Ролеви дискусии

Гласим се след НГ да правим онлайн ДнД сесия с Ян за водещ. Има ли желаещи?

На другите коментари на ThufirHawat ням да отговарям, само едно искм да знам - как се играе ролева игра с един човек? Аз съм играл ББ, като бяхме двам души, Дамян ни водеше и беше невероятно скучно (не смятам, че вината бе във водещия, по-скоро в самата система - обикаляне и търсене). Да не говорим, че през половината време стигхме до избор, при който единият казваше наляво, другият - надясно. -Ако трябваше и сам да играя играта бих предпочел книга-игра, без водещ. Така поне сам ще си решавам дали да чийтия или да не чийтя .
Някак е мога да си представя игра с по-малко от трима души - и пак смятм, че това число е твърде минимално, в играта обикновено се отказва поне един човек и водещия, който от самото начало е обявил, че с отбор от по-малко от трима ням да играе просто "замразява" играта. Което е кофти за другите учстници, които са били сериозни.

Opk писа: писа:

Гласим се след НГ да правим онлайн ДнД сесия с Ян за водещ. Има ли желаещи?

Никога не съм участвал в такова нещо,ще ми бъде интересно, дори да съм само зрител/читател.

Що се отнася до ДиД 5 мога да препоръчам Ян като водещ. Няма да влизам в дълги обяснения, но Ян е безспорен познвач на системта ДиД, отдал й е много време и енергия.

Rahvin писа: писа:

Моля. Аз не се казвам Ян само да добавя. Както и да е.

Аз не казах "самореклама".

George-AL писа: писа:

На другите коментари на ThufirHawat ням да отговарям,

Защо?

само едно искм да знам - как се играе ролева игра с един човек?

...според зависи какво играете? Няма принципна разлика, според мен като Водещ.
Според опита ми като играч в подобни игри - просто ако персонажът ми не може нещо, наемам някого (вероятно - временно, но някои бодигардове/хакери стават постоянни придружители).
Ако водещият не ми е натресъл нещо, изискващо незабавното ми внимание - информирам се за възможните неща, с които мога да се занимавам. Избирам към кое/кои да се насоча. Събирам специалисти, от които мога да имам нужда. Търся/търсим информация. Предприемаме съответните действия според информацията. Според резултатите - продължаваме натам (може би с "бягане за живота си", а може би със "събиране на наградите за свършена работа").
Като цяло, същото, което правя и в игра с екип. Само с по-малко консултации.

Аз съм играл ББ, като бяхме двам души, Дамян ни водеше и беше невероятно скучно (не смятам, че вината бе във водещия, по-скоро в самата система - обикаляне и търсене). Да не говорим, че през половината време стигхме до избор, при който единият казваше наляво, другият - надясно. -Ако трябваше и сам да играя играта бих предпочел книга-игра, без водещ. Така поне сам ще си решавам дали да чийтия или да не чийтя .

Недостиг на информация. Недостиг на информация! Бийп!

1) Защо всичко се е свеждало до обикаляне и търсене? В сми, нямаше ли откъде да съберете инфромация накъде да отидете?
2) И защо сте тръгнали само двамата? В сми, аз към този момент щях* да си водя поне три НИП-а. И да, визирам "този момент от първа сесия“. Това, впрочем, беше един от основните (за мен) съвети от "старите играчи", играли още с Гайгакс преди публикуването на книгата с правилата. (А за мен като Водещ съветът беше "не приемай влаченето на наемници като чийт, това е Добра Игра"...послушах ги и да, игрите само станаха по-забавни).

Ако е дънджън, ок, според инфото в групата на Гайгакс соло тъмницолазите са били "хардкор вариант за напреднали"...мога да потвърдя от своя опит - ако в дънджъна ти пречукат един конкретен персонаж (игровия персонаж), което не е толкова слабо вероятно...е, това вероятно е "тотал парти кил", защото останалите персонажи рядко ще се справят с изнасянето на тялото му за възкресяване, или дори за да започне следващият персонаж с информация - в моите сетинги възкресението обикновено не е стандартна възможност, а резултат на епичен куест. (Но при мен шансовете останалите персонажи да се оправят с извличането на тялото вероятно ще са от рода на 14-16+ на 3д6, в зависимост от това, какви персонажи си влачиш).

