Хлапето

Tigermaster писа: писа:

Първо, съжалявам(отново!), обаче доста ми е писнало от опити на някои писатели и неособено кадърни сценаристи да си придадат дълбочина на героя, като напишат на няколко места колко обичал да чете Ницше и/или Жан-Пол Сартр. Американските сценаристи доста харесват имената на тези двамата и ги ръгат под път и над път, бтв, сто процента сте го забелязали. Тук поне Сартр го нямаше, де... Да не говорим, че нищо в текста не ми даде повод да мисля, че авторът има представа за какво говори. Едно заглавие на книга и два-три цитата, които всяко дванайсетгодишно хлапе е чувало, не могат и няма да я дадат тази представа. Или поне с мен не се получава.
Непрестанното повтаряне как героят обичал да пие водка и да чете философия ми втръсна по едно време, честно. Добре бе, като толкова държиш героят ти да е дълбок, придай му проклетата дълбочина, дявол да го вземе... Вкарай малко повече детайли. Напиши ми каква музика харесва, каква художествена литература чете, какви филми гледа, какво обича да яде, ако щеш... Или поне нека ницшеанската философия има някакво значение за историята. Така стои някак... евтино.

По-точно критично мнение за съдържанието на книга-игра не съм срещал из форума. Изграждането на образа на героя с повтарянето на думите "Ницше" и "водка" е пълен провал.

Единствената разлика при мен е, че аз си купих книгата едно време. Тя, горката, взе, че изчезна, може би се е затрила умишлено заради моето силно неодобрение. Благодарение на дигитализацията е прочетох отново и впечатленията ми са все така лоши.

Tigermaster писа: писа:

ze BG писа: писа:

Между другото

Неоновата реклама на киното от другата страна на улицата се опитваше безуспешно да надзърне в стаята през спуснатите плътни пердета.

е доста далече от сбит изказ.

Неоновата кино реклама отсреща се опитваше безуспешно да надзърне през плътните пердета.

Абе, след като тъй и тъй сте го заяли тва изречение...

Щом е толзкоз "безуспешно" тва "надзъртане", отде въобще знаем че тая реклама съществува и че е неонова??

Защото гледаме отстрани - ако режисьора в киното покаже улицата отвън и завърти камерата влизайки през прозореца зрителя ще знае че има реклама , но героя няма да знае. В случая ние не играем от първо лице а проследяваме съдбата на предварително зададен герой и наблюдаваме действията му отстрани.

Вече изчетох цялата поредица. Първата книга наистина е много тъпа и на мен не ми хареса. Но останалите три са страхотни, особено последната. Според мен, пък щеше да е тъпо ако Хлапето можеше да остане жив по някакъв начин, щеше да се загуби страхотната кулминация на финала.

Ще ги видя и следващите тогава. Дано да радват повече

След като вече изчетох и четирите книги, мисля да си кажа моето мнение за тях:

"Хлапето с Револвера"- много слаба, може би най-слабата книга-игра на Майндкрайм. Четох някъде, че книгата е трябвало да е кратка и са били орязани някои моменти. Това я е превърнало само в някакво въведение изобщо в историята, макар че честно казано си мисля, че няма смисъл от нея.. Няма система на игра, няма екшън, абе нищо няма и свършва изключително бързо. Носталгична история за детството и живота на Хлапето, запознанството му с Хонг и Джесика и навлизането в мафията, това представлява книгата, само че всичко това е описано бързо и нескопосано. Въобще не можеш да усетиш георите, книгата, а игра, според мен, въобще няма. Добре, че при другите три книги, нещата се развиват по-добре.

"Хлапето се Развихря"- Тази ми хареса определено, доста се впечатлих от нея. Изкарах си много готино, докато я четох, по-нагоре се изказах, че едва ли не, е най-добрата книга-игра. Сега след като поотмина спомена за готиното усещане, не съм баш на това мнение, но все още я смятам за добра. Или поне добра за моя вкус. Падам си по екшъна и тази книга ми го предостави, на литературно ниво ми се струва най-добра от четирите, някак си имах усещането, че наистина аз съм Джейсън Торн и улавях емоциите му. Харесвам истории за отмъщение, въпреки че са банални и изтъркани, имам си свое разбиране, че отмъщението е дълг и книги в които идеята е да се прощава, по не ми допадат. Гръмнах Алварес без много да му се церемоня, сгреших при избора си на оръжия в последната битка, но изпитах голям кеф докато вече се описваше как използвам оръжията срещу противниците. Не мога да отрека, че книгата е прекалено лесна, има само два лоши края, които е малко вероятно да бъдат достигнати, а дневника не е на много високо ниво, но въпреки тези недостатъци, за мен книгата е добра.

