[Анкета] Трябва да ли има тестове в книгите игри?

Като за всяко нещо и за тестовете може да се каже, че са добър метод ако не са прекалено много, не са прекалено сложни и са на подходящо място в играта

П.П. Защо не прибавиш и някакъв по-неутрален отговор в анкетата. Аз например не мога да отговря категорично за или против.

Предпочитам логическите задачи които проверяват общата интелигентност пред въпроси които или ги знаеш или не. Какво точно имаш предвид като казваш тестове?

Тестовете са скучни, но защо да си записвам на отделен лист, като е много лесно просто да запомня отговорите, които съм избрал? От години играя въпросната книга-игра без дневник, защото всичко се запомня - играчи, пари, победи.

Смисъл от тестовете не виждам по простата причина че на втория прочит стават излишни.

Това, според мен, е едно от най-ужасните и гадни неща в книгите-игри. Директно те вади от измисления свят на книгата и я лишава от всякаква художествена стойност (дори стандартните логически задачи, които са били дигнати от някой сборник и не са инкорпорирани в сюжета). А същевременно не ти дава нищо. Откакто има интернет, всеки който изпита съмнителното желание да си тества налучквайки знанията в някаква област, може да го направи напълно безплатно там. И най вече - пълна глупост е от някакви случайни знания на играча в реалния свят да зависят характеристиките на героя му в измисления. Като цяло, добре че почти нямаше такива неща извън спортните КИ, повечето от които така или иначе никога не бих чел.

За тестовете в баскетболните ми игри мисля, че са грешка.
Не ми хрумва добра причина да се вкара тест, главно защото донякъде прецаква следващите разигравания.

Сещам се за тестовете в Тъмната страна. Мисля, че бяха много подходящи. Вместо да хвърляш зар или наготово да получиш някакъв показател за играта, там отговаряш на въпроси и по този начин формираш оценката. Жалко, че бяха доста по-лесни от необходимото.

Една от уестърн книгите за агента имаше интересен тест за интуиция. Според мен тестовете и в спортните книги си бяха на място. Както и в Джонатан Харпър и 4мата конника на апокалипсиса. Единственият проблем за мен беше че някои изискваха изключително подробни знания в областта. Както и това че след второт изиграване обикновено де наизустяваха .

По-скоро съм ЗА тестовете във всички книги игри (не само спортните). Първо ги мразих, защото бяха трудни, но след това се оказа, че са моят най-добър приятел - защото при тях няма вариатор ШАНС и веднъж запомнени тестовете винаги ме водеха до успешен резултат.
Не вярвам някой да се е затруднил много от тестовете за оценки на Майкъл и на Върджил (сещам се за Ледено безмълвие). Бяха оригинален начин да се оформят стартовите оценки - после и двамата включиха, че има още по балансиран и кратък метод за да се постигне това. Имаш 3/4 оценки и числата от 1 до 3/4. Разпределяш нещата по твой избор. Така винаги ще имаш един силен показател и един слаб. Това го има в доста от последните 10 книги игри на Майкъл да кажем, Блонд го използва във Вълшебните тетива (поне за това се сещам) - не се сещам останалите автори дали го използваха.
За спортните книги игри мога да кажа само, че ТЕСТа спестяваше място и може би затова беше включен. Ако махнете някои непотребни въпроси като име на треньор, име на зала и среден брой отбелязани точки, всичко което остава има отражение върху резултата на терена. В Пробив в НБА, Майкъл много умело е решил проблема. В плейофите има ТЕСТ + лидери + преценка на качествата на отбора + циклична система. Явно само ТЕСТ не е удачен вариант за препитване на героя.

Против тестовете съм определено. Толкова съм ги правил по разните изпити и не знам си какво си и сега ако се появят и в нещо, което се предполага, че е с развлекателна идея ...
Иначе не съм против логическите загадки, ако те са напаснати със сюжета естествено

Уейн, дори и в твои книги-игри се срещат тестове, макар че там не са определящи за успеха в играта.(Тестът за приемане в ордена в "Олтарът на тъгата" и въпросите в бонус нивата в "Майстори на меча".)

Тестовете за определяне на начални оценки винаги са ми се стрували сполучливо хрумване, особено в сравнение със стария похват със случайни числа. Тестът за археология в "Джонатан Харпър" ми беше любим.

По друг начин стоят нещата с многобройните тестове в хода на играта в баскетболните книги-игри на Майкъл. Не ми харесва такава употреба на тестовете. Наистина много накъсва играта.

Когато имаме един основен показател, който влияе на множество ситуации в играта и изразява познания / вещина, определянето му с еднократен тест в началото на играта е най-логичното решение, но само когато книгата-игра е на съвременна или историческа тематика. Това естествено не е в сила за приказни светове.

В Олтара не съм го писал/измислял аз изобщо и го намирам за доста ужасен. Просто Плеяда се чудеха постфактум (и с право ) как да позапълнят страниците.

А за Майстори на меча веднага се сетих, точно защото потвърждава правилото, че не трябва да се смесват реалния и измисления свят. Въпросите там (освен, че дават възможност за смешки) се отразяват на точките на ИГРАЧА, а не на героя му. Пък и книгата е с нарочно отсъстващ сюжет (един вид спортна), така че "Бонус етапите" се вписват в концепцията. Пък и тогава нямаше интернет, така че събраното инфо за мечовете си беше ценно - затова съм го използвал.

Moore писа: писа:

По-скоро съм ЗА тестовете във всички книги игри (не само спортните). Първо ги мразих, защото бяха трудни, но след това се оказа, че са моят най-добър приятел - защото при тях няма вариатор ШАНС и веднъж запомнени тестовете винаги ме водеха до успешен резултат.

Честно, такова разбиране на нещата ме ужасява. Точно както и наизустяването на числата в таблицата, дето би трябвало да се използва за случайни числа. Рядко съм срещал такова неразбиране и преиначаване на правилата в друга сфера на живота.

Уейн не се сърди на дребните душички - зара не го запомням - играя с истински и там няма как да манипулирам нещата, а тестовете в любимите ми игри съм ги запомнил и няма как умишлено да допускам грешки. Нивото на което претендирам да играя Пробив в НБА, Края на коридата, Демоните в НБА, Боговете на футбола, Футболът - тактическа книга-игра и някои други книги просто не го позволяват.

Е, в случая явно просто така е направена системата, да - така че едва ли е твоя вината.

Просто аз съм 100% анти-чийт по убеждения (и като автор - така че гледам да не давам никакви възможности за това).

Тестовете са подходящи само в началото на играта, като чрез тях да се определят оценките на героя ти. Като въпросите да са свързани с неща касаещи самият читател - най-пресният пример е Зомбокалипсиса на Торо.
Веднъж изиграеш ли като себе си, можеш да преиграеш играта, започвайки да отговаряш на въпросите сякаш си на 12 години, че имаш книжка за управление на МПС и тн.

Най-много тестове се намираха в спортните книги-игри и въобще не ми харесваха. Предпочитах автора да ме вкара в някоя ситуация отколкото да ме пита как се казва залата на Чикаго Булс или как е пълното име на пистата Маникюр.

Друг вид тест беше приложен успешно в Пробив в НБА, при финала срещу Чикаго въпросите бяха свързани генерално с противниковите играчи, както и неща свързани с твоя отбор. Доста сполучливо.

А това с Олтара на тъгата не беше ли да се провери колко е вярата на Валенс?