И да, има играчи, с които подобна игра "не се получава". Не казвам, че това е тяхна вина - просто някои играчи са ми казвали "предпочитам да имаме повече играчи, за да мога да обсъждам с повече хора и да ми идват идеи". Това е предпочитание като всяко друго - няма проблем! Просто знам, че с този играч солова игра няма да се получи.
Но с мен като играч работи, проверено е. С други, на които съм водил - също работи. При това има бонус - поради липсата на консултации често играта се движи в пъти по-бързо. Минавал съм соло за една вечер нещо, което беше предвидено за "3-4 сесии редовна игра".
Но пък от друга страна, аз знам много добре, че с мен като играч някои игри няма да работят (независимо дали има други играчи, или не). Така че всички си имаме силни и слаби места .

*Освен ако интрото на сесията е "бягаш, преследван от тези и тези врагове, кажи защо те гонят". Но това повечето водещи не го ползват. Макар че всъщност е много полезно точно за игри с по-малко персонажи...ако играчите (не персонажите) могат да се справят.

Някак е мога да си представя игра с по-малко от трима души - и пак смятм, че това число е твърде минимално, в играта обикновено се отказва поне един човек и водещия, който от самото начало е обявил, че с отбор от по-малко от трима ням да играе просто "замразява" играта. Което е кофти за другите учстници, които са били сериозни.

Да, ако Водещият е обявил подобно условие, така и трябва. Както казах: различните подходи естествено водят до различни резултати!
И ако Водещият е като играчите, които споменах по-горе...няма как да стане солова игра. Сигурно има други силни страни. Но в общия случай соловата игра е вариант.

Stayfun писа: писа:

Opk писа: писа:

Гласим се след НГ да правим онлайн ДнД сесия с Ян за водещ. Има ли желаещи?

Никога не съм участвал в такова нещо,ще ми бъде интересно, дори да съм само зрител/читател.

Искаш ли да те поканя да пробваш в игра наживо ?

Ще се оптм да съм кратък.
Според мен въпроса за бройката е възлов, за това не е мало смисъл да коментирм останалите неща, без да изчистим основното наличие.
Играта беше по битки безброй (не помня име, Дамян вероятно помни), набутахме се в подземие и трябваше да търсим магьосника, който е изградил лабиринта, да го убием, за да може за се развали магията и после да излезем от подземието или нещо от тоя род. Т.е. типичен тъмницолаз, да, те повечето ББ са такива - обикаляш и търсиш. Ерго самата система беше тъмницолаз. Двама души се събрахме, защото просто не можахме да се съберам повече, предвид уговорения времеви час - 21-24 /01 часа всяка делнична вечер и предвид системата (водещият ни съобщи, че е имало слаба заинтересованст. В началото трябваше да бъдем трима души, после останахме двама,). Всъщност, обаче това няма никакво значение. Твоята версия беше, че може игра да се играе с един човек.
Моля те, не ми се измъквай с общи приказки като " И защо сте тръгнали само двамата?", когато каза "Аз лично съм "вдигал трудността", като съм играл сам по (публикувани приключения за) Зовът на Кхтулху. И да, преминавам ги - когато водещите ми са в настроение да водят по готови приключени" Точно това те попитах - как играеш сам?
НИП-овеет дори не ги слагам в сметката. Първо те се убиват страшно лесно. Един по-силен удар и умират. Второ НИП-овете не правят реални избори, а с нещо като гласът на водещия. Ако искам да си комуникирам с водещия, ще го правя ИИ.
Та независимо какв игри съм играл, връщам се към основния фундаментален въпрос, който ти зададох? - как се играе ролева игра ( нека да е ДиД) с един/двама играчи



Мога да давам и други примери как започваме четири-пет човека (например по ДиД), двама -трима души се отказват и пак оставаме същите двама души. Как да игрем само ние двамата? Това ми се е случвало при различни водещи в различни игри. Въпросът си остава - как се играе с двама, или още по - добре с един човек?

George-AL писа: писа:

Ще се оптм да съм кратък.
Според мен въпроса за бройката е възлов, за това не е мало смисъл да коментирм останалите неща, без да изчистим основното наличие.

ОК, дай да го изчистим...макар че усещам как ще караме модератора да цепи и това в отделна тема!
Просто ти ме питаш "как става", а аз си мигам на парцали от тази страна на екрана и се чудя какво значи въпросът...