"Хлапето се Издига"- Тук вече нещата стават изключително добри, точкова система която е направена добре, готин сюжет и бая екшън. Много трепане, стреляне, колене, при мен беше най вече коленето, изклах ги половината, рядко използвах огнестрелни оръжия и това ми носеше точки престиж обикновено. А, имаше и един дето трябваше да го убиеш с голи ръце или по-точно с удар на лявата ръка. Имаше доста противници, с които трябва да се справиш, за да се издигнеш и съответно много битки . Играта не е много лесна, май няма епизоди в които да се умира, но енергия трудно се набавя, а лесно се губи и съответно умрях от губене на енергия. Книгата ми хареса много.

"Хлапето се Завръща"- За мен, най-добрата от четирите, има критики, че Джейсън умира накрая и ти не може да промениш това, но на мен ми допадна, защото това наистина успя да ме натъжи дори сега и да ме накара да почувствам историята дълбоко. Бях чел книгата и като малък, и тогава май плаках. А и освен това, той самият смяташе, че си го заслужава и донякъде, може би, беше прав. Книгата е трудна, пробвах се на най-лесното ниво и пак загубих, понеже точките ми енергия спаднаха до 0. Сещам се с какъв кеф "справих" с Големият Бил, тъй като още от първата му бях набрал, задето би Джейсън, а там не можах да му се противопоставя. Имаше логика, да се "погрижиш" първо за него, но лично аз, избрах този избор и заради това. Има много екшън в нея, отново има точкова система, която според мен е добре изпипана, има дори романтика. За мен книгата е страхотна!

Като стил, малко ми напомнят на Кръстникът, а тази книга я смятам, за наистина велика. Падам си по мафиотски работи и просто няма как книги като тези за "Хлапето" да не ми харесат. Жалко, че нямаше повече такива книги-игри. Аз лично, не видях нищо страшно в книгата, но аз като малък не спирах да гледам филми дето пишеше, че са забранени под 16 или 12, екшъни с къде-къде повече кървища, отколкото в тази книга, как ли не съм станал някакъв гангстер или нещо от сорта.

Ето едно колажче от мен.

[attachment=0:2rz1rpni]<!-- ia0 -->collage hlapeto pechat -2.jpg<!-- ia0 -->[/attachment:2rz1rpni]

Харесва ми! Добре си го направил nixa!

Историята с Хлапето в моя случай беше малко с Мементо ефект.
Прочетох четвъртата книга в прогимназията, шести или седми клас.
Останалите три ми бяха подарени години по-късно, в последния клас на гимназията. Може би в промеждутъчния период не съм израснала кой знае колко, умствено и като личност, защото и при двата прочита бях меко казано очарована.

Макар че ефектът на първото прочитане бе несравнимо по-силен. Помня как я купих през един слънчев майски следобед, и почти веднага "клъвнах" - историята ме погълна изцяло. Помня, че при първия път не направих много силна игра, защото повече ме вълнуваше сюжетната линия. Една от темите в литературата, киното и въобще изкуството, която винаги ме е интересувала, е именно отмъщението и ефекта, който то оказва върху върху отмъстителя. Точно в Хлапето се завръща беше чудесно илюстрирана, за първи път усещах толкова ясно емоциите на героя, драмите и вътрешния му конфликт - беше жестоко изживяване. Помня, че четох и играх почти цяла нощ, не можах да спра до края. Дори и след това не можах да заспя, историята още се разиграваше в ума ми. Едновременно изпитвах мъка и в същото време знаех, че това е единствения възможен финал.

Дни наред по-късно се чувствах като болна, все едно извън себе си. Нямаше с кой да говоря за това, бях сигурна, че никой не би ме разбрал. По тази причина накрая седнах и написах едно писмо на автора (държа да подчертая, че не беше любовно), в което изказвах мислите си за героя, отмъщението, ярента остта и др. Е, в последствие като го прочетох ми се стори безкрайно патетично и го изтрих, но поне ми олекна. В момента дори и с насочен пистолет срещу мен не мога да се сетя какво бях писала. По едно време толкова се бях зарибила, че чак тръгнах да превеждам книгата на английски (дано никога не го намеря този файл с чудовищно лош превод, ще ми се прииска да си прережа вените).

