Ревюта и коментари за Котаракът и Черният Нарцис

Днес прочетох книгата и надмина многократно очакванията ми. Дали съм си мислел, че съм "пораснал" и няма да изживявам така историята, както преди години, дали това, че авторът ми беше непознат... Но все си мисля, че просто книгата си е написана много - много добре, а не че съм подходил с прекалено ниски очаквания
Утре ще накарам приятелката ми да поправи с химикал сгрешените кодови думи (защото ми е грехота да надраскам книгата с нечетлив почерк ) и ще започна спокоен "Асасините...".

Илюстрациите също ми допаднаха. Някои изказаха мнение, че не са подходящи за този стил - мен пък си ми паснаха много добре. Аз също съм на мнение, че стилът им трябва да остане такъв и в следващите части от историята.

+1 за всичко, което написа! На средата съм, но си личи, че е добра, м@мка му!

[offtopic]Аз да се оплача. Преди три дни ми я прати Торо и тъпия Еконт още не ми я доставил ((((((((([/offtopic]

Два дни са празници, дано да дойде скоро. Ако ли не - ще измислим нещо!

Oт много отдавна не бях чел книга-игра и може да съм забравил колко време ти отнема, но тази книжка я минах два пъти за един следобед. Най-хубавото в тази работа беше, че си припомних едно позабравено удоволствие. За няколко часа забравих за видео игрите, сериалите и другите си занимания. Хубавите мнения на форумци се потвърдиха и като цяло ми хареса. Аз бях от този тип играчи, които предпочитат по простите схеми и интересните сюжети. Затова липсата на качества и точки не ме бърка особено.

Моят стил на игра е по различен. Винаги в първото ми изиграване, правя избори все едно самият аз съм там. Не котаракът, не образът му който ни се представя, а самият аз. С две думи не влизам много в ролята, а по скоро искам да видя какво ще стане, ако аз съм в тази ситуация. Както често се случва - умрях. И то от тези гадните умирания, дето не можеш да се върнеш. Мацката не ми отваряше вратата и където и да бягах, ме намираха и убиваха. Тогава почнах отначало, с нови кодови думи и вече почнах да се вживявам в друга роля. Завърих с 95 т. (с обновената система) Разбира се от вторият път вече имах доста полезна информация, имах идея кои да подозирам и на които да разчитам. С две думи беше по лесно. Като да се върнеш с машина на времето...

[offtopic]Прочетох темата и ми направи впечатление колко интересни дискусии сте водили. И на мен ми се струва прекалено наказанието за пребиването на приятеля. Вярно глупаво е да биеш, без да питаш ама не е ли по жестоко да убиеш жена, която има някакви чувства към теб и ти вярва? Щом такова убийство се поущрява, не виждам каква стойност трябва да има условното приятелство между двама крадци (още повече че от описанието онзи е бил невероятен актьор и за пари би направил много). Освен това в тази книгата много повече се описват отношенията с Еленор, отколкото с въпросният човек. От моя гледна точка, между него и ханджията нямаше никаква разлика. Обикновени партньори в престъпления.[/offtopic]

Моята критика като цяло е в две неща. Не достатъчно добре развитите персонажи. [offtopic]Например Еленор е прекалено елементарна. Не може за 2-3 дни да си легне с някакъв уличен хлапак-крадец. При това само защото и е донесъл букет цветя и са си лафили общи приказки. Поне в началото не създаваше впечатление на такава, нали е благородничка. Втората критика е в това, че се случиха прекалено малко неща. Не само за тях двамата, а изобщо. (затвора, обяда, пасенето на овцете, копането, разходката за билки, нощното бягство и нощта на развръзката) Следващият път ще се надявам на по-дълго продължение.[/offtopic]
Колкото до оценката, тя е просто бонус и не е лошо да я има. Може в бъдеще да се направят няколко различни схеми на оценяване. Една за хора които искат да разкриват всички мистерии или поне максимално много, една за тези които ценят морала, една за професионализмът в извършването на мисии ...