Играта беше по битки безброй (не помня име, Дамян вероятно помни), набутахме се в подземие и трябваше да търсим магьосника, който е изградил лабиринта, да го убием, за да може за се развали магията и после да излезем от подземието или нещо от тоя род.

Името слабо ме интересува. Това, което искам да знам:
1) Директно в подземието ли почнахте?
2) Ако не - имаше ли възможност за набиране на наемници?

Т.е. типичен тъмницолаз, да, те повечето ББ са такива - обикаляш и търсиш. Ерго самата система беше тъмницолаз.

Ахм, не, не е системата, а приключението. Мога да ти водя и история на дворцови интриги с АФФ (Advanced Fighting Fantasy). Вярно, няма да е оптимално, но етапът, когато неоптималната система щеше да ми е проблем, го отминах преди години... АФФ поне не ме дразни, когато се налага да я ползвам - и това е всичко, което искам на този етап .
Приключение - тъмницолаз, ок. Разбрано. Не е проблем.

Двама души се събрахме, защото просто не можахме да се съберам повече, предвид уговорения времеви час - 21-24 /01 часа всяка делнична вечер и предвид системата (водещият ни съобщи, че е имало слаба заинтересованст. В началото трябваше да бъдем трима души, после останахме двама,). Всъщност, обаче това няма никакво значение.

Факт, няма значение. Не те питам "защо нямаше повече играчи", а "защо нямаше повече персонажи". Играл съм сам и съм влачил по-голямо парти от вашето...като бонус, мога и да се консултирам с тях (като съм наясно, че те нямат повече информация от мен), или да дам на някой от тях да ми прави картата. ОК, последното няма да го направя, но по чисто логически причини. Никой не иска да изостави тялото на човека с картата, така че предпочитам да съм аз .

Твоята версия беше, че може игра да се играе с един човек.

Сори, но това не е "версия". "Версия" или "теория" е преди да го пробваш. След като минеш няколко готови приключения сам и твои играчи минат успешно няколко готови приключения при теб сами...не е "версия", а "факт".
Така че дали може? Може. Ако аз мога, значи и други могат.
Дали на George-Al ще му пасне подобна игра...е, това можем да обсъждаме (и по съвместителство може и някой, който го прочете по-късно, също да разбере дали на него/нея ще му/й пасне).

Моля те, не ми се измъквай с общи приказки като " И защо сте тръгнали само двамата?", когато каза "Аз лично съм "вдигал трудността", като съм играл сам по (публикувани приключения за) Зовът на Кхтулху. И да, преминавам ги - когато водещите ми са в настроение да водят по готови приключени" Точно това те попитах - как играеш сам?

Играя сам, като "сам играч". Никога не съм се опитвал (преднамерено) да съм сам в смисъл на "единствен персонаж".
Пример от Зовът на Кхтулху - намерих уликите, които ми трябваха. Направих правилните умозаключения. Отидох с тях в полицията...и представих култистите като "принципно безвредни кукувци, но изчезналият ми брат* вероятно се е хванал на това, в което те вярват и се е опитал да предприеме нещо, а те са го очистили и са укрили доказателствата".
След това убедих детектива, с който говорех че подобен арест ще му помогне да спечели популярност...
Резултат - отидохме да ловим култисти с две полицейски коли хора. Вярно, някои станаха безславно жертва на зомбита (което ВИ изненада много моя персонаж, а ИИ - мен самият не толкова). Други помогнаха да избием зомбитата. След това забелязах магьосника и го гръмнах със специален куршум, както се очакваше.
И да, ако не бях взел убеждаването и/или забелязването, вероятно щяхме да умрем всички. Но това си е част от играта.

*Да бе, брат ми беше, ама друг път - дори не бяхме родени на един континент ! Но за това вече го бях излъгал по-рано, при което ми помогна знаенето на "родния език на брат ми". През 30-те години имаш доста по-малка нужда от документи...а и на ченгето му беше неудобно да иска документите на опечален роднина.
Още по-неудобно му стана, когато му тръснах доказателствата в скута, разбира се...но аз му предложих вместо това възможност за повишение и известност, така че беше зает да мисли как да се възползва максимално .

НИП-овете дори не ги слагам в сметката.

А според моя опит - грешка.

Първо те се убиват страшно лесно. Един по-силен удар и умират.

ВТФ? Това по коя система?
И второ - дори да е вярно, това е един удар, който не си го отнесъл ти. Радвай се! Защото, ако правилата за теб и за НИП-овете са същите (както е в игрите, които обикновено играя/водя), това е един удар, който можеше да убие твоя персонаж.

