Лорд Дракон

Орци ли?

Тва е за да не се налага на завалиите като мен да играят "Силата на орките" с неоригинални фигури от "Дракони напред!"

А други като мен са си направили пулчета с картинки, които да движат вместо фигурки.

[attachment=0:1pwkh5d1]<!-- ia0 -->Eyrin.jpg<!-- ia0 -->[/attachment:1pwkh5d1]

Това е за онези, които не харесват старият арт на Ейрин.

Това лято съвсем Традиционно си я преиграх отново - чара определено не се губи, само на 5-тото преиграване тръпката поизчезва...
Ама то и Скайрим стада от тая работа, а Лорд Дракон си беше Скайрим на своето време, мдаааа.

Тук може би трябва да отворя дума за "имплицитното" ниво на трудност... За какво говоря ли? Ами, започвате със Сър Харолд. Танк. От воле - с мощни оръжия и броня. 200 златни фреи - джоб пара! Какво ли ще му се опре? "Почваш и биеш", ако перефразираме авто обявите. Вярно, малко смотан в откриването на магически капани, но има как да си помогне.

При Инцитат нещата са сходни но доста, доста по-ограничени. Силата не е толкова голяма. Парите не са толкова много. Оръжията не са така мощни. Тук - мога да кажа от опит - шанс играча да "гризне парцала" има, и то не само в началото. Според мен това е и "нормалното ниво" - героя не е свръх мощен, не и прекалено ограничен. От тук нататък започват подсечките.

Тогдумин - силен магьосник, богат като... църковна мишка? 15 Корубки? Скорост 1 (Това - на голямата карта!)? Ако е замислена стратегия то не успях да я схвана тук играча ще е в ролята на вечно догонващ претендентите. Ако някой е успял да победи с Тогдумин може да разкаже как.

Ал Танхар на пръв поглед е идеалния герой, но започва без пукната стотинка! Тулвари поне да имаше! Добър боец, добър магьосник, ама ще търка чинии първите пет хода... Мдаааа. А и после няма да е лесно - тук да чиракува, там да чиракува... Или да мине през блатата за без пари, ДДЗ.

Ейин ( ) и Страброн са малко по-друга бира. И пари си имат и умения, значи. Обаче - това са първите дискриминирани герои в книга-игра! Книга-игра за малцинствата, един вид!
В "човешките предели" не са едно и две местата от които ще ви гонят (единия има и скрити поклонници, обаче) - но по-натам пък има и ползи. Ейин ( ) е добре дошла... е, ами, у тях си, а Страброн може да си вземе "безплатно" отряд орки - наемници.

Не може да се говори за баланс между героите, още повече че след няколко изигравания ще се постараете да се окажете поне с един, може би двама съюзника (не наемници! ) но пък това дава доста обогатена игра на второ четене.

В часта със скритите поклонници. Много исках Джордж да направи продължение към тази част. Сигурно щеше да стане дъ-зверско!

Pe6ka_S_Mnenie, направо ме разби с това описание. Смял съм се с глас сигурно 15 мин. Най-добрата рецензия на любимия ми страт, която съм срещал. Само, ако позволиш, малко уточнение.

Сър Харолд (любимецът ми) почва максимум със 100, а не 200 зл. фреи, въпреки че Джордж по-скоро моли да ги ограничиш до толкова. Което значи, че ако си достатъчно нагъл, можеш да почнеш и с 200-300-400, the sky is the limit. Само да не паднеш в някоя от една-две ситуации, където си губиш парите. Имаше едно сериозно ограничение за него, обаче то така или иначе не беше добре развито - винаги да спазва дадената дума, примерно ако сключиш споразумение за ненападение с някой, можеш само да се защитаваш, ако те нападне след това, не да го нападаш ти първи.