Иначе браво, останалите неща са добре направени и като цяло книгата е доста изпипана. :clap:

П.П.Евала на интернета и на читателите. Вече могат бързо да се оправят сгрешените препратки и др. Макар че най-добре да ги няма.

Видя ли как сам си изиграл по-добре вживявайки се? Аз се вживях още първия път. А по изборите минах информативно, като тук таме в ситуации дето не съм попадал правех нови избори да разбера верни ли са. Получи се нещо като едно и половина изигравания.

Спойлермания.

[offtopic]

The Demon писа: писа:

Вярно глупаво е да биеш, без да питаш ама не е ли по жестоко да убиеш жена, която има някакви чувства към теб и ти вярва?

Не е точно така. нарочно започнах с вживяването. В играта влизаш като човек не познал детска радост и обич, живял суров живот. Влизаш като изпечен престъпник. Ти си човек убивал офицери от елитни части още на 15. За теб запушването устата на една фльорца не е никакво предизвикателство. Ти в бъдеще ще станеш велик пират, а след това бос на мафията.

От друга страна дори сред престъпнисите има някакъв особен морал. Ние не можем да го разберем до край, но примерно от Георги Стоев можем поне частично да си го представим, а ако сме изгледали и някой друг филм даже да ни е доста изкривена представата и дори рицароподобна. Но във всички случай знаем, че има нещо. Не може да има организирана престъпност, ако няма някакви обществени норми. Все пак трябва да има организация нали?

Забеляза ли, че Хрисам отива и се крие на единственото място, което знае само котака? Наш котьо описва това място като твърде неприветливо и сам не би издържал там повече от два дни. Хрисам е там поне две седмици. Защо точно там?

Но Торо е предвидлив. Знае, че ти може да си изпечен мошеник, но си само на 20. В теб още трепти някаква детска наивност, макар дълбоко скрита под суровото ти възспитание. Торо знае, че ти все още може да направиш глупост. Все още може да се влюбиш силно и бързо. Може да си безразсъден и заради невъзможна връзка с жена, която никога повече няма да видиш да се изправиш срещу най-силните хора с ясното съзнание, че това няма да доведе нищо друго освен смътратта ти.

И точно тази безразсъдна постъпка Торо не само ще ти прости, но и награди щедро (сокола). Интересен е момента, че нашия в действителност все пак я е убил, защото авреята почва как човека е в зандана за кой ли път, но има топла вечеря осигурена от капитана. Така де, ако не я беше убил, след пиратското приключения, там когато все пак се върне, чичкото едва ли ще е забравил за провала и наградата не ще бъде вечеря, а секирка [/offtopic]

Към двете ти критики. Книгата е само 160 страници. Как да се развият персонажи при положение, е има толкова много възможни продължения? Много малко са книгите игри с развити персонажи. Или са дълги, каквито са много малко, защото дължината обикновено значи повече приключения или са като на Сим с минимални отклонения от една главна линия.

Спойлермания.

[offtopic]Защо да не може да си легне с мацето? По груба преценка нашия човек стой там поне две седмици, даже май три. За толкова време, трябва да си сакат да не може да си вкараш птиченце в кафеза. И после по описанието личи, че нашето маце яко го сърби.

Постави се на нейно място. Млада, красива, *** ѝ се, а единственото дето има наоколо са ратай работници дето само чакат да се напият, за да се сбият. В същото време татко ѝ иска да я жени за някакъв ръб. И изведнъж от нищото се появява млад, красив, чаровен пич с много романтично минало, дето се държи добре с теб, ама не се подмазва (така си мислиш) и е винаги около теб в нужда.[/offtopic]

Според мен единна схема е по-добре. При частични, насочени схеми, може да останеш недооценен. В крайна сметка имаш цел и се оценява, колко добре си я постигнал. На контролно в училище може да препишеш, а може и да си знаеш. Оценката, която получаваш е за това на белия лист.

