Последни новини!

Няма ли да дойде в повече спойлването... Не че не се радвам на тези ъпдейти, ама някак си няма да ми се иска да съм прочел голяма част от първата книжка на откъси от блога или форума. Но ти най-добре си знаеш.

Да... ще стане по-зле и от Прометей! Но имам разни козове в ръкава си, дето читателят дори не подозира. И няма да подозира докато не стигне трите последни глави на книгата.

Имало е крепостничество, със сигурност. На болярите им е харесвало да имат собствени селяни, а самите селяни са се виждали в чудо и са предпочитали да се закрепостяват. Просто такива са били времената. За България не се знае със сигурност, но за Византия е било така - данъците са високи, селянина се разорява, продава си имота на богаташа и се заробва да му работи. Така големите земевладелски фамилии изземват земята на стратиотите - войниците на империята, което отслабва армията и императорите се принуждават да разчитат главно на наемници.
От болярите и манастирите данък царя не вижда. Едните не дават, от другите е грехота да вземаш. Е, във Византия Василий Втори им е намерил цаката.

Махнах подробното описание на държавното устройство (наистина бая сполър си стана) и постнах друг вариант за неговото подробно разглеждане. Казвайте, ако нещо не е ясно!

Не знам. Трябва да питаме Манол. Поне по времето на Калоян такъв момент може да е имало само в ислямските държави, където халифа или султана е И религиозен водач.

Напоследък писането върви. Предимно оформям схемата на игра, а после ще се налива текст.

Време е да се помисли за допълнителна рекламна кампания. Идеи?

Ти засега си пиши. Когато стане време за реклама, тогава ще се раздвижат нещата.

xenox писа: писа:

Напоследък писането върви. Предимно оформям схемата на игра, а после ще се налива текст.

Време е да се помисли за допълнителна рекламна кампания. Идеи?

Преди да почнеш да рекламираш, не е лошо да има някаква яснота поне за дистрибуцията на продукта - отворена или затворена, ако е отворена дали участниците в инициативата всъщност не правят "предварителна поръчка", и ако ще е предварителна поръчка, за какъв дявол са по няколко бройки на заявилите по-големи суми... Такива неща. Ама ти пиши, като имаш нещо ще измислим как да ти го отпечатаме.

Силно се надявам да пуснете книгата и под формата на апликация за Андроид.

Само чернова, няма да влезе в книгата по този начин. Един от двамата герои, които се борят за душата на Калоян.

В палатката влезе друг куманин, обиколи ме бавно и ме огледа от глава до пети с доволна усмивка. Изгледах го и аз. Беше висок, но леко прегърбен, широкоплещест, с дълга кестенява коса и присвити, сини, зли очи, в които играеха адски огньове. Носеше хубави дрехи от овча кожа и няколко изящни златни украшения.
Новодошлият тежко се настани начело на главатарите и слугите без забавяне му поднесоха чаша, направена от човешки череп, обкован със сребро. Виждал бях такива и преди, но тази бе майсторска изработка. Напълниха я с мътната течност и куманинът отпи шумно.
-Това – рече самодоволно куманинът, - е главата на Истван от Банат. Маджарски граф, могъщ рицар. Убих го преди две лета, в земите му. Нападна мен и рода ми, уби малкия ми син. За това го проследих с моите хора, изгорих замъка му, изнасилих жена му, избих целия му род, без двете му дъщери, които продадох в робство на север.
Преглътнах на сухо, силно впечатлен.
-Истван бе силен враг и когато пия от неговия череп, силата му се влива в мен. Виждам, кривиш лице от погнуса пред мръсния варварин, но трябва да знаеш, че и вие, българите, имате такъв обичай! И го забравихте, за да се правите на ромеи. Сменихте го за каменни къщи, копринени дрехи и започнахте да ползвате овчите кожи за писане.
...
-Казвам се Бегбарс Коча – представи се накрая куманинът. – Целият север ме знае. Ще бъда твой верен съюзник, докато си такъв горд и силен цар, и ни водиш към победи и могъщество…
Мислено предположих, че пръв ще ми тегли ножа, ако силата ме напусне. Радвах се на такива хора – поне си го казват открито.
-Заедно ще стигнем до стените на Цариград – продължи Коча - и ще си направим чаши от главите на ромейските императори, както великите ни главатари от миналото.
-Радвам се, че си с мен, Бегбарс – сложих ръка на рамото му. - Само че грешиш. Не просто ще достигнем стените на Царския град. Ще ги превземем! Да се почни завинаги, че сме свършили нещо, което даже великите ни предци не са успели.

Добре звучи текстът, хубаво.

Ейдриън Уейн :
Добре звучи текстът, хубаво.

Позитивна оценка от Уейн и край, всичко ги намразиха тоя текст!

Аз го харесах. Мога ли само да попитам, какъв е аргумента маджарския граф от Банат да не се казва Ищван, а Истван?