Второ НИП-овете не правят реални избори, а с нещо като гласът на водещия.

Съжалявам, но това е "само ако Водещият ти допуска типични грешки на начинаещ".
Сериозно, разделянето на личността на Водещия от тази на НИП-овете и придаването на собствен характер (и налична информация, която може да споделят или не с теб) е...не знам как да го нарека - GMing 101? Базово изискване, за да има смисъл да играем?
Най-базов пример: защо изобщо да ходим на майната си да се консултираме с далечни мъдреци (правил съм го много), ако всеки НИП знае всичко, както Водещият? Да взема просто да питам Бай Ставри в кръчмата...или както го е кръстил Водещият!
Ако всички НИП-ове имат един и същ характер, за какво изобщо да говоря с повече от двама-трима?
Очаквам точно обратното...

Та независимо какв игри съм играл, връщам се към основния фундаментален въпрос, който ти зададох? - как се играе ролева игра ( нека да е ДиД) с един/двама играчи

Не съм играл ДиД с един или двама играчи. Но горното е универсално правило. Виждал съм го прилагано и към ДиД-дънджъни, включително към един от най-гадните ОСР лабиринти, дело на създателя на ЛотФП Раги. Въпросният лабиринт е изтрепал множество партита - вярно, ние прилагахме различна система, но основният капан в него НЕ Е свързан с бойната система или дори уменията ти...
Хайде, няма да те спойлвам повече за това конкретно приключение. Може Дамян някога да реши да ти го води!

Мога да давам и други примери как започваме четири-пет човека (например по ДиД), двама -трима души се отказват и пак оставаме същите двама души. Как да игрем само ние двамата? Това ми се е случвало при различни водещи в различни игри. Въпросът си остава - как се играе с двама, или още по - добре с един човек?

Виж примерът горе.

Сега ще бъда още по-кратък, защото ти всъщност потвърди, каквото съм писал "Играя сам, като "сам играч". Никога не съм се опитвал (преднамерено) да съм сам в смисъл на "единствен персонаж". и "И защо сте тръгнали само двамата? " - първоначалната ми теза, беше, че е важен броя на играчите. Нямаш ли поне трима (а още по-добер - четирима ) сериозни играчи, по добре изобщо да не подхваща ролева.

Второ - не ми се иск да коментирам детайли, но съм играл с четирима водещи (поотделно). Всичките използваха НИП-овете, за да предват някакви мисли, съждения, наставления и пр..
конкретни имена няма да казвам., но да речем често се казваше "Слушайте внимтелно НИП защото той говори с гласа на водещия", той ни задава мисята и....изчезва. Или пък НИП-ът е създаден само за да ни даде някаква информация , например "Няма да намерим Холокрона на планета Х, но чух слухове, че по Външня пръстен има някаква карта на ситите".* , след което изобщо не срещаме този НИП повече. Е, добре водещият не може ли да ни каже тази информиция ИИ?


П.С. в интерес на хипотезата, приемам че можехме да играем само двама играчи с петима НИП-ове. Питам с какво щеше да е това по-различно от най-обикновено книг-игр или в най-добрия случай - настолна игра?

С това изчерпвам коментирите, които са по същество.
не виждам за какво да ни отцепват по темата сме - как се води РИ.

*бш такова приключение съм нямам, но принципът е този - този предмет го няма тук, но ако отидеш еди къде си, ще получиш някаква информция

George-AL писа: писа:

Сега ще бъда още по-кратък, защото ти всъщност потвърди, каквото съм писал

Не, не съм. Просто за втори път не ме разбираш.

"Играя сам, като "сам играч". Никога не съм се опитвал (преднамерено) да съм сам в смисъл на "единствен персонаж". и "И защо сте тръгнали само двамата? " - първоначалната ми теза, беше, че е важен броя на играчите.

Да, именно. Което са две тотално различни неща!
Хайде да дефинираме понятията...
Играч-човек, който познаваш ИИ, живее в нашия свят и т.н. Иван, Пешо, Гошо, Спас, Сашо и т.н.
Персонаж - измислен конструкт, съществуващ ВИ в нашето въображение.