Можи и аз да съм чел-недочел... не знам защо си мислех че това му е първото убийство. Нали като откажеш да го изпълниш пред лошия генерал, Котарака казва нещо от сорта "Ти си луд, за какъв ме мислиш. Аз не съм убиец" Разбира се това да я убиеш е само опция, но той го извършва все едно го е правил десетки пъти

[offtopic]Eленор знам кой е убиеца. -Кой? Аз! бам ножа през гърлото

А иначе може и да е стоял 2-3 седмици в имението, мен ми изглеждаха 2-3 дни. Но, да. Това със сърбенето обяснява всичко. Тя определено си е глупавичка. Знае че и мислят злото... не може да е толкова доверчива. Трябваше да правиш чудеса, само и само да й спечелиш доверието... а то какво взе че стана. [/offtopic]

Хрумна ми нещо, което може да се направи за книги-игри. Навремето нета не беше толкова разпространен, но сега може да се използва заедно с книгите. Например, финалният резултат заедно с всички записани неща (кодови думи, точки) да може да се въвежда някъде в интернет. Тоест всеки да си въвежда крайният резултат и да се прави нещо като статистика, какви избори се правят най-често. (това разбира се трябва да важи само за първото изиграване) Например в онзи избор, където трябваше да играеш на карти с момичето. [offtopic]Интересно ми е процентното съдържание на хората, кои какво са избрали. Например аз избрах да я бия 3-пъти и в последствие разбрах че това е най-лошият избор. Но логиката ми беше в това, че повечето момичета се ядосват когато ги пускаш (само защото са момичета) и обичат да играеш като равен с тях. [/offtopic] И ако се направи една статистика, ще е интересно да се гледат тези резултати после. Колко процента са избрали този финал, колко са минали през даден път и т.н.. До голяма степен тези неща могат да се разберат само от въвеждането на кодовите думи от финалният резултат.

Онова преди последния емот го сложи в офбб, че си е спойлерче.

Успях! Успях! Най-после прочетох и изиграх „Котаракът и Черният нарцис”!

Алилуя, хареса ми! Дори доста ми хареса! По-долу давам моята лепта в темата:

Първо, браво на Ал Торо! Създал е изцяло нов жанр в жанра – книгата е нетипично фентъзи с криминален привкус. Честно казано, не съм срещал нещо подобно досега!

Историята започва сякаш с увертюра в къщата със статуетката, оставяйки впечатлението за градско приключение. Чак после (след разговора с капитана) се разбира, че всъщност началните надписи започват едва след като се отиде в имението.

Играта нататък: редица от СЪЩЕСТВЕНИ избори и страхотна употреба на кодови думи, с които да отчиташ всичко, което вършиш. В един момент се зачудих при наличието на толкова кодови думи, как изобщо е възможно историята да се развие на някакви си 261 епизода?! Но майсторът си е майстор, Ал Торо мисли за нас и не ни оставя да скучаем, дори и междувременно да умрем един или два пъти, за да стигнем до края...

Аз лично умрях веднъж. Малко преди края на книгата влязох в схватка и ме питаха как ще се бия – с юмруци или борба – и аз си представих, че с 1 удар помитам противника си и казах юмруци. Е, с борба трябвало, ама нейсе – след това успешно минах всичко

Събрах точно 60 точки и Ал Торо ми каза, че съм бил просто брилянтен, хехе, Ако е вярно това с еррата, това, че съм умрял веднъж, ще взема общо 20 точки (вместо 15), което значи, че съм събрал 65. Ето защо съм доволен, макар пак да е почти същото.

Иначе тази дума „заек” не успях да я открия? Стори ми се, че прочетох за някаква любовна сцена с Елинор. Може би там се крие, знам ли?

