Хлапето

Някой трябваше да го направи.
Може би най-стойностната поредица в книгите-игри. Не беше точно забавна, а тежка и доста трудна (особено ако се търси трудна игра). И естествено - крайно противоречива.

Защо я смятам за толкова добра?
Според мен малко или много пресъздава начина по който би могъл да протече живота на един престъпник. Ако оцелее за да стигне до върха на хранителната верига. В същото време обаче затъва в блатото на порока все по дълбоко, до момента от който няма връщане. Даже да му се иска.

Ако "Сърце от камък" ме подразни след като я преразгледах в по-зряла възраст, не мога да открия фундаментални пукнатини в сюжета на "Хлапето" (освен може би идиотския му късмет и издръжливост). От "лошо момче" той полека-лека си се превръща в това което е всеки закоравял престъпник - чудовище.

Дали книгата има "морален проблем"? Доколкото е разумно да се подават истории за престъпления, убийства и наркотици на подрастващи - има. Ама зспоред мен тази история е за възрастни. Не виждам никакво насаждане на фалшив морал (както несправедливо го изкара Любо в една статия, бтв.) - Джейсън Торн е престъпник, и историята за него е история за това какво да не правят порядъчните хора. А, и историята също така разказва къде привървшат земния си път повечето мафиоти рано или късно, както и по какъв начин.

Дали книгата има "игрови проблем"?... Според мен лично недомислиците са прекалено малко, за да им се обръща внимание. И основно от ситуационен характер. Получихме постепенна градация на играта - интерактивна новела, същото но с няколко тактически ситуации, и съвсем усложнен вариант в последните две книги. След първата част имаше и степени на трудност, което винаги ми е било приятно допълнение.

Ще се радвам да прочета вашите мнения, но моля да се аргументирайте - мисля че поредицата заслужава повече от "Б***и тъпотията" или "Велико!" в единични постове.

Поредицата за "Хлапето" е сред любимите ми книги-игри. За разлика от Мръсния Лари, никой няма илюзии, че Джейсън е нещо различно от чудовище, което се сблъсква с други чудовища, така че за какъв морал можем да говорим? Единственият морално-практически урок е "не се опитвайте да бъдете като тези хора, не се сближавайте с тях, просто не ви трябва".
Колин просто не харесваше книги с анти-герои, което е негово право, но аз нямах този проблем и ми беше интересно.
А интересното в случая е, че играта като игра е доста малко, но беше интересно да се наблюдава моралното му падение. Очевидно авторът познава "сетинга" си доста по-добре от този на викингите, да речем, което си личеше и се отразяваше позитивно на цялостното качество.

Асен писа: писа:

Очевидно авторът познава "сетинга" си доста по-добре от този на викингите, да речем, което си личеше и се отразяваше позитивно на цялостното качество.

Хахахаха, относно Викингите не вярвам някой да знае по-добре за сетинга, освен някой норман от онова време.

А за сетинга на Хлапето си адски прав - почти повярвах че Майкъл е преживял първа ръка всичко което описва.

Според мен отношението на Любо не беше съвсем правилно - и особено начина по който я прекъснаха в МЕГА. От там изкарваха едва ли не че четвъртата част е най-добрата, покваряваща и не знам какво още, а всички знаем че развръзката не беше такава.

Най-недооценената поредица от книги-игри, но и най-провокативната

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Асен писа: писа:

Очевидно авторът познава "сетинга" си доста по-добре от този на викингите, да речем, което си личеше и се отразяваше позитивно на цялостното качество.

Хахахаха, относно Викингите не вярвам някой да знае по-добре за сетинга, освен някой норман от онова време.

А за сетинга на Хлапето си адски прав - почти повярвах че Майкъл е преживял първа ръка всичко което описва.

Според мен отношението на Любо не беше съвсем правилно - и особено начина по който я прекъснаха в МЕГА. От там изкарваха едва ли не че четвъртата част е най-добрата, покваряваща и не знам какво още, а всички знаем че развръзката не беше такава.

За викингите има един куп хора, на които им е специалност да знаят по-добре. Което нямаше да е проблем, ако беше фентъзи, само че имаше претенции за историческа игра.

Обратно на Хлапето, напълно съм съгласен, че отношението на Колин не беше правилно. Голямото възражение - Хлапето използвало бокс, за да пребие някого, беше смешно. Ами да, по-добре децата да знаят, че това се случва, и да не се правят на отворени, отколкото да си мислят, че уличния бияч ще се бие честно и да ходят по болници.
Въпрос на подход към литературата, предполагам!