Като игра ми хареса, беше предизвикателство, хареса ми точковата система, постарах се да подобря резултата си при следващите преигравания. С изключение на частта с хазарта, че и до ден днешен за мен всички подобни игри са си rocket science.

Като образ само прокурорката ми беше дразнеща, чудя се как не умря от дехидратация тази жена - скъса се от плач през цялото време. Трябваше да има една идея повече интегритет. Това, че си открила човешката страна у един закоравял гангстер, не е повод да захвърляш всичко, що ти е било мило на сърцето до този момент - кариера, убеждения, принципи и морал. И да си въобразиш, че точно ти си човека, който ще го промени... Хммм.

От останалите части като литература особено ми харесаха епилозите на втората и третата книга, както и чувството на обреченост. Жалко, че така и не се стигна до издаването на романа за Хлапето, който бе обещан в последната книга, щеше ми се да го прочета. Знам, че има много криминална литература на подобна тематика, но все пак...

И за протокола, в края на тази безумно дълга изповед, да си кажа, че четенето на книгите-игри за Хлапето не ме е подтикнало към проституция, наркомания, омраза към други етноси и нации или насилие.

Ikaria_ писа: писа:

По едно време толкова се бях зарибила, че чак тръгнах да превеждам книгата на английски (дано никога не го намеря този файл с чудовищно лош превод, ще ми се прииска да си прережа вените).

Имаше една игра, която се развиваше на сайт -hollywood the game или нещо такова, та там бях тръгнал да правя трилогия за Хлапето (aka The Kid), само че нещо загубих интерес след втората част. Обаче ако сега си чета превода (то не е точно и превод, а тъй като по това време не бях чел първите 2 книги, то доста импровизирах в първата част от "моята" трилогия)...

Страхотна поредица! Като дете Хлапето не ме грабна, но сега оценявам поредицата - завършена и изпипана! Има някои недомислици, но не развалят играта. Силно препоръчвам и като игра и като история.

Отдавна се канех да мина и четирите книги наведнъж, най-сетне се случи.
Схемата е позната. Имаме някаква случка и варианти, по които тя да се развие, след това - обединяващ епизод и така до края. Целта е да се трупат точки и да правиш избори спрямо първоначалните си умения/оценки. Типичният за ММ стил. В коментарите видях, че има съмнение дали излизат точките знание при "Хлапето с револвера". Нея не я разкостих, но при следващата и четвъртата сметките са ОК. Факт е обаче, че последната е небалансирана и има голямо значение как ще разпределиш оценките, някои варианти са доста по-лесни, но това и Майндкрайм си го е написал в увода.
За жалост първите две книги са малки и това осакатява началото на историята. Образите на Джесика, Джо и Томи няма как да се развият добре, а именно те водят останалата част от живота на Хлапето. Имаше и не малко недомислици. Стана ми интересно например как в четвъртата част Хлапето и хората му трепеха маса народ из целия град в продължение на няколко часа, полицията беше на крак, но въпреки това успяха да хванат накрая абсолютно неподготвен Големия Бил, който със сигурност има мобифон (щом неговият "чук" даже има, както разбираме по-рано).
Някой (включително и самият ММ) ще каже, че литературата не е качествена, на мен някои от диалозите ми се сториха дървени. И все пак Джейсън Торн е един от най-запомнящите се герои. Въведенията, епилозите и дори стихотворенията са страхотни. Финалът, в който Джейсън постъпва по единствения достоен начин, разбива обвиненията, че историята учи децата на лошо. Последното изречение е велико: "И след някоя и друга година Джони Мортело щеше да сложи ръка върху още една територия"...
Ясно е, че поредицата има слабости, с които дори тогавашният ММ би могъл да се справи, но "Хлапето" и досега си остава най-доброто, което се е случвало на книгите-игри.

Това, с което ще запомня поредицата е една от най-красивите любовни истории в КИ от първата вълна (имам предвид Джейсън и Ан), както и с някои от най-емоционално заредените епизоди. Краят също е разтърсващ и Хлапето някакси успява да се реабилитира, поне в собствените си очи.

Може да звучи абсурдно, но именно това са нещата, които смятам за ценни в едно литературно произведение, било то и интерактивно.