Цялостната поредица за Котарака

Не е съвсем така - готино е да пишеш за себе си, готино е обаче и да зарадваш някого с това, което правиш. И двете са уважителни мотивации и се събират, а не се изключват и не мисля, че е особен грях да имаш някоя от тях. Има прословути творци, които въобще не се интересуват от това как се възприема творчеството им, но не са толкова много.
Наивно е да се вярва, че някога ще станем класици и след много години невъзприетите днес неща ще се осмислят като тези на Ван Гог. Случва се, но с колко творци - един на милион? И какъв е смисълът от творбите на Селинджър, които е писал след публичното си оттегляне, но никой не е прочел, не е ли равносилно на това да не съществуват?

Важно е да не се смесват две неща:
- самоцелният комерс и желанието да направиш нещо, само защото е популярно и така че да е максимално junk-food смилаемо за широката аудитория (което е пак спорно дали е лошо, обикновено е част от това да си професионалист и често е необходимост за това да можеш да се занимаваш основно с въпросното изкуство, или го правиш неделя от 8 до 10);
- желанието за обратна връзка върху творчеството, която е едно от най-естествените неща; без нея сме графомани, коне с капаци и не можем да се развием, в безтегловност сме и не виждаме никакви последствия и от там - смисъл в най-общото значение на думата - от създаденото, единствено остават позитивите от времето, прекарано в него;

Едни хора ще осъдят едното, други другото - според мен не трябва да се хейти нито една от трите вида отношения към обратната връзка. Определено не мога да застана зад позиция, която осъжда хората, които имат желание и да получават мотивация когато написаното от тях да бъде прочетено от повече хора и доставя удоволствие. Кире, ако за теб няма значение, след като преведеш Heart of Ice можеш да изтриеш файла.

Единственото, което бих осъдил, е този тип творчество, което знаеш, че не развива отсрещната страна и не дава храна за мозъка ѝ, а я зомбира с някакви мимолетни и псевдо-удоволствия и него го има и в литература, в игрите, в киното. В игрите е много силно развит този dark side и се използват всякакви пристрастяващи механики, без есенция зад тях, най-често във F2P gaming-а, където целта е играчите да се изцоцат и да се задържат, а не да се забавляват.