Сигурно ще прозвуча еретично за доста от вас, но може би най-добрите си книги-игри според мен Майндкрайм написа под псевдонима Стюарт Dark (май той му даваше някаква нова творческа свобода). За съжаление останаха недооценени и събудиха множество смешни спорове и морално-етични дискусии. Някак повечето хора забравяха, че реално това беше животът покрай нас онези години. Наистина, имаше преувеличаване и повлияване от страна на някои филми, не липсваше и митологизиране на лошите. Но като те задминат 5-6 S класи със затъмнени стъкла и дебеловрати водачи на път към училище, а пред блока ти пребият човек с бухалки и го натоварят в багажник на кола, доводите на Колин яко издишат. Като цяло забележките ми към Хлапето и Лари са единствено относно неадекватните на моменти ек6ън сцени (нахлуванията със сак оръжия в стил евтин ек6ън по Диема след 12 вечерта). Като цяло и литературната част беше на доста високо за Майкъл ниво (особено ми допадна Сърце от камък тогава).

Като малък четох само първата. Онзи ден рейднах Камен Каменов и в шкафовете изнамерихме някой от знаковите книги, сред които 3та и 4та част за хлапето, последната издадена от Плеяда. Някой добър човек би ли ми намерил втората, за да мога и аз да прочета тази поредица ще съм му много благодарен. Изглежда отстрани готина, а и явно залага на историята, което лично мен ме кефи.

Ни в клин, ни в ръкав - някой успял ли е да направи 40 точки резултат на първата? Мисля че Майкъл се беше пообъркал нещо тук...

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Ако "Сърце от камък" ме подразни след като я преразгледах в по-зряла възраст, не мога да открия фундаментални пукнатини в сюжета на "Хлапето" (освен може би идиотския му късмет и издръжливост). От "лошо момче" той полека-лека си се превръща в това което е всеки закоравял престъпник - чудовище.

Моето мнение е тъкмо противоположното. Книгите за Хлапето (с изключение на екшъна в края на втората и един-два избора в четвъртата) изобщо не ми допадат. "Сърце от камък" я четох в по-зряла възраст и ми се стори по-добра. Екшънът там е по-добре от зле направения опит за животопис на един престъпник в "Хлапето". И двата сюжета са банални, но този в "Хлапето" е и нелеп в доста моменти.

Някой може ли да ми драсне следните страници от Хлапето се развихря.
Стр 114 и 115, стр 118 и 119, стр 122 - 123, 126 - 127 Не са отпечатани в моя екземпляр, а не искам да купувам или да търся нова бройка. Става и с телефон да ми ги снимате. Ще прежаля литературата, стига ми да ги има препратките.

Ayreon писа: писа:

По стечения на обстоятелствата, след края на Мега ми попадна файла с последната част на Хлапето.
Прочетох я и ми настръхна косата. Стана ми ясно защо Пепи Станимиров категорично отказа да я издаде.

е от какво ти настръхва косата бе човек...
имало било насилие. и в Том и Джери има.
насилие има и в Илиада и Одисея, които се учат в часовете по литература, просто децата не разбират архаичния стил (което е нормално) и не се замислят по въпроса, но Омир доста подробно описва кървищата на бойното поле, хвърчащите отрязани крайници, счупени кости и т.н...
В това отношение Майкъл е достатъчно лаконичен. Може би на Пешо не му е харесало, че героя се самоубива накрая, но това далеч не е толкова страшно и стряскащо, като пасажа от Илиада, в който Ахил 10 дена влачи трупа на Хектор (е6а си пи4а - това ако не е мега брутално пък, на...). Точно на този пасаж в училище даскалиците по л-ра винаги ни караха да правим задълбочен анализ. На същите тези даскалици, ако им дадеш да прочетат хлапето, ще кажат че е "лоша книга", макар че насилието в нея е много по-малко, отколкото в Илиадата, която се смята за класическо произведение и за т'ва не я критикуват.
т'ва беше просто пример.
Майкъл е написал нещо различно (което не е перфектно - но к'во от т'ва), за да ни е по-интересно, и веднага: ууууу, долу.
нормално за страна, в която хората вместо със здравей, се поздравяват с "к'о прайте бе, педерас'и", сакън някой да не се окаже нещо повече от другите.
на българина добро не можеш да му направиш.

Имам впечатлението че повечето от останалия екип на МЕГА по това време е трябвало да "говори в тон" по определени въпроси.

Завършека на четвърта книга е единственото което оправдава първите три и е неделима част на историята. Действително, без наличието на тази книга всички оплювания по поредицата биха били основателни - само накрая става ясно какво и защо се случва с хора като Торн.

Прочее, съмнявам се идеологически причини да са станали причина за отказа на МЕГА за "Хлапето се завръща", доколкото си спомням "Хлапето се издига" беше къде-къде по-зловеща, но никой нямаше проблем с това. Сигурно е абсолютно съвпадение, че по това време Майкъл и Станимиров като че не се разбираха много-много за възнагражденията, както става ясно от издания на списанието.

Сигурно е абсолютно съвпадение, че по това време Майкъл и Станимиров като че не се разбираха много-много за възнагражденията, както става ясно от издания на списанието.

Еми, ясно тогава.
защото да ти настръхнат косите от последната книга за хлапето, звучи меко казано нелепо.

Поредицата не ми допадна особено, но финалът на историята е добре измислен и сякаш тъкмо последната книга беше най-сполучливата. Така че МЕГА наистина са сбъркали.