Линеен Vs. Sandbox геймплей

Това е тема стара като света, когато говорим за каквито и да е игри. Може да се наблюдава известен спектър между двете крайности. Ще илюстрирам с по-популярни заглавия.

Линейните

Гениалната "ТОРНАДО 6" е общо взето с минимални отклонения от основната линия. Цялата игра си е един прецизен ammo-count. Вървиш и стреляш, като от време на време само си избираш дали и как точно да поразиш дадена цел. Държа да отбележа че опциите да не гръмнеш нещо (и да се съкрати играта - да не сме луди! ) са относително малко. Въпреки привидно линейния низ от ситуации които просто трябва да бъдат преодолявани играта не е ни най-малко скучна.
Тук избора не е толкова "къде да се наденем", а как да "отървем опинците"

Други подобни заглавия като структура, но безкрайно далеч като гейм, са "Реката от която никой не се завръща" и "СОНОРА" - и в двете има опции за "лирични отклонения", но в края на краищата ти набиват шамарите и отиваш на правия път без обжалване (ако си оцелял, междувременно).

"Sandbox"

Най-типичния представител е "Пустинен Огън". Шариш където си искаш, правиш каквото си искаш. Други подобни но не изцяло като нея бяха "Синът на пустинята" Вълшебната арфа" и "Лейн и Брайт", където имаше значително големи карти, макар и да не заемаха цялата игра. Картата заема основна част от гейма, защото показва къде продължава играта. На практика действието може да се подрежда както му е на хея на играча.

Да не се бърка със системата от "плаващи кодировки" (на Елена), която освен че е перфектната анти-чийт система няма достойнства като игра по карта. Картата там е картинка и реално няма значение.

Хибриди

Тук съм склонен да поставя игри от типа на "Варварския Бог". Идеята е че може да се посещават различни локации в определен ред, като на практика може реда доста да се променя при следващ прочит. "Трите камъка на съдбата" и "Огнена пустиня" малко или много предлагаха такъв начин на игра.

Циклични схеми

Не съм сигурен дали да не причисля това към хибридите. Типичните представители са късните книги на Майндкрайм - "Черната Маска", "Клопка за Победители" и "Футбола - Тактическа игра". Двете биткаджийски на Елена Павлова също имат подобен елемент, макар че идеята там е да се пести място - реално влизаш и излизаш от цикъл винаки на едно и също място . Специално книгите на Майкъл дават възможност за произволно подреждане на всеки игрови цикъл при следващите преигравания.


Споделете вашите предпочитания, както и критиките към дадените похвати.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Циклични схеми

Не съм сигурен дали да не причисля това към хибридите. Типичните представители са късните книги на Майндкрайм - "Черната Маска", "Клопка за Победители" и "Футбола - Тактическа игра". Двете биткаджийски на Елена Павлова също имат подобен елемент, макар че идеята там е да се пести място - реално влизаш и излизаш от цикъл винаки на едно и също място . Специално книгите на Майкъл дават възможност за произволно подреждане на всеки игрови цикъл при следващите преигравания.

Към хибридните е, с уклон към линейните. Оптимално подреждане има, номерът е да предвидиш какви последствия е планирал Майкъл и кога, и преди това да си взел правилната опция .

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Споделете вашите предпочитания, както и критиките към дадените похвати.

Апропо, при сандбоксьорите си изпуснал да сложиш "драконовата" книга-игра на Джордж. Тя може и да страдаше откъм други неща, но откъм интерактивност си беше добре. А, при "хибридните" има още една българска класика в жанра - "Роди се сянка". Редът си го избираш ти, и има значение за ресурсите ти, но все едно ще минеш и трите мисии. Или ще умреш.
Пак при хибридите бих сложил "В бездната при мъртъвците". През цялото време играта се движи линейно с времето, което ти остава, но в началото имаш няколко пътя, които се събират, и следват пак няколко пътя за осигуряване на нужен ресурс. Стигат ви толкова спойлери !

От западните книги-игри към сандбокса май спадат само "Баснословните земи" . За щастие, точно тях ги преиздават в момента. Всъщност, ако не бяхме българи и не бяхме виждали аналогични, можеше и да ги смятаме за уникални и неповторими.
От друга страна, класиката "Кървав меч" доказва, че и в линейния стил може да се направи добро приключение. А предвид, че са писани от същите хора, литературно са практически на еднакво ниво.
Въобще, сравнението е трудно, точно защото линейните книги са далеч повече и имат най-различни опции.