Тъй като вече темата с ревюта набъбна, не искам да повтарям неща, които вече са казани. Важното е, че успях да прочета книгата и тя ми хареса!! Много при това!!

С нетърпение ще чакам „Абаносовият Дракон”, а дотогава ще разчовъркам „Котаракът”, за да я открия тази кодова дума „заек”... До скоро!

Болидите имат спойлери.

[offtopic]Бе и аз с алтернативното изиграване се прецаках с тоя юмручен бой ама карай. Тогава исках да проверя другите варианти на игра. А заека, хм, нека не съм толкова лош. Малко преди въпросния бой е, ама трябва да си заработил едно 28 точки лИбоФ [/offtopic]

Мисля, че не съм давал мнение за тази книга.
Първоначалните ми впечатления са положителни. Без зарове, без големи дневници, без излишни умения и характеристики - това е супер. Историята е хубава, добре разказана, но това, което ми липсваше е динамичност и неочаквани обрати в действието. Самата книга ми се стори по-скоро като прелюдия, а не като самостоятелна творба. Потенциал за нещо голямо, което само е загатнато. Героят не е особено добре показан психологически според мен(описание на емоции, чувства, страсти), но и самия сюжет не предразполага към задълбаване в тази посока, може би.
Много ми допадна смесването на детективски с фентъзи елементи (фен съм на поредицата Траксас).
Успех нататък в поредицата

Най - после прочетох Котарака! Това е първата книга, която си позволявам да чета в работно време! Котарака и Черния Нарцис е една различна книга-игра. Тук няма зарове, безброй умения, сметки и бърсане с гума. Има наистина добра система с кодови думи, както и най-важното за мен на тези години - увлекателна история, която читателя може да направлява. Има достатъчно обрати в действието като в една встъпителна творба - поне според мен. След тази книга - игра гледам по различен начин на зайците! Ал - дерзай!

Днес започнах да играя "Котаракът и Черния Нарцис". Останах доволен от хубавото оформление и приятния стил на писане. Личи си, че е хвърлен много труд по книгата. Ще пиша повече като прочета повече.

P.S. Това последното между другото е девиза на всички писатели.

Прочетох първата книга за Котарака. Мога да дам малко мнения, които са лични и нямат отношение към никого и нищо освен към собствените ми усещания и мисли по повод книгата-игра.

Хубав, подробен и добре обмислен стил на писане, който води играчът и го преразполага да се потопи в атмосферата създадена от авторът. Това е огромно постижение за дебютна книга. Браво.

Живи персонажи, които имат своите цели и си ги следват, а не само да "обслужват" приключението. Според мен още малко щипка колорит в заобикалящите героя характери би понесла много добре гладната ми духовна същност.

Книгата-игра е от така наречения "литературен" жанр, в който повече се чете отколкото да се играе. това е хубаво, защото авторът знае какво иска да се получи накрая и читателя не се чуди какъв вкус има това - на риба или на рак.

В играта се усеща нотка на линеен елемент, която особено се чува при повторно или следващо изиграване за постигане на по-висок резултат. Не знам до момента как стои въпросът с прехвърляне на някои взети решения от книга първа към книга втора и има ли подобно нещо.

Като цялостна картина изживяването ми стои много красиво нарисувано и с удоволствие ще проследя продължението на кораба, но би ми се искало засилване на игровия елемент една идея напред и дори включване на малко новаторство. Авторът може да даде много на жанра и той на него.

Лична оценка: 7,5 от 10 :clap:

Можеш повече.

Ето и една реклама от мен

Защо Котарака е готина книжка за мен - Искате литература - имате добра литература. Искате различни пътища - имате различни пътища. Искате много избори, които променят историята - и това го имате. Имате кодови думи. Не съществува зар, което мен ме издразни, но пък в тази книга едва ли би се включил подобаващо. Има романтични моменти - сцени с ухажване. Книгата-игра не е линейна.Какво още искате?