Когато играя солова кампания - каквито всъщност предпочитам, ако Водещият/Водещата е добър/добра в този стил - не се опитвам да сам (в смисъл на единствен персонаж), защото...ами също като в нашия свят, в повечето от добрите* системи бройката е важна и противниците могат да те смелят само с количество. Освен това рядко един персонаж може да е експерт по абсолютно всичко.
Подчертах, че не се опитвам преднамерено - ще рече, че понякога персонажът ми няма как да си намери съюзници и няма пари за наемници...гледам, обаче, подобни положения да не продължават дълго. Защото обичам да правя нови персонажи само по няколко системи, например Травълър, а дори и там гледам да не е прекалено често .

Точно затова те питах (и ти не ми отговори) дали Водещият ви е пуснал в тъмницата да лазите директно, или ви е дал поне възможност да си намерите съюзници...
Казвам ти го предварително: ако не ви е дал, или имате проблем с Водещия, или просто Водещият ви е хванал скапано готово приключение (има доста такива) и го е домързяло да го модифицира. И не ме интересува кой е Водещият.

*всъщност не мога да се сетя за изключения.

Нямаш ли поне трима (а още по-добер - четирима ) сериозни играчи, по добре изобщо да не подхваща ролева.

Нарушавал съм това правило толкова пъти, че не ми се и коментира.

Второ - не ми се иск да коментирам детайли, но съм играл с четирима водещи (поотделно).

...сега какво, опитваш да ме респектираш с цифри ли ? Хайде да помислим: Аз съм играл наживо с 14 различни Водещи, които си спомням в момента, и вероятно с някои, които не си спомням (положих усилия, но не гарантирам нищо).
Ако добавим онлайн-игрите, както ти изглежда правиш, тази цифра може лесно да се удвои или повече.

Всичките използваха НИП-овете, за да предват някакви мисли, съждения, наставления и пр..

Мисли, съждения,наставления...изказани ВИ от НИП-овете, надявам се? Познавам лично тримата водещи, които си изброил и поне за двама от тях съм сигурен, че няма да приемат като комплимент идеята, че казаното от техните НИП-ове са техни мисли и съждения. А конкретно за Асен ти гарантирам, че ще го приеме като лична обида .

конкретни имена няма да казвам., но да речем често се казваше "Слушайте внимтелно НИП защото той говори с гласа на водещия", той ни задава мисята и....изчезва.

Наистина не казвай конкретни имена към този пример... освен ако въпросният НИП не е пречукан или просто не е имал намерение да ви плаща, това си е просто слабо отиграване !

Или пък НИП-ът е създаден само за да ни даде някаква информация , например "Няма да намерим Холокрона на планета Х, но чух слухове, че по Външня пръстен има някаква карта на ситите".* , след което изобщо не срещаме този НИП повече.

*бш такова приключение съм нямам, но принципът е този - този предмет го няма тук, но ако отидеш еди къде си, ще получиш някаква информция

А ходили ли сте да го търсите? (Да де, разбрах, че е пример. Но да речем -

Е, добре водещият не може ли да ни каже тази информиция ИИ?

Ако ще ви дават информацията ИИ, защо изобщо да почваме с игра ВИ? ИИ мога направо да ви кажа - "спечелихте играта,изпълнихте всички мисии, запишете си по колкото искате опит и давайте да ходим за пица и да гледаме някой тъп филм"...
...който филм ще е баш на нивото на тази "сесия" .

П.С. в интерес на хипотезата, приемам че можехме да играем само двама играчи с петима НИП-ове.

Да. И според мен - точно това е трябвало да направите. И освен това да намерите информация поне за някои неща. Ако не можете да намерите информация преди да влезете, намерете след това - например, като заловите живи интелигентни членове на охраната на Магьосника и ги разпитате.

Питам с какво щеше да е това по-различно от най-обикновено книг-игр

Не разбирам какво искаш да кажеш. Сериозно ли не виждаш разлика между игра, при която си ограничен до вариантите за действие, допуснати предварително от Водещия, и Ролевите Игри? Не ти се е случвало никога да изненадаш Водещия и да доведеш до различно развитие на събитията?
На мен ми се е случвало и го намирам за много забавно.
А книгите-игри са "ролева игра без водещ". Липсата на Водещ е това, което ограничава вариантите, а не броят на играчите...същото можеш да видиш и в настолните игри, където и 12 души да играят на една маса, пак са ограничени до предвиденото в правилата.

или в най-добрия случай - настолна игра?

