Мнения и коментари за ПНТ: Отмъстител

Минаха доста години и бройката ми само събираше прах...незнайно защо бях решил, че като излезе и Убиец, то тогава ще се заема с поредицата. Дойде и това време. Истината е, че светът на Орб е едно от тези магически места, редом с Легенда, Алансия, Старата гора и т.н., където винаги ти е кеф да избягаш от ежедневието. Има своите минуси - проблемът, че преводът не е в "духа" на останалите книги, корицата и вътрешното оформление, както и правилата, но това са дъвкани неща. Хубавото е, че поредицата вече има своите пълни части (чакаме 7-ма никса) и може да се проследи как се развива историята.
Отмъстител е страхотно начало на сагата - първо ти предстои труден двубой, за да станеш Магистър...и след това тръгваш по пътя на отмъщението, за да накажеш убиецът на баща ти...е твоят Бог Куон ти е подготвил и други задачи!
Светът на Орб е супер развит...така че всеки герой има своите подбуди за действията си, а и има пълнота - градове, богове, различни магични същества и т.н.
Та, абе, винаги е готино да си нинджа
За самата книга - изобщо не е лесна, но това я прави още по-интересна!

Четох я по време на новогодишните празници и останах много разочарован.
Почва директно с битка, след което ако победиш веднага следва нова битка. После избираш накъде да тръгнеш, при което пак попадаш в битка и така до самия край на книгата. Скачаш от битка в битка и тук-там между битките си избираш по кой път да поемеш към следващата. Страшна скука и еднообразие.
Като ученик бях фен и на четирите части излезли у нас и дори когато ги препрочетох преди няколко години, въпреки вече по-критичния прочит пак ми харесаха, при все че открих доста кусури, които не бях забелязал като по-малък.
С две думи, доста слаба първа част на поредицата и огромно разочарование.

Оценка 1,5/10

Огносно медальона:

Показателите за удар не се променят при успешен/неуспешен удар - това грешно тълкувание идва от първоначалните преводи от 90те. Показателите се променят ако в играта е указано това (например като научиш Вършачката на Куон си добавяш 1 към удара с крак)

Искам да попитам дали трябва да пазя точките за Вътрешна сила, броя на Шурикените, както са в края на Отмъстител или трябва да възтановя? (може би изпускам и нещо друго)

Всичко се пази и се възтановява само ако е изрично упоменато в края на книгата/началото на следващата книга. В конкретният случай в последния епизод на Отмъстител пише че Куон те излечава и си връщаш живота на 20 и вътрешната сила на 5. Лично аз се чудих дали си връщам шурикените които хвърлих на покрива преди последната битка с Яемон...

Прочетох преди около два-три месеца Отмъстител (четейки всеки епизод паралелно с оригиналното английско издание), а днес прочетох и цялата тази тема. Нека си кажа личното мнение.

За изданието - съгласен съм с голяма част от критиките към това издание - липсата на арт (малките илюстрации, извадени от контекста не ги броя за арт), неподходящата корица и най-вече липсата на редактор (който би оправил доста от грешките на немърливия преводач, който не знам защо се има за професионалист). Разминаването на имената между това издание и тези на Еквус Арт не е плюс, а минус (независимо, че някои от новите преводи може би са по-добри от предишните). Също така забелязах доста разлики в промените на показателите (напр. в оригинала е написано 'губиш 5 точки издържливост', а в превода е 'губиш 3 точки издържливост'). Аз лично си играх книгата по оригиналните правила от английското издание.

Относно книгата - някой казват, че е най-добрата от поредицата, други казват, че е най-слабата - за мен е много добра, както и останалите. Харесва ми това че има скитосване из различни градове и опознаване на Орб (за да го обикнеш). Някой добре беше отбелязал, че не винаги в поредицата, можеш да направиш правилния избор на база логика, понякога просто трябва да го нацелиш. Ама така е и в живота понякога. Има един ключов момент в книгата, който оказва влияние на играта в цялата поредица - дали ще научиш вършачката на Куон или не. Ако изиграете книгата без да сте я научили, моят съвет е да я изиграете наново и да я научите, защото иначе ще е доста неприятно в моментите 'ако знаеш Вършачката на Куон...'

