За дублирането на текст

hameleona писа: писа:

Ако срещнеш Мика по пътя или в кръчмата, Мика няма да ти даде много по-различна информация за някои неща. Т.е. текста ще си е един и същ в определени случаи, но епизодите на които се повтаря ще са различни.

Заслужава ли си карането на читателя да си запише КД, да прехвърли няколко страници и после да провери КД и да прехвърли няколко страници, за да се спестят 100-200 думи повтарящ се текст?

За този случай има и друго решение: "прочети 100, после мини на 115."

Trip писа: писа:

Абсолютно си заслужава, да. Особено е комбинирано с добра реализация на тоя принцип. Предпочитам, докато КИ е във формата на книга, да не ми отива съвсем по дяволите усещането, че чета някаква история. В противен случай ще си цъкам, както съм казвал преди, неща като Arkham Horror или като Вълшебната арфа (ако ставаше) - в последното поне отрано става ясно, че епизоди ще се повтарят нон-стоп, вкарано е в основните механики. "няма да ти даде много по-различна информация" е доста ключова фраза, бтв. Не ща да е много по-различна. Искам да не е със същите думи. Дървеняшко е и ми говори, че авторът си е сбъркал интерактивния поджанр.

Я да видим, други думи, а? Значи един човек ще даде Х отговора на простия въпрос "Как я караш?"? Или ще ми разкаже по различен начин за болестта на жена си, според това, че сме на "Стругарска" или на "Далматинска"? Интересно.

Trip писа: писа:

Скачам към циклични системи, за да покрия И този вариант, не е като да е за сметка на другото - и за него говоря

Идеята на цикличните схеми е спестяване на обем. Толкоз. Нищо повече, нищо по-малко. Изключение са т.н. "циклични" схеми, в които "цикълът" се изразява в минаването през един разпределящ епизод, който не винаги има логическа причина да е един и същ.

Trip писа: писа:

А иначе може просто и четирите варианта (с по една КД всеки) да са в съседни епизоди или дори отделени някак един от друг в един и същ. Ти смяташ ли, че изкушението на читателя да прегледа всички възможни варианти е толкова игросчупващо? Щото той често го прави, така или иначе, а ако не ще, изрично няма да иска да гледа алтернативните варианти, дори да са в съседни епизоди.

Твърдо да. Ако формата е стандартен - това разваля удоволствието от играта, поне според мен. За електронен формат пък е още по-лоша идея това с многото случки в един епизод. Нали самата идея на епизодите е да разбиват действието на отделни различни една от друга части.


И тъй като аз съм от хората (и като читател и като дизайнер) за които парче текст може спокойно да се повтори в 10 епизода без да виждам смисъл от промяна в думите му. За мен изсмуканите от пръстите преразкази на оригиналния текст са ужасно нещо, на теб и останалите може и да ви харесват, не знам. Аз от добра литература не разбирам.

Също толкова ужасна е идеята да накъсваш игралния процес с излишни действия (като записването на кодова дума) за дребни неща.Има си разумни граници за чистенето и преразказването на повтарящи се моменти в различните крачоли на историята.

Я да видим, други думи, а? Значи един човек ще даде Х отговора на простия въпрос "Как я караш?"? Или ще ми разкаже по различен начин за болестта на жена си, според това, че сме на "Стругарска" или на "Далматинска"? Интересно.

В една адекватна КНИГА-игра това, че сте на "Стругарска", значи, че не просто оня ти разказва по различен начин за болестта на жена си, а че водите различен разговор въобще, в който болестта на жената фигурира на различно място в потока и в контекста на тоя разговор. Наистина си трябва човек да има понятие как бачка литературата, за да не говори неща като твоето в цитата, не че нещо.

Идеята на цикличните схеми е спестяване на обем. Толкоз. Нищо повече, нищо по-малко. Изключение са т.н. "циклични" схеми, в които "цикълът" се изразява в минаването през един разпределящ епизод, който не винаги има логическа причина да е един и същ.

Идеята на това, което аз предложих, пък е спестяване на разлистване и хвърчене напред-назад по страниците. Иначе на самите циклични схеми ми е ясно каква е идеята.

И тъй като аз съм от хората (и като читател и като дизайнер) за които парче текст може спокойно да се повтори в 10 епизода без да виждам смисъл от промяна в думите му. За мен изсмуканите от пръстите преразкази на оригиналния текст са ужасно нещо, на теб и останалите може и да ви харесват, не знам. Аз от добра литература не разбирам.

Еми да, отново, трябва да му е ясно на човек как бачка литературният аспект на нещата, за да не говори за смукане от пръстите. От по-горния ми отговор става и ясно, че такова животно като "оригинален" текст няма в тая схема.

Също толкова ужасна е идеята да накъсваш игралния процес с излишни действия (като записването на кодова дума) за дребни неща.Има си разумни граници за чистенето и преразказването на повтарящи се моменти в различните крачоли на историята.

