Хайде малко да говорим за история!

Тази тема снощи мацката отвори я!

Доста коментирана тема напоследък в България. Казват, че когато една цивилизация, култура или държава е към своя край историческата наука става особено популярна. Жителите и се връщат назад в годините, за да разберат защо се е стигнало до края и имало ли е смисъл от всичко... Че и ние тъй.

Цялата.
Е, предполагам ще е предимно за средновековие.

Може би по-скоро когато обществото е в криза. Не е задължително мъките да са предсмъртни, но е факт, че когато има мъки, има и засилен интерес към миналото. Днес и в България, и извън нея интересът към историята е огромен, новите хипотези са една от друга по-безумни, доверието в авторитети спада, критическият механизъм сдава багажа. Това са нормални неща, но си признавам, че като историк ме дразнят страшно.

Историята е само част от симптоматиката в несигурното време. Псевдонауката, шарлатанството и графоманщините пълзят и в езикознанието, и в археологията, и в медицината, и в биологията, и във философията, и в религиознанието, та даже и във физиката. На това умните глави му викат "период на тревога, задаване на вечни въпроси"... а то си е жива простотия. Защото засиленият интерес се характеризира не със спокойно преосмисляне, а с гръмко и ирационално отхвърляне на всички досегашни изводи в съответната област. Упадък на интелекта, възход на митовете.

Всъщност справочните данни са само част от историческата наука. Целта на добрия историк е обобщението, което прави от тези данни. Обобщение, което може да бъде и политическо, но при всички случаи трябва да бъде безкористно. Сума ти помощни науки са всъщност дялове на историята, а самата тя най-общо е изследването на миналото на човешките общества по писмени източници.

... А писмените източници се пишат от ........ победителите

Да довърша горния коментар.

Efix7 писа: писа:

... А писмените източници се пишат от ........ победителите

Да довърша горния коментар.

И загубилите могат да пишат, но често им затриват писанията.

Зависи. Сещам се за доста случаи, когато към момента на равносметката победителите са практически безписмени, за разлика от победените (например саксите и бритите, римляните и хуните). И тогава получаваме собствената си представа за въпросните победители като за невероятни диваци - защото и един текст да достигне до нас, когато той е от победените, е изпълнен с горчивина, която ни влияе, а безписмените победители не са му възразили с друг текст. Пък и затова ги има помощните дисциплини като археологията (и много други, включително свързани с текстовете), които помагат историческите изводи да не залитат към крайности.

Интересна история има и тук - samoistina.com/index.htm

Efix7 писа: писа:

Интересна история има и тук - samoistina.com/index.htm

Още малоумни теории за произхода на българите, поднесени с подобаваща неграмотност.

Всичко за Волжка България - www.kroraina.com/fadlan/vb_index.html



И преди някой още да се произнесе:

"Pontus, or Russian Sea" ;D