Относно системата - винаги ми е харесвала системата от правила - хем не тривиално прости, хем и не супер математически. Яд ме е за сгрешения превод при точките за удар и модификаторите им в оригиналните издания на Еквус. За пръв път сега (на дърти години, хехе) играя Пътят на Тигъра с правилните правила. Направих си и една модификация на правилата за хвърляне, защото ми се струва по-логична. Ако хвърля успешно противника при повторния удар си добавям 2 точки към сбора за удар (а не за щети) - по-лесно е да удариш паднал противник.

P.S. Добре сте задълбали в личностни дразги, припомних си арогантността на ММ доста бързичко. Но в случая той е надминат по арогантност от преводачът на Отмъстител.

Ето пълната версия на ревюто за Отмъстител, което написах:



За мен бе приятна изненада да разбера, че историята на нинджата от Пътят на Тигъра започва не с Узурпатор, а с Отмъстител. Съответно и голямо удоволствие бе да изиграя Отмъстител, а след това и Убиец и така вече, с добре подредена глава и арсенал от умения, почуствал Орб като свой дом, да тръгна към трона на Ирсмункаст в Узурпатор. Нека споделя мнението си за Отмъстител - играта, историята и българското издание от 2013^-та година.

За сюжета и литературата
Тук започваш от момента, в който полагаш изпит за Магистър в Храма на Куон, биологичният ти баща е мъртъв, духовният такъв - Найджиши, също. Не само това, ами убиецът на Найджиши - Яемон, се е съюзил с други двама могъщи предводители и твоята задача е да ги спреш и да върнеш обратно в Храма ценния свитък, който Яемон е откраднал. Предстои ти пътешествие из света на Орб, имаш ясна посока, но трябва да търсиш следите на тримата предводители. Една от най-хубавите характеристики на Отмъстител, е че предлага възможността да се запознаеш с различни градове и да опознаеш Орб (за да го обикнеш). Всеки град си има собствен облик, а персонажите са добре разгърнати в контекст. Сблъскваш се с места и герои, с които ще имаш общи случки в следващите книги от историята. Близките ти са хора, а противиниците включват и разнообразни страховити създания - снежен космат гигант, огнен джин и др. Пътуваш по море, прекосяваш планини, често специалните ти умения или удачно премерени рискове ти служат да предотвратиш опасност или да извлечеш изгода от конкретна ситуация (например да видиш нещо и после да ти светне каква тактика да предприемеш). Класиката - битка на арена е налице, както и битка в кръчма с пияни стражи.

Независимо, че литературата не се разгръща в много изречения, изразите са подбрани добре и създават чудесна атмосфера (приятно злокобна). Основната сюжетна линия често се разклонява (понякога повече, понякога по-малко) като в крайна сметка се влива обратно в общата, но без да се усеща някакво изкуствено съшиване с бели конци или нагласяне на историята - това е едно от най-важните неща за мен в една книга-игра.

За играта
Винаги ми е харесвала системата от правила в Пътят на Тигъра - чудесен баланс между математика, лек (и в общия случай добре премерен) шанс, логически избори и.... често без да има определена логика - умираш. Така оценяваш колко е ценно да си жив. Някой беше казал, че не винаги в поредицата можеш да направиш най-добрия избор на база логика, понякога просто трябва да го нацелиш, но така е и в живота. Наградите и наказанията са разнообразни, не само вземи този предмет, използвай този предмет, извади/добави тези точки. По време на битките детайлно е описано с думи какво се случва, така че те да не са просто сухо мятане на зарове и смятане на щети. Често е добре да съобразиш кой удар е по-подходящ.