Като горното. По това, че можете да правите и неща, които не са изрично описани в правилата, например?
(Няма да се заяждам с коментари като "по това, че можете да използват предмети, за които нямате картичка", защото не са фундаментална разлика, Използването на непредвидени в правилата действия обаче е такава).

С това изчерпвам коментирите, които са по същество.
не виждам за какво да ни отцепват по темата сме - как се води РИ.

ОК, щом казваш. Аз мисля, че воденето не е точно за начинаещи играчи. Това е по-скоро за начинаещи Водещи и си става за отделна тема.

П.П.: Почти се изкушавам да пусна една форумна игра. Но форумните, в които вече участвам (и няма да зарежа, сори) + двете групи, на които водя + писане на книга/разказ-игра + превод + семейни задължения + работа + тренировки + четене (което смятам за задължително) някак си ме карат да устоя на изкушението...
Иначе щеше да е добра илюстрация на написаното.

Ако ти се освободи време и решиш да пуснеш (форумна игра) - драсни два реда. Стана ми интересно как водиш такив игри.
Въпреки че форумните игри все пак имат някакви отлики от игрите на живо (да речем в Скайп). Най-малкото - в организацията на времето. Лично за мен би било много по-лесно във форумна игра да участвам, отколкото на живо.

George-AL писа: писа:

Ако ти се освободи време и решиш да пуснеш (форумна игра) - драсни два реда. Стана ми интересно как водиш такив игри.

Точно ти си ме виждал. Вярно, че беше преди години, но все пак !

А аз сега се сетих за една аналогия, която вероятно ще ти помогне да разбереш "как се води игра с един играч" (онзи въпрос, който аз все още не разбирам какво значи, да).
Помниш ли книгите-игри на Блонд и/или Уейн, в които персонажът* има "верен спътник с голяма уста и - често - смъртоносни бойни умения"? Очевидно никой освен авторът (т.е. Водещият) не контролира персонажа. Значи е НИП!

Но въпреки това "помощният" персонаж постига раздвижване на играта, което води до приятни отлики* спрямо "Битки безброй"! И това въпреки сходните донякъде механики и доста прилики при построяването на самата игра - във "Варварския бог" също обикаляш и търсиш...

И да, в някои случаи е добре да слушаш какво ти предлага спътникът ти. В други е самоубийствено, или не води до позитивен резултат. Защото неигровите персонажи не са Водещият. Не знам как да подчертая повече какво фундаментално неразбиране на жанра е да смяташ НИП-овете за продължение на личността на Водещия...сериозно, замисли се, че и злодеите също са НИП-ове - е, освен ако са игровите персонажи...

*Разбира се, можеш да ми кажеш, че харесваш повече "Битки безброй" от "Варварския бог" или "Синът на пустинята/пустиняка"...какво пък, всеки има право на свой вкус, дори и на мен да ми е странно!
Смятам, че дори в този случай примерът ще е достатъчн илюстрация на това, за което не се разбираме. Или поне за първата част от него.


*Очевидно не играчът, да не се бъркаме пак.

Съвсем възможно е да сме се виждали, но да не помня. Ползвал съм много други псевдоними, например Daredavil, ако и ти си ползвал друг - няма как да помня. Може и в Черната цитадел да сме се засичали, може и в Сивостен, може и някъде другаде. без, значение важното е, че не те помня. (То и с Джейн се познаваме задочно от Сивостен, но това е друго история, тя едва ли ме помни).

Както многократно съм говорил, от книгите игри най-много харесвам Блонд. Но аз си мислих, че говорим не за книги-игри, а за ролеви игри. За разлика от ролевите игрите където водещият имат много активна роля, в КИ авторът има написан текст, от който общо взето не се отклонява. Като минеш приключението по пет - шест различни начина, знаеш какво ще ти каже автора. А конкретно с Варварският бог (любима книга) Слим умира, каквото и да направиш, пък и въобще НИП-овете ти ти ги избиват на ранен стадий.
Честно казано, точно този тип игра за мен е супер добър пример за сингъл-кампания. Реално вие тръгвате 12 души и още преди да излезете Черната гора оставате само ти, Бард, и Чад. Дали ще спасиш Бард или няма да го спасиш, няма абсолютно никакво значение - той умира и ти трябва да се биеш с Чад - типична железница. Ако избереш другият път пак Чад те предава и пак загиват всички, разликата е, че тук загива и Чад. - отново железница. Също така каквото и да направиш не можеш да спасиш Слим - той умира последен. Навремето ми се струваше интересно, доколкото опитвах да мина по друг път в опити да спася Слим. Като разбрах, че ще умре при всички случаи ми се струва глупаво като игра. Да, интересен литературен похват, за книга е хубав, но за игра - не.