Твърдо съм привърженик на сандбокса и хибридите!
Защо, ще попитат всички (някои - с изненада, други - с възмущение, а трети - с одобрение)? Е, при линейният стил, обикновено имаш поставена задача и се движиш към изпълнението й. Много хубаво и позволява да се предвидят последствията от действията ти по-рано, но страда преиграването, а решенията ти са предимно тактически
От друга страна, при сандбокса по-често можеш да избереш и на коя страна си. Разбира се, това важи само, ако авторът не е моралист, или в книгите просто няма очевидно добра и очевидно лоша страна! В книгите на Колин например, това нямаше да мине . Аз обаче предпочитам да имам право на избор. А последствията от действията ти така или иначе се отчитат с кодови думи и в двата стила !
Вярно, играл съм и линейни книги, при които можеш да избереш страна. Въпрос на подход от страна на автора.
Другата и по-важна причина е, че предпочитам да имам възможност да си избера какво правя, а не само на чия страна се боря. В "Баснословните земи" мога да се занимавам с династичните борби от която и да е страна, да ги отсвиря и да се занимавам с търговия, да се мотам, да оглеждам забележителностите и да говоря с магически твари, или да изпълнявам "мокри поръчки" в града, или въобще да си вдигна чуковете и да отида да търся митични земи.
Накратко, линейните книги-игри ме разказват история, в която променям детайли. В сандбокс игрите (било КИ, било РИ) ми се случват разни неща, а историята я разказвам аз, след като се е случила. И в зависимост от решенията ми, тя може да варира толкова, че две истории практически да нямат общи черти!
Както винаги казвам, ако искам история, мога да го направя и без да разгръщам различни епизоди.

Като се замисля игра тип ammo-count би могла да се базира и на Sandbox система. И даже "най-правилния" път ще бъде още по-труден за откриване.

Единствено линейните дават възможност за нещо наподобяващо истинска история - така че последно забих натам. И то много надълбоко, чак дотам, че да им измисля отделен жанр (интерактивен роман).

Евалла, Уейн, много добре казано!

Иначе на практика трябва да напишеш три-четири приключенски истории и да ги размесиш с вероятността да се получат още повече нови възможни пътеки. А ако книгата има и няколко финала... играта печели от това, но за писателя в качеството му на писател би било страшна играчка.

Сега голямото предизвикателство е да ги наблъскам с достатъчно геймплей елементи, че да компенсирам свръхлинейността на сюжетно ниво дори за най гейм-ориентираните маниаци. Ако съм успял, както ще стане ясно следващия месец, наистина вече ще си говорим за коренно нов жанр.

Ако не - сепуко и дотам.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Иначе на практика трябва да напишеш три-четири приключенски истории и да ги размесиш с вероятността да се получат още повече нови възможни пътеки. А ако книгата има и няколко финала... играта печели от това, но за писателя в качеството му на писател би било страшна играчка.

За това просто физически няма място. Историята си е една. Но поне има "истории в историята", като флешбеци, които много разнообразяват усещането, защото са с различен герой и хвърлят светлина върху основните герои и събития от много неочаквани ъгли.

shayhiri писа: писа:

Ако не - сепуко и дотам.

Ц. Книгите-игри са безсмъртни. Сори за офф-а.

А това с интерактивния роман се си го представям като книга-игра без дневник.

Сепуко в смисъл - аз лично да си тегля ножа, не целият жанр.

Не, не е това разликата. Имат си дневник и още как. Имат и много ПОВЕЧЕ геймплей от повечето КИ.

Разликата е в сюжета. Абсолютно, качествено различен сюжет - ПО-добър от сюжет на стандартен роман (или трилогия). Сюжет, герои, стил и сетинг - всичко е на ниво роман. Книгите-игри бяха нещо съвсем различно - и доста по-нисше от добър роман във всяка от изброените плоскости, дори нашите с Боби.

Абе, нещо като Олтара или Убиеца на дракони, да речем - но те си бяха разкази, и то кратки. Представете си същото (даже два пъти по-добро) но в мащабите на роман (не новела или повест, а роман) - даже серия от романи. Тва е. (Това означава и много повече и несравнимо по-развити герои - били те игрални или не.)

А-ха. В такъв случай Убиеца и Олтара си ги броя за интерактивни... Повести?
Току-виж си докарал пълната кохезия между книга и игра.

shayhiri писа: писа:

Единствено линейните дават възможност за нещо наподобяващо истинска история - така че последно забих натам.

Невярно, освен ако се каниш да кажеш, че нито Вълшебната арфа, нито Баснословните земи имат "нещо, наподобяващо истинска история". Разбира се, че не всички възможни истории в тях са еднакво интересни, но от това не стават по-малко "истински".
Дали ти искаш да го направиш по този начин е друга тема . Но да не бъркаме твоето нежелание с принципна невъзможност.

А ако под "истинска" история имаш предвид "разказана по стандартния начин", за това вече си има измислена оптимална форма. Нарича се "книга" и частта с играта отсъства неслучайно.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

А-ха. В такъв случай Убиеца и Олтара си ги броя за интерактивни... Повести?
Току-виж си докарал пълната кохезия между книга и игра.

Повест пак е дълго. Сонора е повест. Убиеца - да речем новела. Олтарът направо си клонеше към разказ.

Асенски, нямам ХАПсолютно никакво намерение да споря за РПГта - и то точно с теб. Приеми, че съм използвал някакво друго прилагателно, което да предаде мнението ми за историите в повечето игри - и готово.

Но ако трябва да го обясня просто (доста е трудно): сюжетът ли е най-важното в една игра? Щото аз си мислех, че той идва на последно място след всички останали елементи - и е колкото да има нещо там.

