За дублирането на текст

Уиндхамър мен не ме интересува. Интересува ме какво ти си чел и виждаш, че е добро.

Танер, знаеш ми предпочитанията по принцип. Те твоите предпочитания ли са? Има 3-4 игри, които моментално мога да "препоръчам", но не знам дали има смисъл да ги препоръчвам на хората тук. Сред тях има пренаписан в интерактивна форма Франкенщайн, история за оцеляване на леда, история, която се развива в театър и един сюрреализъм с виртуална реалност. В смисъл, знаем се горе-долу. Не че няма да ми хареса някой да прояви интерес към някое от тия неща, но...

Ами не ти ги знам предпочитанията. Те може да не са мои предпочитания, но трябва да знам, когато нещо се обсъжда, кой от къде черпи идеи. Така всеки ще може да се запознае с материята на другия участник в дискусията, да се обсъдят евентуалните слабости и да се намерят хубавите алтернативи. Защото, досега всеки един спор стига до задънена улица, заради различните литературни вдъхновения на участниците.

Франкенщайн, демо : аз я чета от айпада на приятел и съм до половината.

A Colder Light

Bee , темата е... няколко дни от живота на момиченце, шампион по спелуване.

Choice of Zombies

Choice of the Vampire

The Play

Eто някои готини, ориентирани към това как добре да се съчетаят интерактивността и литературата. На практика всички се крепят на това, което в хартиените КИ са кодовите думи, сиреч, следене на променливи и нагаждането на текста според тях.

Съжалявам, че "ритнах кошера" и предизиках още спорове. Саламите и повтарящият се текст не са нещо хубаво и е добре да се използват рядко, но понякога се налага. И да, ако ще е издание на хартия, по-добре е да няма излишно повтарящ се текст, но пък има куп трикове, свързани със странирането, които могат да променят броя на страниците много по ефикасно от изрязването на дублиращия се текст.

Много ми е любопитно кои са 2-мата, които ще издава Уейн. Самият той може и да не е класически издател, но като специалист по директни продажби е незаменим.

Рони# Мейдей писа: писа:

Съжалявам, че "ритнах кошера" и предизиках още спорове. Саламите и повтарящият се текст не са нещо хубаво и е добре да се използват рядко, но понякога се налага. И да, ако ще е издание на хартия, по-добре е да няма излишно повтарящ се текст, но пък има куп трикове, свързани със странирането, които могат да променят броя на страниците много по ефикасно от изрязването на дублиращия се текст.

Никой не е казал, че проблемът с повторенията е, че обемът нараства твърде много. Никакво страниране не може да го оправи или замаже. Неизбежно е да видя, че на различни места ме чакат едни и същи описания, което е пълна досада. Изводът е, че авторът се опитва да мине тънко, влагайки по-малко труд и по-малко въображение.

Точно.

Иначе лошо няма, Рони, трябва да се говорят тия неща.

Ако може, да направя бързи перифрази на казаното от Анардил и Хам - двамата ми аргументирани опоненти тук:

1. Според Анардил, няма смисъл от кодовите думи и разпределителния епизод, когато текстът е буквално текст, който героят чете или рецитира наизуст, и когато този текст е 2-3 изречения. Съгласен съм с примера, докъдето се простира. Докъде се простира обаче той в практиката?

2. Хам смята, че е приемливо докъм 200 думи да се повтарят неколкократно, дори до 10 пъти. (Може би преувеличение, но все пак.) Не разбрах обаче колко пъти е разумно да се ползва този похват в едно произведение.

Нещата, погледнати схематично, всъщност са много прости. В случая с повтарящ се текст имаме

1. -> 2.
1. -> 3.
1. -> 4.
и т.н.

2,3 и 4 се различават само по завършека си, за да укажат на играча, че нещо се е променило. 90% от тях, като текст, са еднакви.

В другия случай имаш:

1. -> 2. -> 3.
1. -> 4. -> 3.

от 3 нататък, в зависимост от кодовата дума, минаваш на различни епизоди, които отчитат, че си минал през 2. (или през 4.) При препрочит 3 се повтаря, но читателят е наясно с това и гледа на него като просто минаване през събирателен възел. При препрочит в първия вариант, читателят не знае, че го чака на практика същият текст. Отгръща с идеята, че е направил различен избор от първия път, че ще прочете нещо различно от първия път. Ама нъц. Не знам другите как мислят, но за мен е доста по-неприятно преживяване от това да драсна - или дори просто да запомня, ако е интересна и предполага помнене, - една кодова дума.

А я има и схемата

1. -> 2.
1. -> 3.
1. -> 4.
1. -> 5.
1. -> 6.
1. -> 7.

