирам в нещо, мога да отида далече, за сметка на много други неща. В много случаи е важно да направя първата стъпка. После ме държи усещането, че когато започнеш нещо, не бива да го зарязваш по средата.

Инертността за някои неща се корени в усещането, че ще ми създадат напрежение, а после няма да получа достатъчно полза като компенсация. Това е проблем на характера, но все не тръгвам да го боря.

Колкото до това да игнорираме смартфоните... ако се занимаваш с глупости, вместо да работиш, много неща могат да ти намалят производителността и такова многофункционално нещо като смартфона със сигурност е едно от тях. Струва ми се, че смартфонът за няколко години ще остави в историята както лаптопите, така и таблетите.

В същото време моето мнение е, че произведенията на този автор са сред добрите образци в жанра. Мога с лекота да изброя много по-ужасни проблеми в много по-къси произведения. Ето защо казвам, че жанрът има проблем, и то сериозен.

Koй жанр точно визираш и би ли могъл с две приказки да обобщиш проблемите?

Говоря за книгите-игри като цяло, не специално за фентъзи-историите в книгите-игри (знам, че може би жанр не е точното определение).
Накратко не мога, освен може би това: не е достатъчно добра форма на забавление.

Ще кажа твърде общо нещата, твърде много може да се спори по всяко от тях.

Проблемът е, че добрата книга-игра се пише трудно и няма кой да се занимава с това. В книгите-игри литературата е на ниско ниво, историята също не е кой знае колко добра, изборите често са или прекалено лесни, или случайни, или абсурдни. Това няма как да се промени, когато няма кой да се занимава сериозно с писане и издаване на книги-игри.

Да започна със себе си, за да не излезе, че плюя другите.

Като писател съм зле. Не съм подготвен теоретично,знам само онова, което съм прихващал от разни автори, които оценявам като добри. Нямам практика. Дори в периода 1992-1999 наблягах повече на играта, отколкото на доброто писане. Ето защо няма как да се очаква да пиша добре.
Това, че някои критики към нивото на литературата в "Отново заедно" са абсурдни (няма как да пасеш долнопробна литература, после да даваш адекватни мнения за какъвто и да е текст), не означава, че не могат да се намерят много слабости.
За да напишеш добра книга, трябва да разполагаш с време и да можеш да постигнеш концентрация (само времето не е достатъчно). Трябва да имаш и качества. Благодарение на качествата си, имам интересна и напрегната работа, тя ми отнема доста време. Нямам семейство ие съм позанемарил хобитата си, но за сметка на това имам здравословни проблеми (ако не е едното, ще е другото). И време няма. Така че за да се напише нещо на добро ниво, човекът трябва да се занимава с писане на игри сякаш това му е работата. Няма как да стане.

Много е трудно да се направи интересна игра. Изборите да бъдат хем обусловени, хем трудни, хем логични. Не съм срещал такива. Най-голямото постижение е да са логични, но лесни.

Честит имен ден, ММ.
Съгласен съм, че няма КИ, в която всеки един избор да е висококачествен. Но, в някои КИ, те преобладават. Основната идея на КИ е да забавляват, а не да са перфектни от която и да било гледна точка. Самият ти имаш поне няколко силно въздействащи, така че имаше защо човек да очаква много от Отново заедно.
Съжалявам, че Уейн се заяжда с това, че не си фен на КИ. Аз лично бих го наказал за това. Но, и на мен ми се струва тъжно един от "най-плодовитите" автори в жанра, при това активно пишещ в момента, да прави подобни изявления.

Две-три неща от извратената ми логика:

-книгите-игри у нас бяха рожба на един отличен писател, с усет за литература и детско-юношеска публика. след това се развиха. Любо остана на по-младежкото си ниво, Блонд и Майндкрайм известно време вървяха успоредно на израстването на читателите, след което всичко приключи по един или друг начин.
днес нямаме отличен писател в новата вълна и това си личи. добрите писатели - Любо и Блонд си пишат или превеждат "сериозна литература". останалите сме програмисти, доктори и инженери. (извинявам се, ако съм объркал нещо - не ви познавам всички)
вариантите са няколко - ще правим добра игра и по-малко добри книги (само че не виждам кой ще напише новата Черна маска или Пробивът, или другият Пробив), -ще се развиваме като писатели. -ще се появи някой нов, с филологично образование, опит и т.н. - ще се провалим (най-вероятно).