Не мисля, че някой тук въобще говори за това да отбелязваме всяко попръцкване на героя с кодова дума - това за хартиения формат. В електронен формат нещата са много по-напреднали и можеш да съхраниш, ако искаш, 1000 променливи "под капака", без читателят въобще да разбере за тях и да е нужно да записва каквото и да било.

Една по-обща приказка: човек въобще чете книги-игри, щото иска да прочете интересна история, сглобена вследствие на собствените му действия. Разнообразяването на текста, сиреч на историята, в зависимост от действията на читателя, е кажи-речи основният начин това да се случи. Щото не мога да ти опиша отвратта да ... хм, играеш КНИГА-игра, на която при второ изиграване не й четеш 3/4 от текста, щото ти е напълно ясен. И разочарованието да срещнеш Мика на място, различно от първото изиграване, и да ти сервира същата консерва реплики, нищо, че обстановката край вас е съвсем друга.

Ще се поентя, ако в играта най-вече се гонят ачийвмънти, трупат се точки, трепят се врази и т.н., нека авторът си спести обем работа и да спести на читателя фрустрация и да го дава максимално телеграфно. Щото просто няма смисъл иначе.

Да преместим в подфорума за механики? Нека го ползваме по предназначение все пак И нека е със заглавие, което отразява горе-долу за какво си говорим.

(Собствените ми разсъждения за повторенията са хубаво място да вметна, че въобще не разбирам как се вписва твърдението на Трип за интересната история в светлината на това, че – според него – „абсолютно си заслужава” определени повторения да бъдат заместени с механиката, предложена от Хамелеона. Механиката на Хамелеона – мисля, че и той го изтъкна някъде – по никакъв начин не разнообразява историята и не води читателя до това да прочете нещо по-различно – тя единствено пести от обем, без да изменя читателското преживяване при първи, втори и петдесети прочит.)

Механиката на хамелеона е препратка към епизод-разпределителна, който да проверява имаш ли и коя кодова дума имаш, и оттам да ти даде различен текст, нали? Да не се окаже, че различни неща разбираме под "механиката на хамелеона".

hameleona писа: писа:

защото някой път имаш възможност да съкратиш Х думи (100-200), въвеждайки нов епизод. Но тъй като съкращаването им всъщност е общ епизод за У на брой пътя в играта, това изисква въвеждането на променлива - т.е. кодова дума или подобен похват - която да отчете на кой път е героя.

Това, което казва Хамелеона, ако съм го разбрал правилно, с прост пример. Да речем, че имаш 2 ситуации: А и Б. В ситуация А се прибираш вкъщи, сядаш пред лаптопа и прочиташ мейл от приятелката си. В ситуация Б лаптопът ти е с теб в парка и прочиташ мейла там. Един и същи текст на мейла може да бъде посочен в два различни епизода в двата ръкава на историята. Алтернативно, в края на епизода от единия ръкав може да пише: "запиши си кодовата дума къща", в края на другия - "запиши кодовата дума парк" и двата да водят към един епизод със съдържанието на мейла (на края на който следва проверка коя кодова дума си записал), което ще спести обема на другия епизод, но пък на цената на допълнителна кодова дума.

Та, в този пример читателят получава абсолютно същия текст и в двата случая, само с една кодова дума в повече, а авторът пести от обем. Това разбирам под "механиката, посочена от Хамелеона" и тя по никакъв начин не променя преживяването на играещия.

A защо смяташ, че прибирането в къщата/стоенето в парка, сиреч текстът ОСВЕН този на имейла, няма да промени преживяването на играещия? И някакси няма смисъл да ти казвам каква софистика редиш точно с този конкретен пример

1.
Иван е в парка и отваря лаптопа.
Запиши кодова дума "Парк" и мини на 3.

2.
Иван си е вкъщи и отваря лаптопа.
Запиши кодова дума "Дом" и мини на 3.

3.
Иван чете мейл от люибимата си, в който тя обяснява колко го обича.
Ако имаш кодова дума "Парк" мини на 4.
Ако имаш кодова дума "Дом" мини на 5.

4.
Тъкмо затваря лаптопа и Иван вижда любимата му да се целува с друг. Иван е тъжен

5.
Иван затваря лаптопа и е щастлив, че е обичан.

Ей нещо такова набързо, кодовата дума, изобщо не пречи.

В случая текстът извън този на мейла е съвсем същият без значение дали мейлът се повтаря в два епизода или се съдържа само в един. Всичко е същото за играещия в двата варианта на този пример - с изключение на досадния момент да записва/проверява една кодова дума в повече .

Как ще е един и същ? Четеш мейла в дома си или в парка. Как точно текстът *извън* мейла ще е еднакъв? Недоумявам. Йойовец, това е приличен пример, но аз имам предвид нещо малко по-различно.

