Как се пише Хорър... Игра!

Най-страшната книга-игра за мен беше "Кълбото на омразата", както и да се определят стилът, жанрът, тематиката. Това, че омразата е чудовище, което буквално поглъща обществото, става все по-силна и дебне на всяка крачка е по-ужасяващо от всякакви вампири, зомбита, вещици и други митологични твари.

Може би двете неща, които са ме наплашили най-много в жанра, са първата част на Тъмната страна на Земята и онзи разказ-игра на Колин с полицая-върколак. И двете ги прочетох в списанието като доста малък, вероятно затова са ми се отразили така. Иначе книгата-игра с най-страшна атмосфера за мен е трилогията за Реката, колкото и да не ви се вярва.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

По същество концепцията за печеливша игра противоречи на принципа за създаване на напрежение в читателя - в играта правилния избор трябва да води до успех. Как може тръпката от "срещата с неизвестното" да се запази, дори когато играча е сигурен че държи "всички козове"?

е проблема, който виждам с хорър игрите по принцип.

Вещицата и вампира са хоръри, доколкото засягат темата. Вещицата за мен е по-сполучлива, защото го докарва на психо-трилър, вампирът пък има една приятна мракобесна атмосфера. Проблема и в двете е типа игра с "не информиран избор",който изпробва Джордж. Малко дразнещо е, защото резултатите от изборите са напълно непредвидими.

По същата логика в много хорър филми героите правят разни напълно случайни неща, и в края на краищата оцеляват, но не виждам как може да се интегрира това в играта - "хоръра" трябва да остане като фон според мен.

П.С. Ако ще обсъждате специално КИ за зомбайовци и подобни, пуснете отделна тема, тази отиде "навсякъде".

Обяснявам още веднъж.

За да имаш добра игра трябва да имаш информирани избори. Т.е. да дадеш достатъчно информация на играча, така че играта да има смисъл (да не е прекалено лесна, изборите да не са очевидни) и в същото време да е възможно да се отсеят неправилните (изборите да не са слепи). Справка, статията на Хамелеон.

Самата концепция за хорър е внушаването на несигурност и неизвестност, от което следва опасност. Т.е. ако се опиташ да изградиш добра игра върху това, което прави хоръра хорър, как точно ще го съчетаеш с горната концепция? Как така играча хем ще може да прецени кое би представлявало опасност за него, хем ще чувства несигурност и напрежение? Къде точно ще бъде риска в ситуация, в която можеш да прецениш, че трябва да оставиш играча да наблюдава прозореца на таванската стая, а не на верандата, защото вече можеш да прецениш, че от там очакваш нападение?

Нямам ни най малка представа защо ми даваш за пример "Черния Нарцис" - въпреки, че не успях да разгадая ролята на нито един персонаж освен Елинор и Митъл чак до края, аз не се почуствах несигурен, вероятно защото не си имал такава цел. Някак обаче схванах, че най-важно е да спечеля благоволението на Елинор, просто защото като собственик на имението има най-много потенциална власт и ресурс, с които да си послужа после (така и стана).

Това с жанровете е доста субективно. В същото време, всички знаем за най-типичните градски фентъзита, хоръри и т.н.

За Тъмната Страна - това й е уникалното. Започва със случка, през която всички са минавали (най-вероятно), преминава през градско фентъзи, след това през класическо фентъзи... и накрая през героично. Системата пък варира през цялото време. Изобщо е един голям експеримент, който на мен лично много ми харесава.

Дали една история е страшна си зависи от четящия (най-вече). Някой би се вживял и тогава страховете на героя ще се предадат на човекът с книга в ръка. Друг би се кефил, че се е излегнал на дивана и е в коренно различна ситуация. Трети би се ядосал, че не са успяли да го изплашат.

Доста съм далече от хоръра. Любимият ми филм е Завръщането на Живите Мъртви (не мога да се сетя коя серия), гледах го през една нощ, в която бях доста тъжен. Филмът ми подейства успокояващо. Сигурен съм, че това е последното нещо, което някой би очаквал от жанра .

Самата концепция за хорър е внушаването на несигурност и неизвестност, от което следва опасност. Т.е. ако се опиташ да изградиш добра игра върху това, което прави хоръра хорър, как точно ще го съчетаеш с горната концепция? Как така играча хем ще може да прецени кое би представлявало опасност за него, хем ще чувства несигурност и напрежение?

Нищо не пречи читателят да взема решения в сегашната ситуация и след като оцелее авторът да му поднесе поредната доза гадости. Освен това, нищо не пречи на верандата да трябва да се бориш с вампир, в мазето да те чака зомби, примерно.

Ал Торо писа: писа:

Пешка, не мога да видя никаква логика в думите ти, за първи път.

Не мога да ти помогна с нищо повече.

Вижте - това с информираността на изборите е нещо, с което трябва да се внимава и не смятам, че е подходяшо за всеки тип книги-игри. Има голяма опасност играча да стана твърде информиран и едва ли не да излезе, че автора му подсказва - това не е добре за играта. Така че информиране избори - да, но когато е подходящо и с мярка.