Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Bloucester писа: писа:

Къде ги видя тия хубави филоложки?

Аз даже си взех една за в къщи. И свидетели има - на форума.

Bloucester писа: писа:

Къде ги видя тия хубави филоложки?

Ходил съм 4-5, които смятам за прекрасни, през годините. И веднага мога да се сетя за много повече, с които не съм ходил - не поради липса на желание - но пак са прекрасни! Явно не си уцелил на випуск .

Ами... може "кога" също да е ключово.
На първия ми студентски купон закъснях с един час. Имах среща с едно много красиво момиче там. Като отидох, то вече се целуваше с друг. Следващите две най-красиви момичета, с които опитах да се запозная, се оказаха бъдещи филоложки, дошли на купон на бъдещи инженери.
Един приятел се ожени за филоложка. Нейната съквартирантка и състудентка беше... бомба!
После една приятелка ни внедри за малко във френската филология. Посетих няколко техни лекции в опит да се сприятеля с две нейни приятелки...

Може да съм бил прекалено впечатлителен.
Може да е защото от математическа гимназия отидох в инженерен институт.

Долният въпрос е породен от поредните ревюподобни опити на Мишо относно вилорповата книга. Оттам сигурно ще го махнат, така че поставям го тук.

Mindcrime писа: писа:

Оставям на друг да пише по темата, аз все още не съм намерил книга-игра, която да ме забавлява.

Защо наистина се мъчиш тогава? Ами мъчително е просто да те наблюдава човек отстрани, честно.

Толкова да ти е счупена логиката, че няма накъде повече. Честно!
Да съм казвал, че чета книги-игри, защото се мъча да намеря някоя, която да ме забавлява?

И на този въпрос знам, че следва: "Ами защо тогава ги четеш?"
Задават ми го почти без да се замислят над предишния ми отговор.
Получавам този ретур както от лениви, така и от заядливи или просто глупави хора.

Разбирам от писане на книги-игри. Забавлява ме да пиша книги-игри.
Забавлява ме да анализирам постигнатото от други в област, където и аз съм се опитвал да постигна нещо. Точно както с интерес гледам ескадрилите на добри играчи в Star Wars X-wing.
Не би ми било особено интересно да се ровя в поредната книга-игра на автор, от когото съм видял достатъчно, и който е доказал, че прави едно и също във всяко свое произведение (или пък че произведенията му са еднакво калпави).
Примерно, твоя книга-игра не бих отворил повече, освен ако хора, които уважавам, не ми я похвалят много.

Mindcrime писа: писа:

И на този въпрос знам, че следва: "Ами защо тогава ги четеш?"
Задават ми го почти без да се замислят над предишния ми отговор.
Получавам този ретур както от лениви, така и от заядливи или просто глупави хора.

Е явно много хора са питали същото, така че явно има защо.

Не знам, аз (като нормален читател), ако една книга не ми доставя НИКАКВО удоволствие, я оставям просто.

Както вече казах, много лениви, заядливи или просто глупави хора са ме питали същото. И си прав, има защо - поне един от тези три недостатъка ги подтиква. При теб може би се получава хеттрик в това отношение.

В тема с въпроси към мен не знам кому е нужно да споделяш какво правиш ти като нормален читател. Не видях и въпрос към мен.

Аз не съм нормален читател на книги-игри. С автори, които ценят мнението ми, съм споделял в открита форма или на лична кореспонденция какво мисля за произведенията им.

Mindcrime писа: писа:

В тема с въпроси към мен не знам кому е нужно да споделяш какво правиш ти като нормален читател. Не видях и въпрос към мен.

Беше човешка обосновка на предния ми въпрос.

Ето и един последващ, щом искаш, за да доуточним нещата:

Ако в някакъв неопределен, но все пак донякъде възможен момент от бъдещето, някоя книга-игра от автор, който не си ти, ти достави удоволствие, ще споделиш ли това на форума?

Както аз направих последно с Калоян.

Или хората трябва да са доволни само на общото ти отрицателно отношение и отделни критики?

В ПГ2 участват и други двама автори. Човек, изпълнен с толкова обич към книгите-игри, бива ли да мисли за ПГ2 само като за сборник, в който участва Мишо...

Имаше доста критики по отношение на "Отново заедно", някои от тях доста добре обосновани. Позволи ми да се усъмня, че можеш да напишеш нещо, което да ми е полезно по някакъв начин, или да ме нарани или засегне. Най-много да се изложиш пред всички, да видят колко ти е разбирането за книгите-игри.

Почнах от твоя разказ, защото виждах с какви огромни очаквания си го натоварил и колко много желаеш отзиви от читателите.

Иначе щях да почна от някой от другите два, тъй като ми изглеждат доста по-приятни за четене. Запазил съм си ги, както казах, за след месец.

Нещото, което наричаш "разказ", е по-голямо като обем от повечето ти книги-игри.
Моля те, не се опитвай да си приписваш услужливост и правене на добрини.
Не ми пука за твоето мнение, да го кажа за пореден път в прав текст.

Няколко въпроса, по темата, които се надявам да не са били задавани вече:
Умишлено не включваше бойна система в книгите си, освен в Изпитанието и може би в първата за Шангри. Наистина някои от сюжетите не го позволяваха, но е имало други, където беше възможно да съществува такава.
Какво не ти харесваше в този похват, който намираше място в повечето тогавашни книги-игри?

АКО си абсолютно задължен/принуден да прочетеш две, или три от своите книги-игри, кои би избрал?

В тази връзка случвало ли ти се е да препрочиташ свои стари игри, и да не стигнеш до успешния край?

Обмислял ли си да напишеш нова игра на баскетболна тематика, след успеха на трилогията за НБА, и особено на последната книга от поредицата, която за мен беше най-добрия "спортен симулатор" във формат книга-игра?

Въпроси от Уейн:

Ако в някакъв неопределен, но все пак донякъде възможен момент от бъдещето, някоя книга-игра от автор, който не си ти, ти достави удоволствие, ще споделиш ли това на форума?
Или хората трябва да са доволни само на общото ти отрицателно отношение и отделни критики?

Ако има тема за тази книга-игра, или ако бъда попитан, със сигурност ще споделя.

Отношението ми към книгите-игри не е отрицателно, каквото е например отношението ми към подлостта.

Посочвайки на авторите конкретни проблеми, давайки си труда да цитирам епизоди и да се аргументирам, аз допринасям за тяхното израстване. Когато не вярвам, че даден автор може да извлече полза от моя критика, не му посочвам грешки. Още с твоите Асасини предприех такъв подход, след като стана ясно, че не виждаш колко безумен е първия ти епизод.

Имам си работа, в която откриването на чужди грешки или оправянето на собствените ми грешки ми носи пари и удоволствие. Не е като да черпя удоволствие да омаскаря някого заради книга-игра, или да ми скача егото, когато успея да посоча грешки. Доказателство за това е, че за много от книгите-игри не съм дал мнение.

Mindcrime писа: писа:

Имам си работа, в която откриването на чужди грешки или оправянето на собствените ми грешки ми носи пари и удоволствие.

Колко точки Удоволствие си събрал така?