Струва ми се, че трябва да огграничаваме литература, от игра. (то и Сим Николов пише много интересно откъм литература, но при него пък въобще няма игра - например Смърт в Океана) Навремето Блонд ми бе любим главно зарази литературата, заради готините лафчета, свалянето на мацки,, романтиката в книгите, мотаенето по карти, това че в сравние с Джордж М. Джордж и Майкъл книгите му бяха по-олекотени (нямаше логически задачи или здрави сметки), но по отношение на игра, никога не съм го слагал в сериозния жанр. Повечето му книги са железници и като се отклониш от правилният път те наказват или те връщат в "Правия път".
- на единия епизод те убиват, на другия отиваш на неправилна позиция и е нов избор между две решения, едното от които те убива, само третия е "чисто решение" към победата

Мисълта ми е, че това е супер за книга-игра, където мога да си играя сам или да си чийтя, но ако в ролева игра в една кампания, ме убият пет пъти, ще се откажа доживот от ролевите -игри. Точно по тази причина намразих ПнТ и не я играя- там умирах на всяка крачка.

П.С. Варварският Бог , я минах от втори опит. Любима ми също е заради финалният "капан". Всичко беше наред, до този моментно на финал се опитах да мамя (точите не ми стигаха с две) и Гуор победи Светлината! тогава това много ме изкефи! И в Бойците на Кунг-фу на Кевин Слейтър има една битка с Као[където се случва нещо подобно [И това ме кефи.

George-AL писа: писа:

Съвсем възможно е да сме се виждали, но да не помня. Ползвал съм много други псевдоними, например Daredavil, ако и ти си ползвал друг - няма как да помня. Може и в Черната цитадел да сме се засичали, може и в Сивостен, може и някъде другаде. без, значение важното е, че не те помня. (То и с Джейн се познаваме задочно от Сивостен, но това е друго история, тя едва ли ме помни).

Мдам...нов форум, нов псевдоним!

Както многократно съм говорил, от книгите игри най-много харесвам Блонд.

Е, сега. Сериозно ли мислиш, че ви водя досиета? Аз като играя СЛЕНГ ме мързи да водя досие на персонажа...

Но аз си мислих, че говорим не за книги-игри, а за ролеви игри.

Нали правиш разлика между "пример как изглежда нещо подобно" и "демонстрация на самото нещо" (която нямам откъде да извадя)?

За разлика от ролевите игрите където водещият имат много активна роля, в КИ авторът има написан текст, от който общо взето не се отклонява. Като минеш приключението по пет - шест различни начина, знаеш какво ще ти каже автора.

Книгата-игра е, като цяло, аналог на "модул с приключение с вграден Водещ" в РИ (всъщност първата написана е била точно това).
Ако ти водя 5 пъти един и същ модул, ефектът ще е точно същият. Ако в него ти "дават да те съпровожда" един или повече НИП о казват на Водещия "и той умира на ден втори, защото така му е писано по законите на сетинга, погрижи се", ще е почти пълен аналог на Варварския бог. И какво доказва това?

А конкретно с Варварският бог (любима книга) Слим умира, каквото и да направиш, пък и въобще НИП-овете ти ти ги избиват на ранен стадий.

Това е решение на автора. В "Синът на пустиняка" пък варваринът НЕ умира, каквото и да правиш ти. Ако умреш във финалната битка, той изколва всички оцелели от убилите те.
В "Ярост във Виетнам" ако ти умреш в битка, умира и спътничката ти (или поне се намеква, че това се е случило). Ако оцелееш, връща се с теб.

Честно казано, точно този тип игра за мен е супер добър пример за сингъл-кампания. Реално вие тръгвате 12 души и още преди да излезете Черната гора оставате само ти, Бард, и Чад. Дали ще спасиш Бард или няма да го спасиш, няма абсолютно никакво значение - той умира и ти трябва да се биеш с Чад - типична железница. Ако избереш другият път пак Чад те предава и пак загиват всички, разликата е, че тук загива и Чад. - отново железница. Също така каквото и да направиш не можеш да спасиш Слим - той умира последен.

