Линеен Vs. Sandbox геймплей

Kromodor писа: писа:

Снощи минах първата Фейбъл Лендс, ако изобщо може да се каже че има минаване. Там пък е в другата крайност - толкова сандбокс, че чак накъртва. Т.е. то е 90% игра и 10% книга. (Като мина още 1-2 от тях ще напиша ревю нейде)

Тази Фейбълд Лендс все повече ми звучи като настолна игра с кнъга към нея.

Даам, и аз се поразочаровах стабилно. Надявах се да е втори Кървав меч, а се оказва (по думи на приятели) нещо съвсем различно и доста по-тъпо (и като стил).

Ясно, че в хибридите е истината - крайностите затова са крайности, защото са крайни, т.е. не стават в този си вид. Трябва компромис, междинен вариант.

Но почакай да видиш по-линейна книга, която разказва история дето си струва, Кромодор. Тогава ще си заслужава линейността, защото няма друг начин да разкажеш такава история.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Kromodor писа: писа:

Снощи минах първата Фейбъл Лендс, ако изобщо може да се каже че има минаване. Там пък е в другата крайност - толкова сандбокс, че чак накъртва. Т.е. то е 90% игра и 10% книга. (Като мина още 1-2 от тях ще напиша ревю нейде)

Тази Фейбълд Лендс все повече ми звучи като настолна игра с кнъга към нея.

Не знам кой ти създава подобно погрешно мнение ! Аз също съм я играл, и то не само първата . Официално заявявам, че си е точно интерактивна книга, в която има по-малко от настолните игри, отколкото в книгите на доста родни автори!

Като формат харесвам най-много хибриди, клонящи по-скоро към сендбокс. Друг въпрос е, че съм играл предимно линейни.

На мен ми е трудно да преценя. От една страна линейните ако са с готин сюжет могат да донесат доста голямо удоволствие. От друга страна, колкото повече имам контрол над нещата толкова по-лесно ми е да се вживея и да приема приключението като мое, но е факт, че поради повишаващата се сложност на имплементация този тип книги са претупани откъм литературност. Това означава по-малко детайлни описания на събития, защото често епизодите се правят така че да обхващат повече случаи и различни развития на сюжета.

Аз по-скоро бих предпочел книга-игра, в която от различните ти действия има различни "истински" завършека(а не само ти умря или пък ще стоиш в робство още 20 години, докато не намериш шанс да избягаш). Но предполагам, че ще е голяма играчка.

Всъщност, сещам се за няколко такива, така че явно не е непреодолим проблем .

Асен писа: писа:

Всъщност, сещам се за няколко такива, така че явно не е непреодолим проблем .

Всъщност, всеки път, като заговориш за сандбокс се ещам за лафа: "Прекален светец и богу не е драг"

Аз съм привърженик на хибридите. Това, което съм започнал да пиша в момента е хибрид, макар историята да е общо взето линейна (така де, хубаво е да почна с нещо по-простичко, нали?). Синът на пустинята беше много готина линейна история, според мен. Повечето книги на майкъл и колин бяха също линейни. Краища различни от "Епизод (Последен) Край" почти нямаше в книгите, които съм чел.

В книгите игри (а и не само) поне на две места (Пустинен Огън и Дивия Запад) имаше епилози за по-добър и по-лош край, което все пак си е някакъв завършек при издънка или посредствена игра.

hameleona писа: писа:

Асен писа: писа:

Всъщност, сещам се за няколко такива, така че явно не е непреодолим проблем .

Всъщност, всеки път, като заговориш за сандбокс се ещам за лафа: "Прекален светец и богу не е драг"

Аз съм привърженик на хибридите. Това, което съм започнал да пиша в момента е хибрид, макар историята да е общо взето линейна (така де, хубаво е да почна с нещо по-простичко, нали?). Синът на пустинята беше много готина линейна история, според мен. Повечето книги на майкъл и колин бяха също линейни. Краища различни от "Епизод (Последен) Край" почти нямаше в книгите, които съм чел.

Всеки път, като говорим за игри, говоря за това, което съм пробвал, за светците не знам

Това, че ти си пробвал само книги с един завършек, не е основание да отричаш останалите. Пробвай, после ще видим дали няма да включиш повече от един в твоя проект !
Разбира се, не всички са били на български, но случайно знам, че си чел и по-сложни текстове на английски !

Радо писа: писа:

На мен ми е дразнещо да има различни завършеци - ако има такива се чуствам излъган един вид коя ли е истинската история. По-скоро бих предпочел един истиски край в който обаче да се споменава каква е съдбата на ключови места и персонажи.

Точно като в живота - истинската история е тази, която току-що си изиграл, защото тя се е случила, а останалото са потенциални възможности!
Ето ти един пример с разказ, който не е игра, ти ми кажи кой вариант се е случил.

Радо писа: писа:

Не споря за това - просто за моя вкус трябва всеки сюжет (в книга или компютърна игра) да има един "истински", "най-главен" завършек.

Сигурно мразиш Fallout !
А какво ти пречи да решиш ти сам кой е "истинският" завършек. За мен всички си имат, но истината има повече от един вариант .

На мен пък ми харесва да няма един ИСТИНСКИ и да мога аз да определям какво ще стане с героите, а не автора.
Добре де, не е точно така, ама мисля, че знаете за какво става въпрос.
Който е играл Dragon Age ще знае какво искам да кажа.

Raz писа: писа:

На мен пък ми харесва да няма един ИСТИНСКИ и да мога аз да определям какво ще стане с героите, а не автора.
Добре де, не е точно така, ама мисля, че знаете за какво става въпрос.

Напълно те разбирам !

И сбогом на историята (хубавата и истинската), ако авторът няма пръст в нея. Барем Асен чатне тоя път.

Авторът на книга-игра не е единственият автор на историята в крайния й вид, Сашо. Играчът му е поне съавтор и от него зависи да вложи също толкова усилия, за да получи в крайна сметка качествен продукт, но сам по себе си авторът няма как да знае крайният резултат. Той само може да гарантира, че играчът ще получи толкова, колкото е вложил!
За забавление, чиято насока аз не определям, си имам един уникален уред. Нарича се "телевизор" и доставя истории за всеки вкус, дори без да се напъвам с четене и други тежки задачи.
Това достатъчно ясно ли беше, или пак трябва да обяснявам ?