Теория на изборите в КИ

Аз пиша предварително, защото не знам кога пак ще седна за дълго на реална клавиатура.

Смърт в океана е една от най-глупавите книги-игри които съм чел. предполага се, че това е игра и имаш богат избор. Ако това бе книга, а не книга игра може би бих я купил за лев. навремето се излъгал - рекламираха ми я като игра, но игра няма. Няма и сюжет. Ако трябва да дам пример най-добрите КИ, които съм чел за Варварският бог, Принцът на АЛкирия, Златният оракул, Сонора, ИЗпитанието, Краят на Коридата, или пък дори Светилището на Хиоперборея и Господарят на зверовете - това са книги -игри с богати дневници и сложни избори.
ОТ Сим Николов единствено ОКото на Дявола що-годе става за четене. Специално от старата генерация, книгите на Монт Дияс бяха в пъти по интересни, Тайната на Пирамидите имаше стотици финали за такава малка книжка.

ИСкам да кажа нещо важно - не го мразя Сим Николов и не мразя никого, нито Сим, нито ММ, нито Уейн. просто съжалявам, че неговите произведения бяха тиражирани като игри. човека може да е добър писател, сигурно е добър човек, но аз не ни видях игрови елемент в неговите КИ

SatanicSlayer писа: писа:

Грешно е да се казва салам. По правилно е да се казва кренвирш, защото е от няколко парчета вързани един за друг.

Саламът е много по-близък до луканката. Най-малкото - предполага се в него да има МЕСО, докато в кренвирша има всякакви гнусотии, кренвирша се прави от черво и набутват в него даже строшени кости. Давали сме го на кучета - не го ядат.

Варварският бог?

Това е книга игра с кренвирши от по 5 епизода с битка, след което пак следват 5 епизода, които са навързани. Имаш избор към кой град ще потеглил, но ако не си посетил в някаква последователност и ако не си посетил точно определено местенце, няма как да приключил играта.

Сонора пък няма кой знае каква игра. Хората се кефеха на хумора и лафовете.

Светилището на Хиперборея е такава железница, че едно лошо действие и край.

Златният Оракул, пък 20 минути си правиш герой, за да я изиграеш за 10 минути.

От посочените само Господарят се доближава до наистина добра игра с избори и няколко пътя да преминеш играта.

От българските автори споменавам само Джордж като най-добър в правене на книга игра. След него е ММ със светата троица - Черната маска, Пробив в NBA Клопка за победители.

във Варварският бог има изцяло нова система на битки, повечко литература, смешки в стил Блонд и накрая - интерактивност - Слим умира поне по шест различни начина - на кораба, в Езерния град, и на сто други места. Как ли не го спасявах - умира. САМО заради това Варварският бог е номер 1
Сонора е с много движение по картата, можеш да се шматкаш нагоре-надолу, имаш коефицент опит и към това - роматична история и забавни лафове
Златният оракул се играе за не по-малко от 2 часа. постоянно те убиват - много зависи от шанса а и трябва да разпределяш уменията. Важно е колко пари ще вземеш като продадеш първия кораб, а на края в битката със Санта Ана има и стратегия.

нататък няма да коментирам, не е и нужно.
ОТ българите признавам Майндкрайм и Блонд за перфектни автори на книги -игри, Джордж го нареждам след тях заради много математика

ето още една прекрсна игра - Немезис - изцяло нова система за битки - не бе нужно да убивам всички можех директно да отида на финалния епизод,.

Варварският бог краде бойната система от Ярост във Виетнам.

Още в Огнена пустиня убиват двамата ти спътници.

2 часа - Златният оракул?

Ярост във Виетнам е перфектна книжка, една от най-добрите които съм чел, имаш хиляди възможности, жалко че е толкова "нелитературна", но пък механиката й е супер. Огнена пустиня също е добра, но няма чак толкова много разклонения нито пък толкова много диалози, твърде "нелитературна" е и тя. Има два пътя по които да хванеш и това е. За справка - Слим го убиват поне по 6-7 начина някои от които са доста героични. ОСвен това нито едно от различните умирания на Слим не си прилича с друго. Откъм литература БЛонд и Майндкрайм са най добре, индиянските книги на Джордж - също.
Златният оракул - може и да са три часа. Само докато превзема малката шхуна ми отиде половин час. А като се хванех с Конър, само за изпита на Конър и после плаването с него ми отиваше над час.... Много често се провалях на изпита заради малко шанс и почвах отначало. С Флинт имаш поне двадесет варианта - ако превземеш Порто Бело безкръвно, ако направиш десант, ако убиеш лейтенанта, ако той те убие, ако Флинт убие лейтенанта..... накрая при Санта Ана имаш яка стратегия.

