Линеен Vs. Sandbox геймплей

Ми надявам се да е достатъчно ясно ЗА ТЕБ този път, след като сам си го казваш. След като авторът (колкото и добър да е) няма контрол над историята си и е принуден да работи в съавторство с произволен човек (играча), дето дори не му е тва занятието обикновено - наистина ли очакваш да се получи велика история?

Нали и аз точно това казвам - каквото и ти. Интерактивността убива историята - и обратното. Просто всеки си избира кое му е по-важното. (Телевизията е кофти място за добри истории обаче, сериалите са пълен леш обикновено. Ако искаш хубава история, някои подбрани кинофилми и романи по ще свършат работа.)

Ето и по друг начин казано, отново: истинската история не търпи вмешателства. Тя има само един оптимален курс, само един "правилен" завършек. (Анти-РПГ един вид, затова не се разбираме. ) Ако авторът не може да ги намери сам или интерактивната форма го ограничава, се получава някаква доста по-посредствена версия на историята, която оригинално е трябвало да се получи.

Да разбирам ли, че първите книжки за Белаур и Валенс не ти харесват изобщо? Тъй като там игралността е СИЛНО ограничена в полза на историята - всъщност несравнимо ПО-ограничена отколкото ще е в Асасините. (И не че историята в Убиеца и Олтара е бог знае кво по принцип, но е сред най-доброто в КИ.)

Е, всеки си има вкус, все пак. Аз лично бих се хванал да измисля три различни истории с множество преплитащи се моменти и да ги бухна в една книга-игра. Но пък разбирам колко трудоемък и неоудобен е този формат за писане. Общо взето, ще стане също като "Ледените пирати". Много разклонения и накрая - пет минути история.

shayhiri писа: писа:

Ми надявам се да е достатъчно ясно ЗА ТЕБ този път, след като сам си го казваш. След като авторът (колкото и добър да е) няма контрол над историята си и е принуден да работи в съавторство с произволен човек (играча), дето дори не му е тва занятието обикновено - наистина ли очакваш да се получи велика история?

Интерактивността убива историята - и обратното.

Ето и по друг начин казано, отново: истинската история не търпи вмешателства. Тя има само един оптимален курс, само един "правилен" завършек.

Не очаквам да се е получила каквато и да е история, защото в КИ няма готова история преди появата на играча!

Горното може да се случи, само ако авторът не знае как да ги комбинира, или няма място за това.

Обратното, всички истории търпят вмешателства и при повечето промяна на един елемент просто води до друга история, а не до по-слаба такава!

Самия факт, че е книга - т.е. има някакви ограничения във формат и обем изключва 100% сандбокс. А и що не дефинирате истински край. Обикновено една книга-игра съдържа ако не точно един куест, то една мисия или житейска цел. Т.е. края може да е в два основни вида - успях, ура... или издъних се/мъртъв съм.

Само да вметна, че примерът ми с Драгън Ейдж от предната страница беше неуместен. Има една игра, която е наистина направена като интерактивен филм(направо филм-игра ). Heavy Rain се казва и там цялата история наистина зависи от изборите, които си направил, и има най-малко 5 различни края. Е, да, играеш с 4-ма героя и ако някой от тях умре - йок история(играта си продължава), но това е абсолютният пример за интерактивна форма на забавление със сюжет и финал по избор на играча.

Интерактивността убива историята - и обратното.

Тази сентенция трябва да се изведе като един от първите постулати в "Практическо ръководство на бъдещия автор на Книги-Игри" ;]

dimitarson писа: писа:

Интерактивността убива историята - и обратното.

Тази сентенция трябва да се изведе като един от първите постулати в "Практическо ръководство на бъдещия автор на Книги-Игри" ;]

Ако ще се пише такъв наръчник, ще трябва да влезе, да. В глава "Популярни заблуди" даже може да е водеща ! При цяла тема глупости, посветена на нея, че и пуснати други теми в опит да се докаже същото, просто си го е заслужила.

Като първи постулат предлагам "от нивото на интерактивността литературната стойност на книгата ви няма да се промени нито нагоре, нито надолу". Просто ще е различно усещането при игра.

Впрочем, ако със Сашо имахме спор за наличието на система, сигурно и това щеше да си има посветена аналогична по размер тема !

Какво разбираш под литературност (или литературна стойност) в една книга-игра?

След като ти и Сашо вадите заключения за литературността и интерактивността, на вас се пада да кажете какво сте имали предвид .

Е, щом държиш.

"Литературност" е всичко, което различава един роман от една рпг сесия. Просто и ясно.

и трудно да се определи като точно. Виждал съм сесии с повече литератрурност (описания с две думи, защото по това се различават сесиите и романите) отколкото множество романи.

Описанията са най-малката разлика. Точно историята е (разликата).

Не че не мога някоя от моите истории от романите да я разиграя и като РПГ - даже вече съм го правил пробно и и двамата с Асен помним, че се получи - но това разбира се ще е за сметка на свободата на действие на играчите (интерактивността), независимо дали го усещат или успявам да ги залъжа, в ролята си на Разказвача, че съдбата им е в техни ръце.

Е, айде сега, трябва ли да карам Асен да вади списъка с книги писани по сесии. Номерът е, че Литературната част МОЖЕ да е сила... и пак да няма единна история. В повечето сандбокс РИ сесии историята дори не се гради от водещия - той само казва какво се случва в отговор на действията на героите (както обичам да повтарям - каквото играчите могат сами да си докарат, аз не мога да измисля никога). Вярвай ми, историята не страда.

Не ти вярвам. Освен ако не говорим за РПГ "история", която наистина няма НИЩО общо с историята на един добър жанров роман.

И нямам търпение да видя списъка с романи, писани по РИ сесии.

shayhiri писа: писа:

Е, щом държиш.

"Литературност" е всичко, което различава един роман от една рпг сесия. Просто и ясно.

Предвид разликите от сесия до сесия, определението е непълно.
А предвид наличието на ролеви игри, които си поставят за цел да създават истории в определен жанр, е и невярно.
Освен това си забравил да дефинираш "интерактивност", за което изрично помолих.

shayhiri писа: писа:

Описанията са най-малката разлика. Точно историята е (разликата).

Не че не мога някоя от моите истории от романите да я разиграя и като РПГ - даже вече съм го правил пробно и и двамата с Асен помним, че се получи - но това разбира се ще е за сметка на свободата на действие на играчите (интерактивността), независимо дали го усещат или успявам да ги залъжа, в ролята си на Разказвача, че съдбата им е в техни ръце.

Никого не си успял да залъжеш, не се притеснявай . Ясно стана, че ще спечелим, когато и както си решил.

shayhiri писа: писа:

Не ти вярвам. Освен ако не говорим за РПГ "история", която наистина няма НИЩО общо с историята на един добър жанров роман.

И нямам търпение да видя списъка с романи, писани по РИ сесии.

Ами не вярвай, бе човек, да ти приличаме на проповедници, когато не играем отец Валенс?

Не знам, Малазан и книгите за Влад Талтош за теб качествни ли са ?
Ако не ти стигат, имаш и един Фийст с Войната на Разлома.
А освен тях има и издънки като Салваторе и Драконовото копие, също писани по сесии, които идват да докажат, че въпреки горните, това не е гаранция за качество, а просто не е пречка !