Има един ключов момент в книгата, който оказва влияние на играта в цялата поредица - дали ще научиш вършачката на Куон или не. Ако изиграете книгата без да сте я научили, моят съвет е да я изиграете наново и да я научите, защото иначе ще е доста неприятно в моментите 'ако знаеш Вършачката на Куон...', а ти не я знаеш. Има и други такива моменти в поредицата - например ако не сте помогнали на самураите от Островът на Изобилието в Убиец, често пъти ще ви е яд за пропуснати облаги в следващите книги.

Технически подробности за правилата
Яд ме е за сгрешения превод при точките за удар и модификаторите в оригиналните издания на Еквус от 1992^-ра. За пръв път сега (на дърти години, хехе) играя Пътят на Тигъра с правилните правила - модификаторите се прибавят/вадят при хвърляне на зарове за удар, но не търпят промяна по време на битката. Променят се рядко и ако това е изрично упоменато в текста (например като научаваш вършачката на Куон пише да си добавяш 1 към удар с крак). Относно хвърлянето, никъде, дори и в оригинала не ми звучи логично какво е написано (а и не само на мен, това е обширно разисквана тема). Направих си една модификация на правилата, защото ми се струва по-логична. Ако хвърля успешно противника при повторния удар си добавям 2 точки към сбора за удар (а не за щети) - по-лесно е да удариш паднал противник. А дори още по-логично и връзващо се с думите от правилата е да се добавят 2 точки и към заровете за проверка на успешен удар, и при успешен такъв към заровете за щети.

За изданието
Съгласен съм с голяма част от критиките към това издание. На първо място - очевадният факт - липсата на арт. Малките картинки в началото и края, извадени от контекста не ги броя за арт. Няма го удоволствието да видиш илюстрация на някоя сцена - ти си сам с текста и твоето въображение. Неподходящата корица може лесно да се преживее, но липсата на редактор (който би оправил доста от грешките на хм... своенравния... преводач) е по-трудна за преглъщане. Например тук елфите стават самодиви, град Обреченост е град Погибел, град Стени на Сенките - град Сенкостен и т.н. Разминаването на имената между това издание и тези на Еквус Арт не е плюс, а минус. Независимо, че някои от нововъведенията може би са по-добри от тези в предишния превод, други определено не са.

Това че няма илюстрации едно на ръка, ама това че липсва схемата на арената, в която е много вероятно да ти се наложи да водиш гладиаторска битка или пък картата на кулата от финалното действие, е една идея по-сериозен недостатък. Някак си, личи си, че това издание не е изготвено с особен ентусиазъм и професионализъм.

Друго бруталничко нещо относно това издание са разликите в промените на показателите спрямо оригинала (напр. в оригинала е написано 'губиш 5 точки издържливост', а в превода е 'губиш 3 точки издържливост'). Можеше поне (явно) несъществуващият редактор да посочи с текст "бел. ред. Ако искаш да ти е по-лесно си извади 3 точки, вместо 5, аз черпя." Именно поради такива несъответсвия и поради липсата на арт четях книгата паралелно с английското издание (което не е трудно да се намери на PDF в интернет).

Заключение
За финал да направим един обзор на това от колко книги се състои тази поредица, какво е издадено на български и какво още не е издадено. Първоначално поредицата започва с Отмъстител (1985 г.) и завършва (преждевременно) с Пъкъл (1987 г.) като е планирано да има още книги, които завършват историята, но от издателството спират проекта. В последствие през 2014 г. проектът се възражда и са издадени още две книги - Нинджа и Изкупител. Макар и не изцяло писани от оригиналните автори Марк Смит и Джейми Томсън, двете допълнителни книги са издадени в съавторство с Дейвид Уолтърс. Нинджа е предисторията - началото на Островът на Безметежните Сънища и годините на обучение в Пътя на Тигъра, а Изкупител е завършека след Пъкъл, който така и си стоеше висящ без окончателна присъда. На български Еквус Арт издават от Узурпатор до Пъкъл, тук описах изданието на Отмъстител, а Убиец и Изкупител съществуват на български като фенски издания (които са доста сполучливи). Нинджа засега не е издавана, но от FictionFabric планират да започнат с нея и при успех да издадат цялата серия.