П.С. винаги съм се чудил защо не се направиха повече игри със системата на ЯРост във витнам, Варварският бог и Принцът на АЛкирия? беше супер.

Защото щяха да попаднат в графата Битки безброй - различни истории с еднаква механика.

Пробвах с Флинт директно да атакуваш кораба, който търсиш, тогава часовете, се съкращават на няколко минути игра.

Огнена пустиня има три пътя.

ти ме зантругава - пак ще я преграя и ще засека време.
Два-три - важното е, че са малко. Много ми е линейна. напомня ми на Древното Зло, господарят на Светлината и др. Такива, но Древното зло, пак е по-добре, защото имаш повече непредвидени ситуации.... като цяло обаче и там имаш три пътя и трябва да стигенш до целта.
много е линейна. В Златният оракул имаш съвсем различни етапи на приключение - можеш въобещ да не се качваш при Конър или Флинт, а сам да си екипираш кораб, можеш да заложиш на дисциплината при Конър или на разхайтеноста при Флинт. Дори края не е еднакъв - може да заложи на далечен обстрел при Санта Ана, на близък обстрел, на аборждаж....въобещ дал бог варианти...
Не знам защо някой се оплаква от Битки Безброй....бяха си много биткаджийски и можеше човек да се разкарва насам натам и да има хиляди избори. За мен бяха много готини. В Мегаигра 1-2-3-4-5 старото списание бяха пуснали някаква история за някакъв варварарин, който търси стрелата на АРмин.....много готино беше, точно в духа на битки безброй и постоянно се натъкваш на нови чудовища. най-готино стана като заледих езерото с Тритон в него.....

имаше една история - Ноктите на дракона? сърцето на дракона? - много е готина, под номер 3 от ББ мисля, че е, супер просто как се оказва, че драконите ви готвят нападение и вие трябва да ги разубедите. Една от най-добрите книги-игри която съм чел пазя си я и днес и я препрочитам с кеф.

Така сте тролнали хубавата тема на Киро, че направо не е истина! Единственото от което може да се извлече някаква полза тук е само първият пост по темата, в която Кирцата се опитва да избори някои от основните видове избори, които могат, обединени в една книга по определен начин, да предадат контрола върху изхода от приключението на читателя, вместо да го карат да се лута като "муха без глава" в търсене на предмети и точки по картата на приключението чрез случайни и слепи избори от рода на "коя врата искаш да отвориш" или "в коя посока искаш да тръгнеш".

Да си призная честно, въобще не ми е ясно как някой успява да извлече каквато и да било полза от тази тема, пък и форума като цяло. Предимно критика има и то не градивна. Опитвте се да звучите умно и наистина е така: умни сте, интелигентни и образовани хора. Но, от гледна точка на Мениджмънта, ако приемем че този форум може да играе ролята на Project Manager за писането на нови и по-качествени книги-игри, всичко тук е една каша и пълна трагедия. Въобще не се учудвам, че Сашо се е баннал от форума и чата. Иначе нито семейство щеше да има, нито щеше да е издал книга-игра.

За да избегнем гореспоменатите проблеми в хаотичността на коментарите на иначе много добрия форум и хубавите теми в него, предлагам ви да спрем да остроумстваме, а да започнем да проявяваме малко повече уважение един към друг. Всички много добре сте разбрали какво точно е искал да постигне Габровлията с тази тема. Аз лично, щях да си спестя години проучване, ако бях попаднал на нея през 2013 или поне малко след това. За какъв чеп ви е било на всички останали да отклпнявате темата, която е много добре описана, оформена и целенасочена? Отваряйте си други теми за дефиниране на понятието "избор" и прочие неща, които също са много важни, но просто не им е тук мястото.

Извинете ме за хапливия тон, но ако не се отчаям съвсем от този форум, ще трябва да свикнете с него. В края на краищата, всички имаме една и съща цел: да повдигнем нивото на жанра и да се борим за неговото оцеляване.

Аз ли нещо бъркам, но първият пост в темата не е на Кирче, а на Хамелеона и е едно изречение?