-проблемът с времето го има. имаме си семейства, професии, мързел и т.н. но би могъл да се реши с това, че една книга се пише за година, година и половина, а не за два-три месеца, както беше едно време.

Не съм християнин и не празнувам именни дни. Мразя да ме заставят да правя нещо насила, особено да празнувам.
Уейн е достатъчно наказан с това, че трябва да бъде себе си, осъден за цял живот.
В повечето книги-игри няма добри логически избори, а сред добрите образци може да има една-две чужди и пет-шест мои.
Нима мислиш, че Любо Николов е почитател на книгите-игри!? На нищо ли не се научихте?! От всички стари автори, само Джордж има интерес към книгите-игри. Уейн има комерсиален интерес и то само защото представата му за добра печалба е доста мизерна.

Всеки е свободен да мисли каквото си иска. Не мисля, че Любо Николов и Богдан Русев са отлични писатели. Любо е отличен преводач и много добър автор на книги-игри за деца под 12 години. Чел съм Буковски и Робинс в превод на Русев и се заклех, че повече няма да пипна нищо, преведено от него.

Филологията е образование за посредствени професионалисти. Почти невъзможно е оттам да се появи някой, който да е способен да направи добра игра, дори да притежава някакви умения да пише добре.

Филологията е образование за посредствени професионалисти. Почти невъзможно е оттам да се появи някой, който да е способен да направи добра игра, дори да притежава някакви умения да пише добре.

Личен опит с такива ли имаш? Някакъв агрегат ли си направил? Каква е логиката между "образование за посредствени професионалисти" -> "почти невъзможно оттам да се появи някой, който да е способен(един вид, не му е в съществото да е способен?) да направи добра игра". Можеш да се досетиш защо питам.

Май не го казах добре, а?
Предполагам, че ти си завършил филология и подобна оценка те засяга. Не съм се изразил ясно и коректно, затова дължа извинение, предимно на филолозите.

Филологията ми е като философията - образование, което се взема за обща култура. Разбира се, подготвя учители по съответната специалност. Но дотам.

От 8 години правя тестове, на които се явяват хора с всякакви специалности. Тестът оценява аналитични умения, умение за аргументиране и знание на английски. Прегледал съм над 600 теста за тези години.
Хората, завършили английска филология, показват съвсем малко по-високо ниво на владеене на английски от хора, които са взели друго образование. На теста се явяват хора, които заявяват високо ниво на знание (C1, понеже за С2 трябва да си живял в англоезична страна и да си се упражнявал много). Резултатите показват, че завършилите английска филология не знаят езика по-добре от другите (средното им ниво е по-високо, понеже често хората заявяват С2, а са на В1, но рядко показват С1 на писмен английски, може би защото не го практикуват достатъчно). Вероятно биха били незаменими учители по англиски, но не и нещо повече.
Хората, завършили филология, показват много по-слаби умения в смятане и аргументиране, сравнено с хора, завършили нещо икономическо, да не говорим за нещо инженерно.

Филолозите може би стават за учители по съответния език и за коректори, ако са завършили българска филология. В тези области са незаменими професионалисти.

Не мисля, че завършването на филология дава по-големи шансове на човек да стане добър писател (обратно на мнението на Ксенокс). Със сигурност не развива уменията му да оразмерява показатели и изисквания, да прави алгоритми... Все неща, които са задължителни за добрите автори на книгите-игри.

Не казвам, че филологията осакатява хората. Но не мисля, че им помага. И аз съм с инженерно образование, което не ми помогна да бъда мениджър, не ми и попречи. Всеки може да завърши нещо, после да се реализира учудващо добре в друга област. Но това е от онези изключения, които потвърждават правилото.