Хубавата история (като изящество на структурата, оригиналност, градация на напрежението, ефект на изненадите и сила на чувствата, които провокира) е може би най-трудната за овладяване форма на изкуство. В една такава история не можеш да промениш дори дума - що остава да разместваш или направо пропускаш събития или да оставиш героите да си разиграват коня. На това викам "истинска" история - когато сюжетът е най-важната цел на произведението. Както и сам каза, една игра е последното място, където да търсим нещо такова - за това си има романи и филми (добрите, в частност).

Както винаги съм казвал (откакто зацепих принципа): добрата история и добрата интерактивност принципно са точно обратнопропорционални. Колкото повече имаш от едното, толкова по-малко от другото. Един междинен вариант винаги ще е огромен компромис - в момента се старая да нацеля такъв.

shayhiri писа: писа:

Както винаги съм казвал (откакто зацепих принципа): добрата история и добрата интерактивност принципно са точно обратнопропорционални. Колкото повече имаш от едното, толкова по-малко от другото. Един междинен вариант винаги ще е огромен компромис - в момента се старая да нацеля такъв.

Тук имам възражение, но ще ти го споделя след месец-два.

Хах, разбирам - но спокойно може и сега.

shayhiri писа: писа:

Асенски, нямам ХАПсолютно никакво намерение да споря за РПГта - и то точно с теб. Приеми, че съм използвал някакво друго прилагателно, което да предаде мнението ми за историите в повечето игри - и готово.

Приемам !

Но ако трябва да го обясня просто (доста е трудно): сюжетът ли е най-важното в една игра? Щото аз си мислех, че той идва на последно място след всички останали елементи - и е колкото да има нещо там.

Хубавата история (като изящество на структурата, оригиналност, градация на напрежението, ефект на изненадите и сила на чувствата, които провокира) е може би най-трудната за овладяване форма на изкуство. В една такава история не можеш да промениш дори дума - що остава да разместваш или направо пропускаш събития или да оставиш героите да си разиграват коня. На това викам "истинска" история - когато сюжетът е най-важната цел на произведението.

В книга-игра сюжетът може да бъде най-важното, да. А може и да не бъде, както е известно. Примери има и за двете. При това трудно мога да кажа, че сюжетът на линейните е задължително по-силен.
Друга тема е, че при сандбокс и хибридно построените книги-игри нямаш сюжет на книгата, а имаш варианти на сюжет, или направо множество възможни сюжети. Те варират като структура, оригиналност, напрежението има пикове и спадове на различни места и като всички произведения, различните варианти предизвикват различни чувства у различни хора.
В сандбокс книгите-игри не е работа на автора да ми разказва сюжета. Неговата работа е да ми даде сюжетните елементи. Моята работа е да сглобя от тях нещо, което пасва на вкуса ми и разбиранията ми за култура. Това е частта с играта.

В Ролева игра, само да отбележа, за много хора именно получилата се история е първата и основна цел на играта. Повечето такива хора смятат, че за да се постигне тази цел, първото условие е да има максимална интерактивност. Линейността тук само пречи, но както сам каза, за РИ няма да спорим !

Както и сам каза, една игра е последното място, където да търсим нещо такова - за това си има романи и филми (добрите, в частност).

Не съм казал това. Казах, че не е работа на автора на играта да ми разказва сюжета. Работата по съставянето му е моя. Ако авторът иска да ми разказва история, която предварително е определил, със същия успех може да я напише като книга!

Както винаги съм казвал (откакто зацепих принципа): добрата история и добрата интерактивност принципно са точно обратнопропорционални. Колкото повече имаш от едното, толкова по-малко от другото. Един междинен вариант винаги ще е огромен компромис - в момента се старая да нацеля такъв.

Зависи как възприемаш термина "история". Ако е само "това, което е написал авторът", може да си прав, но виж коментара ми горе.
Ако под "история" разбираме "случилото се с героите", както би било разказано след края на играта, вярно е точно обратното - колкото повече интерактивност, толкова по-добра история. В този случай и хвърлянето на зарове определя историята. Ако не използваме този вариант, трябва заровете да се хвърлят, когато не могат да променят нищо съществено. В този случай, за какво изобщо служат?
Лично аз предпочитам книгите, които не ме заблуждават колко влияние имам върху сюжета!

Връщам се към темата:

Лично, нямам претенции. И двата типа са доста добри, стига да не се стига до крайности.

На Майкъл книгите, в които максималните разлики от опциите просто даваха точки, не ми допадаха много. Т.е. нямаше начин да се промени нещо в историята. Просто накрая си гледаш резултата според точките. Толкова линейни не ме кефят.

Снощи минах първата Фейбъл Лендс, ако изобщо може да се каже че има минаване. Там пък е в другата крайност - толкова сандбокс, че чак накъртва. Т.е. то е 90% игра и 10% книга. (Като мина още 1-2 от тях ще напиша ревю нейде)

Синът на Пустинята и първата за ... онзи сайбър пънк ... някаква Сянка, са ми любими като структура. Хем сендбокс, хем има сюжет и случки.

Да теглим чертата - сякаш хибридите ми допадат най-много. Говорим за структура. Изпълнението е друга тема.