Където първите пет варианта са съвсем различни, да кажем, че от тях три завършват с кодови думи и препращат в крайна сметка към 1, откъдето просто прескачаш на 7., което е съвсем нова ситуация, в която тия кодови думи се активират по един или друг начин. Така прави в части от Down among the Deadmen Дейв Морис примерно.

Трябва да се има предвид, че понякога няма как текст да не се дублира. Обикновено давам за пример Среща с Вещица, в която Лорън се превръща във вълк на 3 възможни места като при едно изиграване се минава през максимум едно от тях. Процесът на превръщане не един и същ, както и реакцията на главния герой. Продължавам да смятам, че в случая правилно е да има повторение на текст, вместо записване и проверка на кодова дума и излишно прехвърляне от епизод на епизод. Но това е мое мнение и ситуацията е крайно специфична. В Мутирала Плът не ми се е налагало да дублирам особено много текст, но и не ми е била целта да развия една ситуация по голям брой начини. По принцип, оттам идва нуждата от повторение на текст.

За преразказването, поне аз не го виждам като удачна форма на избягване на повторения.

Ама не казваш защо, просто го оставяш да си виси...

В случая с превръщането, точно за това говорих. Ако се случва в различни моменти от историята, няма как превръщането да е дословно същото, още по-малко пък реакцията. Мен поне от раз ме губиш, защото а) както каза вг, ми пада мнението за автора и желанието му да ме потопи в света и б) не се чувствам като участник в ситуацията въобще, а като зрител на кътсцена. Тъпо ми е, много.

ze BG писа: писа:

Рони# Мейдей писа: писа:

Трябва да се има предвид, че понякога няма как текст да не се дублира. Обикновено давам за пример Среща с Вещица, в която Лорън се превръща във вълк на 3 възможни места като при едно изиграване се минава през максимум едно от тях. Процесът на превръщане не един и същ, както и реакцията на главния герой.

Тезата на Trip е, че не би следвало текстът да е един същ. Дори и физически процесът на трансформация да е един и същ, след като се случва на различни места и по различно време неговото описание и реакцията на главния герой не би следвало да една и съща 1:1. Аз съм склонен да се съглася с тази теза.

Аз съм склонен да я нарека излишен труд за... НА вятъра (щях да кажа за тоя дето духа, после се сетих, че може да прозвучи обидно). И без това в 90% от случаите, когато текста се повтаря 1:1 става дума за описания на разни неща. Или за нечий разказ. И двете нямат никаква логическа причина да са различни просто за принципа*.


*може да има логическа причина да са различни. Ако разказа е докато по вас стрелят, то той ще е различен от този в спокойната обстановка на някой бар. Ако по едната линия си научил, какво значат руните на острието, а по другата - не, да тогава описанието ще е различно.

ze BG писа: писа:

Рони# Мейдей писа: писа:

Трябва да се има предвид, че понякога няма как текст да не се дублира. Обикновено давам за пример Среща с Вещица, в която Лорън се превръща във вълк на 3 възможни места като при едно изиграване се минава през максимум едно от тях. Процесът на превръщане не един и същ, както и реакцията на главния герой.

Тезата на Trip е, че не би следвало текстът да е един същ. Дори и физически процесът на трансформация да е един и същ, след като се случва на различни места и по различно време неговото описание и реакцията на главния герой не би следвало да една и съща 1:1. Аз съм склонен да се съглася с тази теза.

Не, в случая, реакцията на героя е продиктувана именно от трансформацията на Лорън, която е една и съща.

За западните КИ, според мен е мит, че са много зле. И главната причина е това, че у нас излязоха само първите ББ. Харесвам Howl of the Werewolf на Джонатън Грийн и Revenant Rising (Gamebook adventures 4). От Уиндхамъра миналата година ми направи впечатление Legacy of the Zendari на Ashton Saylor. Обаче, във всички случаи имаме по-скоро запомняща се атмосфера.

Всъщност, не знам в момента каква теза подкрепям, най-вероятно никаква, но като ме питат за игрите на запад...ами не са много по-различни от нашите.

@ Зе: 2) е краен пример и тогава наистина си струва текстът да е различен. При мен е друго. Лорън хуква да гони демона. Ако я задържиш се ядосва и се превръща във вълк директно в мола (или в тоалетната, ако успееш да я завлечеш до там). Ако ли хукнеш да я гониш се трансформира в уличката, където демона дебне в засада. Можеш и да се забавиш мола, след което да намериш Лорън вече вкопчена в битка с демона (в такъв случай се повтаря само обратната трансформация).