Имам предвид различни избори да правят едно и също за историята, но да разкриват различни аспекти от Иван. В единия случай научаваш, че Иван се е подмокрял до 15-годишен, примерно, а в другия, че - обича да храни катерици. Развитието на историята е по линия на това, че просто научаваш повече за героя, което при един препрочит ще донесе кеф на читателя. Нищо не пречи това, за което говоря, да се комбинира с примера на йойовеца.

Трип. В момента Мейлът е примера за дублиран текст, а не паркът и дома.

Да ползвам пример на Йойовец.

Вариант А:

Епизод 1: Иван се прибра вкъщи, включи кафеварката и седна пред лаптопа. Имаше мейл от Мария. "Обичам те", пишеше там. Мини на 3.

Епизод 2: Иван седна на пейката в парка, чудейки се дали ще хване wi-fi. Хвана. Точно беше получил мейл от Мария. "Обичам те", пишеше в него. Мини на 4.

Епизод 3: Иван си изпи кафето.

Епизод 4: Иван свали очи от лаптопа и какво да види - отсреща Мария се целуваше с някакъв.

Вариант Б:

Епизод 1: Иван се прибра вкъщи, включи кафеварката и седна пред лаптопа. Имаше мейл от Мария. Запиши кодовата дума "дом" и мини на 3.

Епизод 2: Иван седна на пейката в парка, чудейки се дали ще хване wi-fi. Хвана. Точно беше получил мейл от Мария. Запиши кодовата дума "парк" и мини на 3.

Епизод 3: "Обичам те", пишеше в него. Ако си записал думата "дом", мини на 4. Ако си записал "парк", мини на 5.

Епизод 4: Иван си изпи кафето.

Епизод 5: Иван свали очи от лаптопа и какво да види - отсреща Мария се целуваше с някакъв.

Не казвам, че текстът на ситуацията в парка е същият с този за ситуацията у дома. Казвам, че текстът на ситуацията в парка при вариант с повторен параграф, който читателят ще прочете, (ерго читателското преживяване) е точно същият като текста за ситуацията в парка при вариант с кодова дума.

Същото се отнася за ситуацията у дома във вариант А спрямо вариант Б.

Или иначе казано, при положение, че вече имаш и двата варианта, тази механика по никакъв начин не променя читателското преживяване на литературния текст.

Добре, дай да адресираме въпроса със софистиката тогава? (При все, че може да се изразиш по-точно от "В случая текстът извън този на мейла е съвсем същият без значение дали мейлът се повтаря в два епизода или се съдържа само в един.", когато говорим за дублиране на текстове, защото помислих, че казваш "В епизодите, в които текстът на мейла се повтаря, ще се повтаря и другият текст".)

Сещаш ли се за друг пример въобще, в който това работи? В който не се четат текстове? Щото това е едновременно повърхностен и удобен пример, но не ни докарва доникъде.
Да не говорим, че героят може да има варианти да отреагира различно на всякакъв текст над 1-2 изречения, което да го дооформя като герой. В смисъл, не стига, че подбираш най-удобния тип текст, но и подбираш най-удобната вариация на тоя тип текст (текст от едно изречение)

Да ползваме пример от "Падението на Мрак".

В епизод 10 церемониалмайсторът ни води по коридора към покоите на кралицата.
С кодова дума "заложник" минаваме на 126. Без нея на 136.

Текстът на двата епизода, както казах в съответанта тема, е 95% еднакъв. Това прави една излишна страница.

В 126 церемониалмайсторът уведомява гвардейците, че трябва да извикат краля, а в 136 - не.

Спокойно можеше двата епизода са се слеят, а тази дребна разлика да се пропусне или да се подхърли в скоби: ако си взел церемониалмайстора за заложник, той уведомява гвардейците.

1.
Иван е в парка и отваря лаптопа.
Запиши кодова дума "Парк" и мини на 3.

2.
Иван си е вкъщи и отваря лаптопа.
Запиши кодова дума "Дом" и мини на 3.

3.
Иван чете мейл от люибимата си, в който тя обяснява колко го обича.
Ако имаш кодова дума "Парк" мини на 4.
Ако имаш кодова дума "Дом" мини на 5.

4.
Тъкмо затваря лаптопа и Иван вижда любимата му да се целува с друг. Иван е тъжен

5.
Иван затваря лаптопа и е щастлив, че е обичан.

Аз бих го направил така:

1.
Иван е в парка и отваря лаптопа.
Прочети 3, а после мини на 4.

2.
Иван си е вкъщи и отваря лаптопа.
Прочети 3, а после мини на 5.

3.
Иван чете мейл от люибимата си, в който тя обяснява колко го обича.

4.
Тъкмо затваря лаптопа и Иван вижда любимата му да се целува с друг. Иван е тъжен.

5.
Иван затваря лаптопа и е щастлив, че е обичан.