Инцитат, ако не се лъжа, беше май една идея по-добър боец от сър Харолд (физически по-силен със сигурност). Но си прав, че почва с по-кофти оръжия и по-малко "сухо", а и практически имаше нулева защита от магия, и определено можеше по-лесно да "гушне букета". Да си призная, не го харесвах главно заради предисторията му - всички останали имаха благородна мисия (сър Харолд, Ейрин и дори Страброн, оркът, за Бога! - искаха да спасят страните си), или не толкова, но поне интересна задача (Тогдумин, бидейки друид, би бил много полезен на света в роля на архимаг, а Ал Танхар - трябваше да отнеме жезъла на Аурус, вместо да моли за помощ, но поне отново в името на страната си). Инцитат, какво, иска да получи амулет за защита от магии в гладиаторски битки? Да вземе да вдигне гладиаторско въстание срещу организаторите на турнира по-добре.

Колкото до Тогдумин - веднъж успях да мина играта с него по следния начин. Започнах като воин, не като магьосник, защото магическите му качества така или иначе бяха високи, а така скоростта му беше 2, не 1 (голямо улеснение, особено в началото) и имаше малко повече живот. Почваше и с талисмана ЗАЩИТА. Трябваше само малко късмет да стигна жив до града, там да си изработя магиите (че парите на Тогдумин наистина бяха кът) при Виу Вейон, малко целебни умения при Чудра, да си купя някакъв щит (като се сдобия с пари), че амулетът не работеше без щит. Купувах и амулет СИЛА. Оттам насетне в битките само глуха защита и обстрел с магии. Наемам някой и друг по-евтин воин да обира ударите, имаше и един рицар, който безплатно се присъединяваше към мен, но го взимах на връщане от града, когато вече претендентите бяха минали по моста, защото иначе ми го взимаха. А и от пещерата-вход към ГрАгол взимах Ритуалния кинжал, а не руната, защото можеше да се справя и без нея с този герой, а получавах Атака+10, Поражения+10. След това чат-пат се и биех.

Но иначе си прав, че определено липсваше балансът между героите.

Ами нека поспамя тук, за да ти кажа "Добре дошъл на форума".

Чудесно е че Джордж е оставил такава следа, та след толкова време се намираме стари запалянковци! Щом си минал Лорда с Тогдумин си същински ТЕРМИНАТОР, или как ги пишеше Джордж - ФАНАТИК!

Като се замисля, наближава време за Традиционното преиграване на Лорда, хаха! Стига да се уредя с ваканция, без хаха.
Този път ще се опитам да разнищя движението на опонентите, защото честно казано не разбрах как трябва да се извъшва - от една страна всеки си има "скорост" и "цел", обаче тръгнеш ли по картата играта деловито ти съобщава че еди-кой си е стигнал до еди-къде си и прави еди-какво си...
Та като стигна до там ще има какво пак да побеседваме...

Тук да отворя приказка - ако някой е чел "Миши Капани" и-или "Силата на Орките" - може да сподели впечатления. "На опашката" ми са и те...

Добре заварил! Повечето от стратовете на Джордж определено ми бяха любими - Смъртоносна битка, Командос, Междузвездни войни, книгите за Фрея като цяло. В повечето от тях можеше да играеш с "лошите", което определено ми допадаше. Сещам се, че за "Лорд Дракон" си бях измислил и собствен персонаж - "Повелителя на сенките", взет назаем от "Лорд и магьосник". Беше един вид чирак на некроманта, с който Аурус се беше борил в миналото.

Движението на претендентите в "Лорд"-а наистина беше малко особено - дори да те изпреварят, просто си седяха в Долината и не мърдаха. Ако пък ти ги изпревариш, направо се телепортираха на картата на Долината. Този момент винаги ми е бил странен.

Бях почвал едното от двете "Мишите капани" или "Орките", обаче началото ми се видя леко глуповато и така и не продължих. Дали някой помни в кое от двете Йойо взимаше кристала от Жезъла да свърши някаква къщна работа и някаква тъмна сила му го взимаше?

Между другото, понеже наистина съм нов, правят ли се някакви събирания за преиграване на стари стратове?