Дали ще използваш "железница" или не (за незапознатите - това е терминът за РИ или КИ, при която имаш само един възможен път за успех), е въпрос на предпочитания на автора. Блонд и Уейн така са решили (и това към момента не изненадва никого, Уейн очевидно не е фен на прекомерно разклонените схеми - докато Блонд поне позволяваше в някои от книгите си повече вариации, например във "Вълшебната арфа" и постапокалиптичната).

Горе ти дадох пример (ЯвВ) за книга-игра, в която това не е така и оцеляването на НИП-овете зависи от твоите решения.

В Арена 3 също имаш моменти, при които можеш да загубиш спътникът/спътничката си (можеш да избереш един от тримата) и това променя нещата - спътникът ти дава бонус точки при някои битки, оцеляването му ти повишава оценката на играта и т.н. - докато за сравнение, в Арена 2 на Джордж един от спътниците ти умира, друг оцелява и нямаш какво да направиш. Аз харесвам повече Арена 3 (не само заради това ), но ето ти пример как един и същи автор може да приложи различни похвати...

В Пътя на Тигъра 6: Пъкъл имаш момент, в който, според предишните ти избори, можеш да имаш между 0, 1, 4 или 5 персонажи със себе си. Това има отражение - но някои от тях може дори да те подведат (защото, виждаш ли, и те не са перфектни и не знаят всичко - въпреки че авторите можеха да ти го кажат и без да те карат да я търсиш тази информация)!

Връщайки се на Блонд, в "Приказки от 1001 кули" можеш да си избереш "спътничка в живота" (буквално, макар че повечето от тях започват като "прислужнички в кръчмата ти") и тя участва в следващото приключение. Не можеш да я загубиш, но различните избори впоследствие помагат на различни места, спестявайки ти търсенето на решения, които иначе можеш да сгафиш. Сега, книгата си остава "железница", просто импактът на НИП-овете е различен заради различните им умения и познания.

Ако следваме твоята логика, трябваше да питаме "Абе, не можеше ли Блонд да ни го каже това (и ако може всичкото!) още в предговора? Явно тези НИП-ове съществуват, за да решат тези загадки!"
Мне, не съществуват за това, казвам аз...

Ениуей, това достатъчно разнообразие и примери ли е?

Навремето ми се струваше интересно, доколкото опитвах да мина по друг път в опити да спася Слим. Като разбрах, че ще умре при всички случаи ми се струва глупаво като игра. Да, интересен литературен похват, за книга е хубав, но за игра - не.

Съгласен. А горе ти посочих, че не е задължително да става така.

Струва ми се, че трябва да огграничаваме литература, от игра.

КИ по необходимост комбинират двете, така че няма как. Различни са само пропорциите.

Навремето Блонд ми бе любим главно зарази литературата, заради готините лафчета, свалянето на мацки,, романтиката в книгите, мотаенето по карти, това че в сравние с Джордж М. Джордж и Майкъл книгите му бяха по-олекотени (нямаше логически задачи или здрави сметки), но по отношение на игра, никога не съм го слагал в сериозния жанр. Повечето му книги са железници и като се отклониш от правилният път те наказват или те връщат в "Правия път".

Както казах - "авторски предпочитания".
И не е случайност фактът, че примерите за "различна игра", които давам, са от различни автори (като особено сериозно присъствие има Джордж).

Мисълта ми е, че това е супер за книга-игра, където мога да си играя сам или да си чийтя, но ако в ролева игра в една кампания, ме убият пет пъти, ще се откажа доживот от ролевите -игри. Точно по тази причина намразих ПнТ и не я играя- там умирах на всяка крачка.

Е, тогава не си за солови кампании...Пътят на Тигъра е архетипната "солова кампания", според мен.

П.С. Варварският Бог , я минах от втори опит. Любима ми също е заради финалният "капан". Всичко беше наред, до този моментно на финал се опитах да мамя (точите не ми стигаха с две) и Гуор победи Светлината! тогава това много ме изкефи! И в Бойците на Кунг-фу на Кевин Слейтър има една битка с Као[ където се случав нещо подобно spoiler],- не би трябвало да можеш да му надвиеш, но ако събереш точките, той те пребива.[/spoiler] И това ме кефи.

Това е просто античийтърски капан. А ти се радваш, че те е "надхитрил" авторът.
Няма лошо, аз също го одобрявам - но не е свързано със соловите кампании!